На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Кога се пише „във“ и „със“ и кога просто „в“ и „с“?
Правилото изчерпателно отговаря на този въпрос – ако думата, следваща предлога, започва със звука „в“ или „ф“, то използваме „във“, а ако думата, следваща предлога, започва със звук, различен от „в“ или „ф“ пишем „в“. Да онагледим казаното с пример, убедени, че примерите помагат усвояването на знания, припомнянето или заучаването на правилата и прилагането им.
Още: Кога се пише „Ви“ с главна буква и кога с малка?
- Във военното училище отивам.
- В парка отивам.
В първия пример думата, следваща предлога, започва със звук „в“, поради което пишем „Във военното“, а не „В военното“. Що се отнася до втория пример, то думата след предлога започва с „п“, тоест със звук, различен от „в“ или „ф“, поради което пишем „В парка“, а не „Във парка“.
Абсолютно аналогичен е случаят с употребата на „с“ и „със“, само че в този случай употребата на един от двата предлога зависи от това дали думата след тях започва със „с“, „з“ или с друг звук. Ако започва с друг звук, използваме „с“, а ако започва със „с“ или „з“, то пишем „със“.
- Примери: Със Стоян отиваме на реката. но С татко отиваме на реката.
Още: Знаете ли как се определя ударението в думата?
Причини за допускане на грешки във връзка с употребата на „със“, „с“, „във“, „в“
Правилата са толкова ясни и категорични, че вероятно пробуждат у вас въпроса как тогава се допускат грешки? Първо, сред причините за некоректното изписване е свързаната със забравяне на отдавна изученото правило, както и с това, че то може да е останало неразбрано или неовладяно от някои ученици по време на обучението в училище.
Друга причина за допусканите грешки са особени случаи, в които мнозина, дори сред владеещите българския език и познаващи правилата, се чудят кога се пише „във“ и „със“ и кога просто „в“ и „с“. Такива са ситуациите, в които думата след предлога не е на български език и реално не започва с български звук. Как например ще изпишем „Направих този проект с Word“? Едва ли по време на зараждането на правилата в езика ни подобни думи са били така залегнали и станали част от него, че да е нужно да се подготви изрично правило за подобни ситуации. Днес обаче това е факт и се приема, че трябва да обърнем внимание с кой звук звучи чуждата дума, когато я прочетем. В случая четем „уорд“, което ще рече, че не е „с“ или „з“ и следователно ще пишем „с Word“, а не „със Word“. Ако обаче не знаете как да прочетете думата? Е, вероятно може да сгрешите, дори да владеете правилото до съвършенство.
Трета причина за допускането на грешки при избора дали да се изпише „с“, или „със“ и „в“ или „във“ е свързаната с изписване на думите с цифри. Как например ще изпишете: „Тя отива на битка със 17 тигъра“? В този случай трябва да произнесем цифрата с дума, като в зависимост от това дали при произнасянето открием, че започва със „с“, „з“, „в“, „ф“ или пък започва с друг звук, правим избор какво да изпишем. При нашия пример, произнасяйки цифрата 17 с думи – седемнадесет – откриваме, че започва със звук „с“, което категорично означава, че предлогът следва да е „със“. Той ще е „със“ и ако започва със звук „з“. Същото се отнася за избора между „в“ и „във“.
Още: Кога се пише пълен член и кога не?
Ако знаете изключенията, може ли да сгрешите, или пък да решите, че някой е сгрешил, макар да не е допуснал неточност. Възможно е. В някои случаи, въпреки че е против всички писани правила, се допуска за коректна и точна употребата на ВЪВ и СЪС, ако с тях следва да се акцентира, когато върху тях пада логическото ударение. Например, ако срещнете следното изречение: "ВЪВ или извън ЕС България трябва да просъществува" и си помислите "Какви неграмотници, написали са "във" вместо "в"", то всъщност вие грешите. Акцентира се и се поставя от автора логическо ударение на това „във“, поради което е изписано правилно. Интересен е езикът ни, нали?
