Парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика прие единодушно законопроектите за хората с увреждания и за личната помощ, предаде репортер на Actualno.com.
Сега на ход е парламентът, като предстои законопроектите да бъдат гласувани на първо четене в пленарна зала на заседанието в петък. Законопроектите получиха подкрепата на депутати от всички партии, а в дискусията участваха много представители на различни организации на хора с увреждания, някои от които изразиха силно критични мнения.
След заседанието на комисията, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков беше запитан от журналисти дали е адекватно Валери Симеонов да оглави Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, във връзка с текстовете на Закона за хората с увреждания, в които се посочва, че ресорният вицепремиер трябва да оглави Националния съвет. Петков отговори, че това е нормално.
По същество
Знаете, изказването на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания предизвика масово недоволство. На 16 октомври той определи майките като "група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях".
Припомняме, че проектът на Закона за хората с увреждания въвежда нова индивидуална оценка, която е комплексна, и ще отразява потребностите на човека с увреждане, изследвайки неговото здравословно състояние, функционалните затруднения и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните му дейности, както и вида на необходимата подкрепа.
От 1 януари 2019 г. на хората с увреждания над 18-годишна възраст ще се предоставя месечна финансова подкрепа, която ще компенсира разходите, породени от увреждането. Размерът на финансовата подкрепа ще се определя в зависимост от линията на бедност. През 2019 г. хората с над 90% степен на увреждане с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, ще получават 57% от линията на бедност или 198 лв. на месец.
Със законопроекта се предвижда от 1 януари 2021 г. да се създаде Държавната агенция за хората с увреждания като нова структура към Министерския съвет. Тя ще изготвя индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания и ще има водеща роля при координацията на цялостната държавна политика за техните права. Предвижда се разработване и изпълнение на Национална програма в подкрепа на работодателите за финансиране на дейности по приспособяване и оборудване на работни места и осигуряване при необходимост на достъп до тях, с цел стимулиране и подпомагане на работодателите за наемане на хора с трайни увреждания.
Със законопроекта се създават възможности за публично финансиране на проектен принцип на дейности за изграждане на достъпна среда. Предвижда се още от 01 януари 2020 г. финансирането и предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания да премине към системата на здравеопазването.
Въпреки това, приетият законопроект получи доста критики.
Юристът Хари Хараламбов посочи, че подходът към хората с увреждания е "радикално същия". Той не одобрява преминаването на помощните средства към Министерството на здравеопазването, тъй като според него не е ясно доколко ще има индивидуален подход при закупуването.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" заяви, че единственото положително в Закона за хората с увреждания е финансовата подкрепа, по отношение на всичко останало има застой или дори връщане назад. Според нея е неясно защо индивидуалната оценка трябва да се прави в началото от некомпетентни социални работници, вместо да се даде по-добро заплащане на шестимата специалисти в комплексната комисия, която прави оценка. Григорова смята, че са нужни квоти, защото отношението към работодателите към хората с ТЕЛК решение е дискриминационно.
Весела Одажиева, представител на протестиращите майки, посочи, че двата закона предлагат уникално нов подход към хората с увреждания По думите ѝ истинската реформа ще се случи с реформата в медицинската експертиза.
Основен спорен въпрос и днес се оказаха идеите за въвеждане на квоти за работодателите за наемане на служители с намалена работоспособност. И ако не се спазват тези квоти – плащането на компенсационна вноска. Те бяха остро критикувани от работодателските организации, които се обединиха около тезата, че ще се изхарчат допълнително 150 милиона лева, без да се решат проблемите на хората с увреждания.
Освен това работодателите са недоволни от оставането на медицинската експертиза - ТЕЛК решенията, като водещи при индивидуалната оценка.
