Фотография, човешки истории, пътувания, актьорство – като че ли такъв е редът, в който тези теми вълнуват Владо Карамазов през последните години. Но и фотографията, и събирането на човешките истории чрез нея са почти невъзможни без пътувания, много пътувания. Прочетете по-долу какво ни сподели той за някои от посоките си. А на 15 април заповядайте на откриването на изложбата му „На тяхно място“ в Национална галерия Двореца.
Ако оттук-нататък може да посетиш само още една нова за теб държава – коя ще е тя?
Чудя се между Боливия и Колумбия. Привличат ме територии и хора, в които усещам лека опасност. Би ми било интересно да се заровя в крайните квартали на техните големи градове, където е наистина опасно. Последните години искам да проверя дали някое място наистина е опасно. Един пример: „Надежда“, ромската махала в Сливен, за която аз години наред чувах как там не може да се влезе, колко е опасно и така нататък.
"Надежда", Сливен
Фото: Владо Карамазов
Това ми беше голяма цел и аз си намерих начин да ме вкарат в „Надежда“, там, където наистина никой не може да влезе. Всъщност, когато влязох, неколкократно, видях че просто всичко е една човешка нагласа кое е добро, кое е лошо. Ако отидеш там и си добронамерен, ако не искаш да правиш сензации, не искаш нещо за твоя облага, хората, каквито ще да са, те го виждат. Влизал съм и сам, и тогава, по-трудно, но пак са се развивали благоприятно обстоятелствата за мен. Да, в „Надежда“ е много крайно, но там винаги може да намериш начина, по който да влезеш като човек и те да те възприемат човешки – наистина не е толкова невероятно, колкото е легендата за това място. Както и в Боливия, и в Колумбия аз съм сигурен, че там нещата не са точно такива, каквито всички ги представят – отвличания и не знам си какво... Може би го има, но мен просто тези места ме привличат. Просто усещам, че там бих могъл да направя нещо интересно.
"Надежда", Сливен
Фото: Владо Карамазов
Най-малкото, екзотичното или неизвестното населено място, което си посетил?
Може би село Кушла, в Родопите – село, което изчезва. Стигнах случайно до него, там имаше много готина атмосфера, на нещо отминало. Аз вече си потроших колата – доста често, като видя един път, го хващам и тръгвам и не знам къде ще ме отведе.
с. Кушла
Фото: Владо Карамазов
с. Кушла
Фото: Владо Карамазов
Храната от друга държава, която винаги консумираш там?
Rose apple. Има го в Азия и всеки път, когато отида в такава тропическа страна, първото нещо, което се опитвам да намеря, задължително е този плод. Адски вкусно нещо! Заради него съм минавал километри, питал съм, какво ли не съм правил само и само да си го набавя. В последния „Сървайвър“ (б.а. - на който е водещ) си дадох сметка, че в някаква част от Камбоджа го има и бях молил екипа да ми съдейства да си намеря. Брутално вкусно е, зверски вкусно е, жестоко готин вкус и за него съм правил невероятни неща, за да се сдобия. Никога няма да забравя как на Сейшелските острови, след като търсих, търсих, но го нямаше по пазарите, отидох на един супер малък остров да се гмуркам. И видях в далечината една къща, и си викам, боже, това какво е червеното... Отидох и видях – цяло дърво, пълно с тези плодове, сякаш някакъв рай! И като започнах да ям от дървото – беше невероятно!
В коя държава или град никога не би ти стъпил отново кракът?
Делхи! Това е адът! Ааа, отвратително е! Не заради мизерията, а заради манталитетът на хората – това дърпане, сецане... Мизерията дори ми е екзотична, но хората...
Какво, ако беше възможно и законно, би си взел от чужбина за у вас?
При мен винаги има едно такова нещо... да открадна изкуство. Доста често ходя по музеите и виждам някоя невероятна малка пластика или някаква картина и винаги съм си мечтал, дори мислено точно така съм си го формулирал – че ако ми бъде позволено от всяка страна да си открадна такова нещо, това би било най-голямото щастие! Просто да си открадна нещо от най-готината тяхна галерия, да си го сложа в чантата и да си тръгна! Защото изкуството е нещото, по което аз най-много разграничавам нациите, народностите и съм си представял една такава моя колекция от малки пластики, откраднати отвсякъде по света.
