Магнитното поле на Земята може да е било също толкова силно преди 3,7 милиарда години, колкото е днес, което измества най-ранната дата за тази защита на планетата с 200 милиона години назад.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Австралийски сеизмолози са анализирали сеизмичните колебания, които са преминали през цялата дебелина на Земята няколко пъти, и са установили, че вътрешният слой на твърдата част от ядрото на планетата има радиус от 650 километра.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Неотдавнашни новини в медиите обрисуваха озадачаваща картина на случващото се под земята - такава, в която земното ядро прави някои много изненадващи и неочаквани неща.
Китайски геолози откриха свидетелства в данните от дългогодишни сеизмични наблюдения на недрата на Земята, че скоростта и посоката на въртене на нейното твърдо вътрешно ядро може да се променят циклично с интервал от 60 – 70 години.
Промяната в силата на магнитното поле, както и появата на магнитна аномалия над Атлантическия океан са накарали учените да предположат, че магнитните полюси скоро ще сменят местата си.
Използвайки данни от спътниците от мисията на Европейската космическа агенция (ESA) Swarm, учените откриха изцяло нов тип магнитни вълни, преминаващи през външното ядро на Земята.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Промяната в силата на магнитното поле, както и появата на магнитна аномалия над Атлантическия океан са накарали учените да предположат, че магнитните полюси скоро ще сменят местата си.
Използвайки данни от спътниците от мисията на Европейската космическа агенция (ESA) Swarm, учените откриха изцяло нов тип магнитни вълни, преминаващи през външното ядро на Земята.
Неотдавнашни новини в медиите обрисуваха озадачаваща картина на случващото се под земята - такава, в която земното ядро прави някои много изненадващи и неочаквани неща.
Китайски геолози откриха свидетелства в данните от дългогодишни сеизмични наблюдения на недрата на Земята, че скоростта и посоката на въртене на нейното твърдо вътрешно ядро може да се променят циклично с интервал от 60 – 70 години.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Австралийски сеизмолози са анализирали сеизмичните колебания, които са преминали през цялата дебелина на Земята няколко пъти, и са установили, че вътрешният слой на твърдата част от ядрото на планетата има радиус от 650 километра.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Магнитното поле на Земята може да е било също толкова силно преди 3,7 милиарда години, колкото е днес, което измества най-ранната дата за тази защита на планетата с 200 милиона години назад.