Един от най-забавните хора в републиката, невъзможен за незабелязване актьор, мозъкът и лицето на „Мангела ефект“ и Братя Мангасариян, продуцент на някои особено приятни творби (като филма „Жълт олеандър“), г-н Силвестър ни вмъкна в графика си и ни отговори стегнато на въпросите в свой стил:
Беше напуснал театъра за известен брой години. Кой ти беше най-сърдит заради това?
За да разбереш, че някой липсва, първо трябва да си забелязал, че го е имало. Много е различно да те няма, за да си там.
Участвал си в много постановки на Лили Абаджиева. Има ли нещо, което сте планирали отдавна, но все не успявате да реализирате?
Ще отговоря на този въпрос след три месеца, ако ме разбираш какво имам предвид.
Играл си женски роли. Коя популярна дама в България би изиграл с удоволствие?
Никой не я знае, но тя е истинска икона на комедията. Беше моя преподавателка по литература. Жените разполагат с голям арсенал от жестове. С това са интересни те.
Казвал си, че не гледаш представления, защото влияят негативно на работата ти. Това е оправдание, за да не ходиш на чужди постановки, нали?
Абсолютно! Все едно да си пилот и да гледаш поредицата „Самолетни катастрофи“ по Дискавъри.
Фото: личен архив
Кои покани за проекти си отказвал, защото са прекалено безумни?
Внимавам със сценария. Обичам да няма драми, които се взимат на сериозно. Само като видя хората, които ме канят и знам дали ще се получи нещо или не. Никога не правя компромиси.
Споделял си, че за теб е важно да пазиш „работна хигиена“ и затова не се сближаваш извън театъра с хората, с които работиш. Значи ли това, че умишлено страниш и от онези, които се надяваш някой ден да те поканят в свои постановки?
Да! Добре е да се изненадваме. Да сме си интересни един на друг! Лили (б.а. - Абаджиева) ме научи на това.
„Мангела ефект“ се получава екстра! Смяташ ли, че хората трябва повече да се замислят, вместо само да се смеят?
Ако хората започнат да се замислят прекалено много, ще спрат да се смеят. Това е само един различен прочит на лудницата, в която живееем.
Трябва ли хората, с които работиш, да са на твоя акъл, с твоето чувство за хумор, или по-добре да се допълвате, да сте с по-различни разбирания относно кое е забавно?
Много ми се ще! С Братя Мангасариян например си говорим на един език.
Кога си бил прекалено сериозен?
Имало е такива моменти. Броя до три и ако не се получи, броя отново.
Имаш ли си тефтерчета за идеи?
Да, но дигитални. Предпочитам да не записвам. Ако една идея е добра, тя не се забравя. Понякога обаче се събуждам през нощта с някоя идея и тогава трябва да я запиша. На писане става по-добре, отколкото гласова бележка.
Фото: личен архив
Кога си бил прекалено сериозен?
Веднъж се опитах да споря с тролове в интернет. Голяма грешка.
Сещаш ли се за случай, в който си пуснал твърде неподходяща шега?
Да. Бях водещ на една сватба и настоятелно помолих група приятели на младоженеца да разкажат нещо от тяхното приятелство. Сватбата се обърна наопаки. Стана страшно. Просто се увлякоха.
Казвали ли са ти: „Хайде кажи нещо смешно!“?
Да, много често. Искам да ми платят и обикновено се отказват.
Внимаваш ли повече с шегите си днес спрямо преди?
Разбира се. Вече всичко се записва.
Роден си в Перник. Пазиш ли си личния винкел от онова време?
Окачен е до дипломата ми. Два символа на оцеляване.
Братя Мангасариян
Фото: личен архив
Ако влезеш в ромски квартал, ще те разпознаят ли?
Разпознават ме винаги. Дружелюбни са.
Кога те е било срам от себе си?
Баба ми викаше, че срамът е премахнат от мен оперативно.
Какво щеше да правиш сега, ако не ни беше давал интервю?
Щях да размишлявам върху теорията на Шрьодингер или да се занимавам с котки. Имам 20.
