Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената.
Познавате го още от първата му телевизионна роля – като Тео в сериала „Седем часа разлика“. А най-лесно може да го гледате на сцена в Пловдив, в Драматичния театър – най-скоро в „Лебедът“ (11 ноември) и „Отблизо“ (12 ноември).
Павката е от онази по-рядка напоследък порода личности от екрана, която винаги се води от собствените си разбирания и критерии за хумор и забавление, застанала все така леко встрани от общата маса на препоръчително и предвидимо „пиарско“ поведение и говорене.
Виждали сте я различна. А понякога сте я гледали отново, но не сте били сигурни, че е тя. Вероятно това е и един от най-големите комплименти за някой актьор – да не познаят, че в следващата му роля е същият той.
С еднаква лекота Мая може да ни разсмее и да ни натъжи, да играе с емоциите ни като с кукли на конци и да зашива в спомените ни свои роли, а и песни, дълго време след като сме се срещнали за първи път с тях.
Не бихме нарекли господин Павлов „звезда“, само защото той сигурно ще се подразни на такова определение. Но и не бихме си кривили душичките – достатъчно популярна физиономия е, за да описваме публичните му занимания.
В театъра и киното – над 100 роли за над 50 години. А излъчването му е такова, че към удоволствието да го гледаш се прибавя и една голяма доза уют и близост.
Може би най-разпространените описания на Ованес Торосян, които ще срещнете, са „известен български актьор, режисьор и драматург от арменски произход“ „един от най-сниманите млади актьори в българското кино“, „човекът театър: потомствен артист от поне три поколения насам“.
Поводът за този разговор с емблематичната за модерно звучащия български фолклор певица Нина Николина е новата песен „Райна“, създадена заедно с белгийския пианист Даниел Верстапен.
Поводът за този разговор с емблематичната за модерно звучащия български фолклор певица Нина Николина е новата песен „Райна“, създадена заедно с белгийския пианист Даниел Верстапен.
Може би най-разпространените описания на Ованес Торосян, които ще срещнете, са „известен български актьор, режисьор и драматург от арменски произход“ „един от най-сниманите млади актьори в българското кино“, „човекът театър: потомствен артист от поне три поколения насам“.
Не бихме нарекли господин Павлов „звезда“, само защото той сигурно ще се подразни на такова определение. Но и не бихме си кривили душичките – достатъчно популярна физиономия е, за да описваме публичните му занимания.
В театъра и киното – над 100 роли за над 50 години. А излъчването му е такова, че към удоволствието да го гледаш се прибавя и една голяма доза уют и близост.
С еднаква лекота Мая може да ни разсмее и да ни натъжи, да играе с емоциите ни като с кукли на конци и да зашива в спомените ни свои роли, а и песни, дълго време след като сме се срещнали за първи път с тях.
Павката е от онази по-рядка напоследък порода личности от екрана, която винаги се води от собствените си разбирания и критерии за хумор и забавление, застанала все така леко встрани от общата маса на препоръчително и предвидимо „пиарско“ поведение и говорене.
Виждали сте я различна. А понякога сте я гледали отново, но не сте били сигурни, че е тя. Вероятно това е и един от най-големите комплименти за някой актьор – да не познаят, че в следващата му роля е същият той.
Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената.
Познавате го още от първата му телевизионна роля – като Тео в сериала „Седем часа разлика“. А най-лесно може да го гледате на сцена в Пловдив, в Драматичния театър – най-скоро в „Лебедът“ (11 ноември) и „Отблизо“ (12 ноември).
Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената.
Познавате го още от първата му телевизионна роля – като Тео в сериала „Седем часа разлика“. А най-лесно може да го гледате на сцена в Пловдив, в Драматичния театър – най-скоро в „Лебедът“ (11 ноември) и „Отблизо“ (12 ноември).
Талантлива и задълбочена, Елена вероятно ви е най-добре позната като енолога Елина – главният женски персонаж в сериала „Вина“.
Павката е от онази по-рядка напоследък порода личности от екрана, която винаги се води от собствените си разбирания и критерии за хумор и забавление, застанала все така леко встрани от общата маса на препоръчително и предвидимо „пиарско“ поведение и говорене.
Виждали сте я различна. А понякога сте я гледали отново, но не сте били сигурни, че е тя. Вероятно това е и един от най-големите комплименти за някой актьор – да не познаят, че в следващата му роля е същият той.
С еднаква лекота Мая може да ни разсмее и да ни натъжи, да играе с емоциите ни като с кукли на конци и да зашива в спомените ни свои роли, а и песни, дълго време след като сме се срещнали за първи път с тях.
Не бихме нарекли господин Павлов „звезда“, само защото той сигурно ще се подразни на такова определение. Но и не бихме си кривили душичките – достатъчно популярна физиономия е, за да описваме публичните му занимания.
В театъра и киното – над 100 роли за над 50 години. А излъчването му е такова, че към удоволствието да го гледаш се прибавя и една голяма доза уют и близост.
Може би най-разпространените описания на Ованес Торосян, които ще срещнете, са „известен български актьор, режисьор и драматург от арменски произход“ „един от най-сниманите млади актьори в българското кино“, „човекът театър: потомствен артист от поне три поколения насам“.
Поводът за този разговор с емблематичната за модерно звучащия български фолклор певица Нина Николина е новата песен „Райна“, създадена заедно с белгийския пианист Даниел Верстапен.
