Златко Живков е кмет на Монтана за пети мандат – от 1999 година насам. Той е магистър по история от Великотърновския университет. Специализирал е "История на българското Възраждане" в Софийския университет. Бил е учител по история, директор на училище, началник на Регионалния образователен инспекторат. 19-та година вече е начело на община Монтана.
Г-н Живков, каква беше изминалата година за община Монтана и за Вас като кмет?
В този век състоянието на общината и общинските бюджети са различни. До 2008 година картината беше една - по-добра и позитивна. След това в годините на световната криза бюджетите паднаха и нещата станаха трудни. От 2016 година отново има по-добри взаимоотношения с централната власт и оперативните програми, които позволяват да се свърши доста повече работа. За нас това беше годината, в която бюджетът стигна 40 млн. лв. - изключително добро постижение. Много работа беше свършена, с много изпълнени проекти. Изпратихме една много добра година, а за общината - най-добрата като бюджет.
Видимата част от свършеното с кои изпълнени проекти маркира годината?
Видимата част са осемте булеварда на Монтана. Два от тях – "Хаджи Димитър" и "Христо Ботев", бяха основно ремонтирани. Продължаваме още малко по тях. "Зелена градска среда" - изключителен проект с четири парка и градини. Монтана е град с голяма зелена система. Направихме огромни промени. Проектите изтичат през ноември тази година. Открихме нова детска градина по швейцарската програма в кв. "Кошарник" - нещо, което не се беше случвало десетилетия. В момента имаме проект по "Образователна инфраструктура" на стойност 8,5 млн. лв. за още 4 училища и 2 детски градини. Спортната инфраструктура с модернизиране и обновяване на спортната база също беше голям акцент. Не мога да подмина социалните услуги, които са на нива, непознати досега в историята ни.
Целият спектър ли е покрит?
Да. Когато станах кмет през 1999 година, услугите бяха 3, сега са 21. Много важно е, понеже често кметовете биват обвинявани, че се грижат предимно за общинските центрове - в 23-те села на община Монтана не остана църква, кметство, училище или читалище, което да не е променено, реновирано или изградено ново. Тази и следващата година продължаваме да се грижим за състоянието на всички важни обществени сгради в селата.
За какво мечтаете в края на този мандат да бъде решено, което ще Ви донесе удовлетворение?
Апетитът идва с яденето, както се казва, и човек преодолява препятствията, които има и поставя пред себе си. Аз съм стартирал с много ниски нива на бюджет през 1999 година - 9,6 млн. лв., с болницата и поликлиниката. Днес вече бюджетът е 42 млн. лв., а заедно с проектите - 54 млн. лв. До два месеца очаквам да надминат 60 млн. лв. Моето желание е всичките проекти, свързани с Интегрирания план за градско възстановяване и развитие за около 20 млн. лв., да приключат в този период. Имам предвид паркове, градини, булеварди, училища, детски градини, спортна и социална инфраструктура. Това би ме удовлетворило, защото значи един променен облик, много различна жизнена среда. Бих бил доволен, ако хората почувстват по-осезаемо положителният ефект от тези промени.
Явно успявате да решавате все повече и повече проблеми, в това число големи?
Общините са най-близките до хората институции. Те осигуряват над 70% от всички услуги. Нашата община предоставя над 130 услуги на нашите съграждани. Колкото и работа да се върши, винаги има какво още, защото ние, българите, тръгваме от по-ниски нива. 90-те години на миналия век бяха много тежки. Общините - занемарени, средствата - оскъдни. Преходният период беше съпътстван с безброй кризи - политически, икономически, финансови и всякакви. Докато сега ситуацията, надявам се, да е по-благоприятна, за да успеем да свършим колкото може повече. Не бих отделил проблемите и проектите на големи и малки. Разбира се, че има степенуване. Има неща, които отиват до всички хора или до страшно голям брой. Но това не означава, че трябва да елиминираме тези услуги и проекти, които отиват до по-малко хора.
Доста ваши колеги казват, че все повече задължения им се вменяват от централната власт, но необезпечени финансово. Съгласен ли сте?
Забелязва се такова поведение. Аз не съм кмет на един мандат. Имам опит от 7 парламента и 9 правителства и знам, че по "горещите картофи" - по-тежки и трудни проблеми, обикновено се прехвърлят на общините. И обикновено са финансово неосигурени. Истината е, че все повече услуги предоставяме с все по-малко хора. Това е закономерност и поради тази причина обемът на работа се увеличава. И за разлика от другите власти на централно ниво, "синдромът на жълтите павета" при нас го няма. Тоест, да се правиш, че това не е твоя работа. Общините са най-близо до хората и затова те ни търсят за всичко – което е работа на общината и което не е. Ние не можем да бъдем анонимни. Хората ежедневно ни напомнят за съществуването си по най-различен начин. Например, в 55-хилядната община Монтана на година през центъра за административно обслужване минават 28 000 души. На практика това е около половината население на общината. Няма друга институция, която да каже, че и при нея е така.
С толкова много правителства сте работили, наистина ли е от голямо значение правителството за местната власт?
Вижте, ние, българите, имаме една приказка: "Ако не помагаш, поне не пречи!". Други народности, като италианците, не я разбират. Има неща, по които всички правителства си приличат, макар и много разноцветни.
В какво си приличат?
Когато понякога имитират диалог. Когато по-лесно се разделят със задължения, отколкото с правомощия. Има и неща, в които се различават, но когато човек търси начин да решава проблемите, обикновено намира начин, без значение, че в по-голямата част правителствата, с които аз работих, не ме подкрепяха. И не съм бил кандидат на подобни политически партии.
Бизнесът в Монтана в каква посока се развива през последните години?
През 1999 година, когато станах кмет, Монтана беше с 24% безработица. Сега е с 6,9% - най-ниският процент безработица на Северозапад. Днес имаме около 2500 микро, малки и средни фирми, над 30 предприятия с по над 150 работници - единствена община по този показател. Ние се опитваме да бъдем дружелюбна за бизнеса администрация. Да подпомогнем, да насърчим и създадем условия за развитие. Един пример - в нашия технологичен парк, който е първият с реализирани площи в Северозапада, в рамките на 6 месеца последователно минаха четирима посланици – на Великобритания, на САЩ, на Швейцария и на Германия. Всичко това е свързано с откриване на производства. Един малък белег за внимание и това, че ние се стремим да поощряваме бизнеса.
Кой отрасъл е структуроопределящ за общината?
Икономическият профил на българските градове в условията на преход се промени тотално. Ние сме земеделски район и повечето промишленост е свързана със земеделието - производство на земеделска техника и всичко, което има в най-добрите градове на България. Много добри са ни позициите в машиностроенето. Най-голямата испанска фирма за фитинги е тук. Четири или пет предприятия от топ 100 на България са тук - "Монбат" (завод за акумулаторни батерии), "Крос" (най-големият производител на велосипеди), "Мегатрон" (за земеделска техника), "Емко" (военна промишленост), фирма "Балкан", която работи с ИКЕА, с над 300 работници. Радващо е, че хората намират препитание, особено образованите. До Монтана на работа пътуват и от съседни общини - Враца, Берковица, Чипровци, Вършец.
Погледите на младите хора накъде са обърнати?
Трябва да направим уточнението, че днес никой не може да спре младите хора да учат и пътуват където намерят за добре. Ние не сме закрепостени. В XXI-ви век няма как да спреш човек, който желае да се развива в икономически по-силен район, да повиши образованието си или да търси препитание другаде. Това са процеси, типични за цяла България, в някои области са по-сериозни. Но ние се стараем да създадем условия за препитание за младите хора, да гледат децата си тук. Монтана е четвъртият областен град най-близо до София, между 100 и 150 км., зелен, относително спокоен и чист. Надявам се, голяма част от нашите съграждани оценяват тези преимущества и затова предпочитат да живеят и работят тук.
Като представител на УС на НСОРБ какво най-важно трябва да свърши сдружението тази година?
Като човек в Управителния съвет на НСОРБ - най-голямата неправителствена организация в България, защото обхваща 265 общини, мога да кажа, че диалогът с централната власт е изключително важен. Отварянето на общините в посока реализиране на проекти във втория период от членството ни в ЕС също е важно. Има необходимо законодателство, което може да помогне на общините да имат повече приходи. Това е голямата болка на всички общини, защото преобладаващата част са декапитализирани поради необходимостта с общински имоти да покриват текущи нужди. Тогава, когато диалогът е налице, и крайният резултат е по-добър. Но това е отворена тема. Необходимо е не само да се говори за децентрализация, а малко или нищо да не се прави. За съжаление е така.
Интервю на Анита Чолакова
