Имали сме и по-добри години за киното от 2011 година – с повече и по-големи филми. Това заяви кинокритикът Александър Донев за изминалата киногодина в предаването „От петък до петък” на БНР.
Струва ми се, че на фестивала „Златна роза” на 30 октомври българското кино показа, че е живо, че е динамично и че отговаря на съвременните очаквания. Освен това показателно за процесите в съвременното българско кино е, че на практика половината от филмите бяха направени без държавно финансиране, добави още Донев.
Документалният филм „Цветя, листенца, бодли, мигове от един фестивал” е колаж от стари кинохроники, телевизионни репортажи и откъси от 18 филма, които са печелили "Златна роза", каза Донев. Този филм от една страна е жест на преклонение пред хората, които са правили българско кино. Опитах се чрез този филм да покажа, че има разлика в киното след 1989 година и преди това, както и че процесите в киното въпреки всичко са единни, че има някакви общи теми, общи мотиви, които независимо от политическите превратности могат да бъдат открити както в старите филми, така и в новите филми, обясни той.
