Марина е забележителна комбинация от професионализъм, присъствие, красота, стил и излъчване. Може да разчиташ, че ще я гледаш всяка събота и неделя в „Събуди се“ по Нова ТВ, но ето че може да прочетеш нейните мисли и сега, тук – за страха, важните въпроси, наградите под дивана, споровете с телевизора, гладенето и прахосмукачката, сутрешните ставания и вечерните приспивания:
Била си и репортер, водещ на новини, продуцент на предаване. Има ли нещо в телевизията, което да е далеч от теб като работа и интерес?
Телевизията е като жив организъм – променя се с всяка секунда и ако нямаш глад за новото, оставаш назад. В един от първите ми репортажи разказвах за „мравките-гладиатори“ – нищо общо с голямата журналистика, която ни преподаваха в университета. Но тогава разбрах: в журналистиката няма „малки“ теми. Наскоро държах камера в 5 сутринта, снимайки катастрофа – исках да проверя сама какво точно се е случило. Единственото, което наистина ми се изплъзва, е бейзболът. Не схващам правилата, не усещам пулса на играта. Бъдещето ми на бейзболен коментатор е обречено.
Кое е най-страшното за теб самата събитие, което си отразявала на място – когато наистина си се страхувала?
Отразявала съм събития, които са страшни по дефиниция: „Денят на гнева“ в Йерусалим и Западния бряг, масовите протести и сълзотворният газ в Атина, купуването на гласове във Видин. Но истинският страх идва, след като изключиш камерата. Когато напуснеш дома на семейство с болно дете... и се питаш дали ще има следваща среща.
Интервюто, което сякаш не е било писано да направиш и все сте се разминавали с човека?
Когато бях студентка в Берлин, мечтаех да направя интервю с Димитър Гочев. Но той си отиде, преди да събера кураж да поискам такова. Няколко пъти съм срещала Вим Вендерс, но не като журналист. Надявам се следващия път да поговорим пред камера. А Ангела Меркел... още я чакам. И съм на линия.
Фото: Татяна Чохаджиева
А кой е въпросът, който не си очаквала, че ще подейства силно на интервюиран от теб конкретен човек, но реално чрез него се е получил ценен и важен разговор?
Преди години ме изпратиха да направя репортаж с милиардера Роналд Лаудер. Беше тук с благотворителна цел. Бях стажант и го попитах: „Как човек, който дава стотици милиони за картина на Климт, убеждава хората, че го е грижа за онези в нужда?“. Спря, погледна ме, и разговорът започна едва тогава.
Въпросът, който си сигурна, че никога повече няма да зададеш?
„Защо на добри хора се случват лоши неща?“. Този въпрос няма справедлив отговор.
Ако можеш да зададеш по един въпрос на, например, Доналд Тръмп, Ким Чен Ун, Лионел Меси и твой детски идол – кои ще са тези въпроси?
На Доналд Тръмп – „Защо?“. На Ким Чен Ун – „Докога?“. На Лионел Меси – „Как?“. Моите детски идоли са бабите ми. И до днес ги питам, без да знам дали ме чуват – „Видяхте ли децата?“.
Кой е най-ценният, за теб лично, професионален комплимент, който си получавала от колега?
И да си спомня, ще ми е неудобно да кажа.
В края на миналата година получи поредна престижна награда – „Димитър Цонев“, за високи постижения в журналистиката в категория „ТВ водещ“. Имаш и други награди в професията си. Къде ги държиш у вас – нависоко, да не ги бутне случайно някое от хлапетата? В кашон в мазето? Или?
Някои – под дивана. Други – в библиотеката, до книгите, които са ми помогнали да ги спечеля. Наградите не тежат на рафта, но тежат на съзнанието. Те напомнят, че трябва да оправдаеш доверието.
Фото: Нова ТВ
И двамата със съпруга ти, Златимир Йочев, сте водещи на сутрешни телевизионни блокове. Успявате ли от само себе си да се будите сутрин рано-рано, преди двете ви малки деца? Защото често е обратното – децата стават и будят твърде рано родителите си. Във вашия случай Тамара и Сандра мръщят ли се, че не ги оставяте да се наспят?
Те не се будят с нас, очевидно са свикнали. А и двете много обичат да спят. Аз ставам с аларма. Злати се буди преди часовника. Понякога се опитва да излезе в 2 през нощта, мислейки, че е 4. Спирам го на прага, когато усетя, че биологичният часовник го е подвел. Когато не го усетя, разбирам, че се е върнал на средата на пътя.
Ставаш ли и ти през делничните дни като Златимир към 4:15 ч. заради неговия график? Или успяваш да си „откраднеш“ още някой час?
През седмицата ставам в 6, а в почивните дни в 5. Но не ми тежи. От понеделник до петък бих могла поспивам и още. Но се будя от любов към тишината. Най-често чета и пия кафе.
Сигурно вечерните ритуали по приспиването на децата са много важни, за да не рискувате после безсънни нощи с оглед на професията. Някакви хитринки би ли споделила?
И с двете имаме договорки. Голямата получава 100 целувки (броим ги една по една), едва след това излизам и заспива сама. Малката иска да я гаРя (все още има думи, при които бърка Л с Р).
А смогвате ли, откакто сте с две малки деца, да ги сложите да спят, след което със Златимир да изгледате филм с чипс и бисквити, тихичко – родителска класика? Или винаги дисциплинирано си лягате и вие, родителите, за да се наспите?
През седмицата Злати приспива голямото ни дете, защото то заспива по-бързо. След това продължава да работи. Аз съм с малката, която всяка вечер изнася най-смешния монолог, който можете да си представите. Говори, импровизира, разсмива. Понякога забравям, че трябва да я сложа да спи. Когато всичко утихне, се срещаме в хола. Той работи. Аз чакам. Или просто заспивам до него. За компания.
С него успявате ли да се поскарате или поне да поспорите активно на тема работа, телевизия?
Шегуваме се, че работата ни спасява от кавги. Истината е, че се познаваме добре. И не си хабим времето за глупости. Имали сме моменти, разбира се. Но вече знаем кое си струва.
Преди около 4 години си споменавала в интервю, че гладенето ти доставя удоволствие. Все още ли е така? А коя битова дейност не понасяш?
Така е, да. Обичам да гладя, защото това е дейност, която ти позволяват да вършиш нещо смислено, докато си губиш времето. Най-често слушам подкаст, за което иначе нямам време. Не обичам да чистя с прахосмукачка по същата причина – шумна, агресивна и ти краде възможността да правиш нещо паралелно.
Хващаш ли се да спориш с телевизора?
Споря с телевизора, когато легитимира хора, които не заслужават да са там.
А случвало ли се е да задремеш пред екрана?
На този въпрос всички вкъщи се смеят. Защото аз всяка вечер заспивам пред телевизора и съдържанието няма абсолютно никакво значение.
Ти самата какъв ТВ зрител си?
Работен. Професионален. Гледам, за да знам. Когато децата са вкъщи, телевизорът не работи, дори и когато светът свършва.
Фото: фейсбук
Колко най-дълго време не си гледала телевизия?
По време на майчинството – тогава светът ми беше в ръцете, а не на екрана.
Какво винаги си искала да се научиш да правиш, но още не си?
Да плувам и да карам ски.
Ако не ни беше давала интервю, какво щеше да правиш с това време?
Не знам, но се радвам, че си поговорихме.
