Руло „Стефани“ е описано за пръв път в кулинарните рецепти на немските майстори-готвачи от втората половина на ХVІІІ век – но се предполага, че води началото си от ХVІ-ти. Първоначално началото рулото от кайма, навито около варени яйца, се наричало „фалшив заек“. Смята се, че названието „Стефани“, което получава доста по-късно, е в чест на немската принцеса Стефания-Зигмаринген Хохенцолерн (1837-1859), кралица на Португалия. Според друга хипотеза носи името на белгийската принцеса Стефания (1864-1945).
А защо „фалшив заек“? Причината е, че в миналото, когато се появило ястието и преди още да бъде записана рецептата, селяните нямали право да ловуват дивеч – по тази причина заменяли заешкото месо, смятано за особен аристократичен деликатес, с обикновена кайма.
Отначало рулото правело впечатление с особената си кулинарна естетика – при разрязване варените яйца във вътрешността му придавали вид почти на произведение на изкуството. После в плънката започнали да добавят зеленчуци. Оригиналната немска рецепта използва смесена кайма от телешко и свинско в равно съотношение; понякога даже добавят сланина за по-голяма сочност.
Пърленки със сирене на тиган по стара бабина рецепта
Първоначалното „чисто“ руло „Стефани“ - с плънка само от варени яйца, постепенно „обраствало“ с допълнителни овкусяващи съставки. Днес може да се срещнат многобройни варианти и комбинации: в плънката добавят още бекон, наденички, кашкавал, моркови, гъби, грах, сурови или печени чушки, дори съществуват варианти с броколи. Разбира се, наденичките или прочутите немски вурстчета, са почти неотменим елемент именно от различните немски варианти на рецептата. Има и някои тънкости при оформяне на пълнежа: варените яйцата е желателно да се слага цели или поне да не се нарязват на по-ситно от половинки. Вурстчетата, в зависимост от размера им, може да се сложат също цели или разрязани на две по дължина. Гъбите се режат на дребно; понякога дори ги наситнят, но някои готвачи смятат, че прекаленото им наситняне ги кара до голяма степен да губят вкуса си – затова тук трябва да се подходи внимателно и чрез съобразяване както със собствения вкус, така и с вкуса на бъдещите сътрапезници.
За подправки се използват чер и (лют) червен пипер, лук, сол, чесън (за предпочитане на прах), босилек, риган, кимион, мащерка. Не е задължително всички изброени овкусяващи съставки да влязат в рецептата - комбинациите и количествата се съчетават на вкус според предпочитанията, уменията и майсторството на готвача.
С тази подправка пилето с ориз в гювеча ще стане божествено
Рулото се завива най-добре с помощта на съвременни технологии като стреч-фолио, намазано с олио и поръсено с галета, или кулинарна хартия. Каймата се разстила отгоре, а върху нея – съставките на плънката в колкото е възможно по- хомогенен вид (с изключение на яйцата, разбира се, които са самостоятелен елемент в цялостното оформление на рулото). Отстрани на стреч-фолиото оставете по 3 см свободни. Увивате рулото, потъркаляйте го малко върху твърда основа – по този начин отделните елементи ще си намерят местата. После го издърпвате внимателно.
Покривате дъното на подходяща по размери тава с алуминиево фолио, намазвате го с мазнина и слагате рулото върху него – с това ще си спестите доста труд по чистене на тавата след готвенето. След това разбивате яйчен белтък и намазвате с него рулото – така то става по-твърдо и компактно, а соковете, пуснати от съставките на плънката, се запазват вътре.
Ако искате да се чувства ефект на хрупкавост, поръсвате рулото с галета. За глазура напоследък използват кетчуп с мед или кафява захар. Може също да направите своеобразна кашкавалена глазура, като наслагате тънки ивици кашкавал по дължина на рулото 5-7 минути преди края на запичането.
Приятен апетит!
