Преди четири години, в „Гласът на България“, Борис моментално и категорично грабна вниманието и симпатиите ни с таланта и гласа си. И вече с пета поредна авторска песен ги задържа успешно. „Day by Day“ е най-новото от него – песен, посветена и вдъхновена от сина му Виктор, и като цяло от родителството. Вижте видеото към нея, както и отговорите на Борис за най-вълнуващите за него моменти от срещите му с изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Има една книга – „По ловните пътеки“, която като дете съм чел поне 10 пъти. Авторът е Габор Молнар – унгарски биолог и пътешественик. Книгата е своеобразен негов пътепис за ежедневието му в джунглите на Амазония по време на продължилата няколко години негова научна експедиция. Преди повече от 30 години нямаше канали като Нешънъл Джиографик и Дискавъри, и за човек, обичащ природата, подобен тип разкази бяха изключително увлекателни. Сега, вече 44-годишен, след два прочита, слушам като аудио книга „Богат татко, беден татко“ на Роберт Кийосаки.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
О, има доста: „На Западния фронт нищо ново“, „Зеленият път“, „Форест Гъмп“, „Непростимо“ със Сандра Бълок от 2021-ва, „Бащата“ с Антъни Хопкинс и разбира се – не мога да пропусна „Титаник“. До ден-днешен не посмявам да гледам „Тетрадката”, понеже казват, че на него много се плаче.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Преди повече от 20 години, по-точно 2004-а, работих с една от моите банди за една година в Южна Корея. В Сеул отидохме на концерт на Алиша Кийс, като не зная колко съм крещял, но тъй като концертът беше в сравнително малка зала – за първи път можех да видя и чуя изпълнител от такава величина от толкова близо. Беше много вълнуващо!
ПИЕСАТА, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
И тук ще трябва да се върна в детските си години. Съпругът на учителката ми от 1-ви до 4-и клас беше осветител в Народния театър „Иван Вазов“. Тя уреждаше билети и ни водеше често на представления. Първото представление, което си спомням, ако не греша, беше, „Жар птица“. Като спомен пазя това, че в салона беше топло и ми беше много интересно как ли се чувстват актьорите, при положение, че толкова много погледи са вперени в тях. Сега със сина ми ходим на куклени постановки, а последното нещо, което гледахме, на което дори леко се и просълзих, беше „Писмо до дядо Коледа“.
КАРТИНАТА, която си разглеждал най-дълго?
Хмм. Тук сигурно би се очаквало да спомена някое от великите имена в изобразителното изкуство. Аз рисувам, пък и като фотограф и човек, свързан с визуалното изкуство, смея да твърдя, че съм ценител. Картината, която обаче съм гледал най-дълго време, е нарисувана от моя син, Виктор. Нарисува я, малко преди да стане на 4 години. Изобразява (или би трябвало да изобразява) комикс героя Хълк. Въпреки абстрактния начин, по който „Хълк“ изглежда в тази картина, страшно много ми напомни на изкуството на Роджър Бален, американски фотограф. За мен е перфектна портретна композиция и като че за първи път в тази картина видях, че Виктор притежава талант да рисува. Картина, която, както и други негови рисунки, стои окачена на стената в моето студио.
Хълк, Виктор Христов
