Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Под мантията на нашата планета се намира ядро, състоящо се от течна част (външен радиус – 2200 километра, около 4200 километра под краката ни) и твърда част – с радиус около 1300 километра. Изучаването на вътрешното ядро на Земята не е проста задача: това твърдо образувание, което леко отстъпва на Луната по размер, заема по-малко от един процент от общия обем на планетата и учените могат само да гадаят как се е образувало, нараствало и променяло с времето.
В ядрото на Земята се крие още едно ядро
Тъй като образци от материала на ядрото са недостъпни, геолозите могат да съдят за него само от косвени геофизични или геохимични данни, включително „разчитайки“ на сеизмичните вълни, преминаващи през ядрото по време на земетресения.
За да разгледат най-дълбоките слоеве на Земята, екип от учени от САЩ, Китай, Франция и Швейцария използвали специален набор от данни – международна система за мониторинг, чиято първоначална цел била да открива ядрени взривове в рамките на спазването на Договора за забрана на опити с ядрено оръжие от 1996 г. Тази система, състояща се от сеизмометри по целия свят, предоставила на изследователите полезна информация от различни области на науката – от геология до биология и метеорология.
Ядрото на Земята сменя рязко скоростта и посоката си на въртене, а понякога дори спира
Ядрото на нашата планета се състои главно от желязо и никел с малък примес от други елементи и е разделено на два слоя: течен външен и твърд вътрешен. По-рано учените смятаха, че съставът на ядрото е доста еднороден, като този на обикновена метална топка. Анализът на сеизмичните вълни от 2455 земетресения с магнитуд над 5,7 обаче показал, че структурата на ядрото е разнородна и наред с твърдия метал в него има течни включения.
Учените предполагат, че причината за появата на такива включения може да е скоростта на формиране на ядрото, тъй като колкото по-дълбоко към центъра на Земята, толкова по-силна е нееднородността на ядрото. Вероятно поначало то се е формирало много бързо, но след това процесът се е забавил. В резултат външните слоеве на ядрото са с дебелина около 500 – 800 километра, твърди и плътни, но вътрешните са полутечни.
Защо вътрешното ядро на Земята е твърдо, след като е по-горещо от Слънцето?
По такъв начин данните от изследването, публикувано в списание Nature, подчертават, че вътрешното ядро на нашата планета не е просто скучна топка от горещ метал, а истинска „планета в планетата“, която има свои особености и поведение. Необходимо е по-добро разбиране на свойствата на ядрото, за да могат учените точно да изяснят механизмите на геоложките процеси, които в крайна сметка засягат не само разпределението на полезните изкопаеми, но и вулканичната активност.