Чудили ли сте се защо февруари има само 28 дни или пък защо декември е дванадесетия месец, макар името му да идва от латинската дума decem, означаваща „десет“?
Отговорът можем да открием в историята на древноримския календар, който първоначално е имал само десет месеца. Годината е започвала с март и е завършвала с декември, което обяснява защо имената на месеците септември (septem – седем), октомври (octo – осем), ноември (novem – девет) и декември всъщност не съответстват на текущите си позиции в календара.
Звучи логично нали? Нека обаче да разгледаме как всъщност се появяват месеците, кой добавя януари и февруари, какво е Юлианският календар и защо в последствие става Грегориански?
Според римската традиция, митичният произход на античната система за летоброене се дължи на основателя на Рим - Ромул. Първият опит за подреждане на времето е бил разделен на десет месеца, базирани на лунни изчисления, които сумарно представлявали 304 дни.
Календарът през времето, в което е действал, е бил причина четирите сезона да се падат през различен месец от годината.
Имената на месеците поред:
Martius – В чест на Марс, прародител на римския народ и баща на създателя на Рим, Ромул;
Aprilis – Посветен на богинята Венера;
Maius – Посветен на майката на Меркурий, Майската богиня;
Iunius – Посветен на богинята Юнона;
Quintilis (квинтилий, от qvinqve – пет) – След смъртта на Юлий Цезар започва да се нарича Iulius в негова чест, бидейки това месецът на неговото раждане;
Sextilis (секстилий, от sex – шест) – През 8 г. пр.н.е. с постановление на римския Сенат месеца е преименуван в август на името на император Октавиан Август;
September (от septem – седем);
October (от octo – осем);
November (от novem – девет);
December (от decem – десет).
Къде обаче са отивали останалите 61 дни?
Източник: iStock
Преди да се въведат януари и февруари, тези 61 дни изобщо не са включвани в календара. Римляните просто не са отброявали времето през зимата – смятало се е, че това е „мъртъв“ сезон, в който земеделските дейности са спрени и общественият живот е в застой. Зимните месеци нямали конкретни имена и сякаш изчезвали от системата за летоброене.
Това била една от причините календарът да бъде изключително неточен и неподреден – с времето сезоните и месеците започнали да се разминават напълно.
Следващата намеса е извършена от цар Нума Помпилий, с цел да се съчетае календарът със смяната на сезоните, прибавяйки след десетичната система от месеци още два нови: Ianuarius – В чест на Янус, най-древният Бог в римския пантеон. Februarius – Посветен на Фебруо, по-познат под името Плутон. Богът на церемониите по пречистване, които се извършвали този месец, за да се премахнат вината и грешките, допуснати през изминалата година, с цел започване новата на чисто.
Така годината вече имала 12 месеца и 355 дни – по-близко до лунната година, но все още недостатъчно точно спрямо слънчевия цикъл.
Когато римляните превземат Египет се запознават с нов начин на летоброене, който в последствие Юлий Цезар решава да въведе, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето и със сезоните. Оттам идва и името - Юлиански календар.
Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.
А как и защо се въвежда Грегорианския календар?
Грегорианският календар е въведен през 1582 година от папа Григорий XIII, за да коригира неточностите, натрупани в Юлианския календар. Макар Юлианският календар да бил значителен напредък за времето си, той изоставал с около 11 минути и 14 секунди годишно спрямо реалната тропическа (слънчева) година.
Това малко разминаване довело до натрупване на близо 10 дни разлика в периода между 46 г. пр.н.е. и XVI век. Проблемът не бил просто астрономически. С отместването на календара великденските празници започнали да се падат все по-далеч от реалното време на пролетното равноденствие – нещо, което противоречало на постановленията на Никейския събор от 325 г.
По тази причина католическата църква настоявала за календарна реформа. Грегорианската реформа въвежда няколко важни промени:
• Премахват се 10 дни: В държавите, приели новия календар, денят след 4 октомври 1582 г. става 15 октомври.
• Нови правила за високосните години: Всяка година, делима на 4, е високосна, освен ако е делима на 100, но не и на 400. Така например 1600 и 2000 са високосни, но 1700, 1800 и 1900 не са.
Тези корекции направили календара много по-точен – той се разминава с реалната година само с една секунда на всеки 3200 години. Първи новия календар приели католическите страни като Италия, Испания, Португалия и Полша.
Протестантските и православните страни обаче дълго време отказвали да го въведат – някои от тях, като Гърция, чак до 1923 г., а Русия – едва след болшевишката революция през 1918 г.
Днес Грегорианският календар е най-широко използваният в света, въпреки че някои държави и култури продължават да използват традиционните си календари паралелно.
