Богдан е от онези актьори, които дори и да се появят за малко в кадър, влизат мощно и се запомнят. Дали в сериал (като „Сутрешен блок“, „Absentia”), филм („Tilt”, “Секс академия: Мъже“), късометражка („Maika mi calling”, “Мишо и Виктория завинаги“), или постановка („Само не това име!“, „Медена луна“, „Маршрутка“), погледът и присъствието му правят категорично впечатление. Поговорихме си с Богдан за новото около него, както и за чичковското, смешното, падналото и великото:
Най-новото представление, в която участваш, е комедията „Само не това име!“ с Михаил Билалов, Лилия Маравиля, Николай Урумов и Рая Юрий Белева (б.а. - може да я гледате на 15 декември и на 15 януари в Teatro отсам канала; за 4 декември вече няма места). Успявате ли актьорите да не се хилите по време на репетициите на смешните моменти?
Първо, то е комедия, ама не съвсем комедия, защото накрая става сериозно. И засяга сериозни тематики през един смешен, дистанциран поглед. Питаш ме дали се смеем – в актьорската професия се случва винаги да се смеете, особено като се репетира. Въпросът е да не го правите по време на представление – да се смееш извън образа, защото не е много професионално. Макар че пък понякога стават и смешни ситуации от това, че на актьора му става смешно и публиката вижда и започва да се смее, и актьорът още повече почва се смее, и колегата почва да се смее, и става много смешно. Но по принцип трябва да се избягват тези ситуации. На репетициите си се смеем – зависи кой е режисьорът, но се случва, няма как.
Билалов и Урумов карат ли ви се на по-младите, ако се разсейвате с подхихикване, строги ли са?
Те са строги, но справедливи.
Как успяваш да останеш сериозен във важен момент извън театъра, когато отвътре ти напира смях? Хапеш си бузите, мислиш за нещо сериозно и тъжно, или?
Нямам трикове. То пък толкова смешно да ти стане, че чак да не можеш да се спреш да се смееш... Не мога да се сетя да съм имал такава ситуация. Мисля, че всеки би могъл да се възспре да се смее.
А на какво последно се смя с глас? Сериал, смешка на приятел?
Не мога да се сетя последно кога съм се смял с глас. Много рядко се случва. А по принцип повечето комедии не са ми смешни. Не съм като редовия зрител – „Хаха-хаха-ха!“. Има супер гениални комици, да не говорим за Джим Кери, има велики. Ето, например The Meaning of Life на Монти Пайтън е велико. Те са много добри. Но рядко се смея с глас, трудно се изненадвам.
Препоръчай ни сериал, филм, пиеса, книга – нещо наистина смешно по твоя критерий?
Една комедия ми попадна случайно по TV1000 - „Историята на Дюи Кокс“ (б.а. - пълното заглавие е „Стъпвай тежко: Историята на Дюи Кокс“) – за един певец, на когото от малък му се случват някакви неща и минава през цялата история на музиката, чак до наши дни. И да ти кажа – поне на мене ми беше смешна и се смях. Пак не толкова много, че чак с глас. Да не излезе, че е гениален филм. Комедийка – лежиш си и си гледаш, и си се хилиш. Много чудесни актьори, невероятна игра – аз главно това гледам във всеки един филм, как играят, как е заснето, как е режисирано. Аз не мога да изгледам един филм нормално. Все го гледам от професионална гледна точка.
През октомври ти връчиха награда „Нови хоризонти“ на Европейския фестивал на пътуващия театър в Сливница за ролята ти в представлението „Маршрутка“ на Хасковския театър, което го играте вече 18 години с Дидо Мачев, Катето Евро, Кирил Ефремов, Мария Статулова, Стефан Денолюбов и Тончо Токмакчиев. Колко още време според теб ще можеш да играеш Тийнейджъра и да си убедителен и на далеч след тийнейджърската възраст?
Колкото се играе това представление, толкова ще мога и аз, защото толкова ще могат и другите колеги. Аз ролята я правя на дъвка и на шапка. Тончо Токмакчиев беше на моите години, като започнахме да го играем, а аз бях на 26. А сега станах чичка.
Актьорският състав на представлението "Маршрутка"
Как усещаш, че се счичкавяш? Мрънкаш за студеното, съответно – горещото, време навън, недоволстваш ли от „младите“?
Мрънкам си за някакви неща, да. Но обичам като чичковци, така, да си нарежа мезенце, да си гледам мача. Луканка си режа с маслинки и си гледам Шампионска лига, и си сипвам една ракийка и съм като чичка, ако това е чичкавско.
Задремваш ли на по-безинтересните мачове?
На българските мачове се задремва. Ето един виц: защо Шампионска лига е по бТВ Екшън – защото българското първенство е по бТВ Комеди. А нещото, което може да те накара да се смееш с глас – да гледаш български мач.
Наскоро стана на 44. Как си представяш 88-ия си рожден ден?
Надявам се да съм жив дотогава. Представям си го на морето. Надявам се да имам една добра пенсия и да мога да си купя бира, да седна и да гледам морето!
Сам. Или с бабата?
Ако е с бабата, още по добре, но и сам пак е добре. Да си жив и здрав е добре!
През лятото се снима в италиански филм като трафикант на жени. Нещо повечко да издадеш?
То и аз почти нищо не знам, за да издам. Знам само моята роля, не съм чел целия сценарий. Знам, че много българи участват. И трябва да излезе сега, през декември. “Завръщане на изток” се казва. Мисля, че ще има премиера и в България и може би ще дойдат всички. Беше много приятен този процес за мен. Дай боже, да има повече!
Дай боже! За какво си изхарчи хонорара?
А, за морето мисля, че го гръмнах – точно го взех и заминах.
Коя роля на гангстер в кой филм би искал да можеше ти да си я изиграл?
Ако играя такава роля, аз не мога да я изиграя като Джо Пеши, Робърт де Ниро, Рей Лиота, ако говорим за “Добри момчета” или за „Казино“ например. Аз бих я направил като Богдан Казанджиев. Интересен типаж ми се стори на Том Харди ролята в The Drop, последния филм на Джеймс Гандолфини – малко дебилен такъв, а се оказа после най-големият тарикат. Това е хубава роля да изиграеш – да има неочакван обрат накрая, да си заблудил публиката през цялото време.
Кайзер Созе?
Кайзер Созе е велика роля! Този филм (б.а. - „Обичайните заподозрени“) е класика! И „Седем“! „Реката на тайните“! И има велики артисти. Том Харди ми е един от любимите по-съвременни артисти.
Най-холивудският актьор, с който имаш общо участие, би трябвало да е Стана Катич – в третия сезон на сериала Absentia, нa Amazon Prime, 2020 г., така ли е?
Не. Снимах веднъж една сцена с Джесика Алба, в Mechanic: Resurrection с Джейсън Стейтъм. Но мен ме няма, после на монтажа ми пада сцената. Играех някакъв полицай. Някаква яхта я бяха гръмнали и аз все едно намирам неопрена на Джейсън Стейтъм, който е целият пробит с дупки от куршуми, нося го на Джесика Алба, тя лежи на една носилка до линейка и ѝ казвам: „You’re sure this belongs to your friend?”. И тя клати глава, че това е неговият неопрен, и аз си тръгвам. Това е ролята, не е нещо кой знае какво.
Така, като ѝ показваше неопрена, допря ли лекичко китката до рамото ѝ – това все пак е Джесика Алба? Която иначе няма как да я доближиш извън снимките.
Не можеш да я докоснеш, едва ли имаш право да я заговориш. Нито си казах две думи с нея извън сцената, нито нищо. Тя си е мацка, отвсякъде. Но сега, като излезем навън, по Витошка ще видим още 50 мацки като нея. Просто снимах и си тръгнах и после това го няма във филма. Смятай колко е безсмислено моето участие. Иначе в Absentia бях The Brutal Guard – той няма даже име – и измъчвах главния герой, пусках му токове и го водих по един коридор, това беше. Невероятна роля просто, голям успех!
А коя е ролята ти, която е най-далеч от теб като характер?
Това, което ще гледаш на 15-и декември - „Само не това име!” - няма нищо общо с мене. А ако въпросът ти е коя ми е била най-интересната роля да изиграя – имам един приятел, Тодор Димитров, който беше актьор при Коко Азарян, после замина за Англия, там завърши театрална режисура и след това се върна в България и завърши кинорежисура. Той е абсолютен джедай в нашата професия, много интелигентен човек. И той ме покани в НАТФИЗ със студентите на Здравко Митков, мен и Петър Дочев, в една готина пиеса за колонизацията на Австралия. английска пиеса - “Доброто на страната ни”. И аз играех един майор, който беше...
По време на снимки със Силвия Петкова и Китодар Тодоров за късометражен филм
Гад мръсна?
Да, гад мръсна! И беше много интересно за игра. Беше малка роля, в НАТФИЗ, но за него ще играя където и да ме покани. Беше много приятно усещането как на 40 години стъпих отново на сцената на НАТФИЗ, в дипломно представление пред публика. Тогава си казах: „Велико – никакво развитие!“.
Участвал си в сериала „Сутрешен блок“, в който беше последната роля на великана Тодор Колев. Ако можеше, кой български актьор би възкресил, за да изиграе един последен филм, в който да си партнира с теб?
Много труден въпрос...
Имаш пет секунди да отговориш, иначе „вратата“ се затваря.
Не знам... Иван Иванов! Аз по принцип не искам да приличам на никого. Искам да съм си себе си, но ако ми зададат този така банален въпрос - “На кого искаш да приличаш?” - бих казал “Иван Иванов”. За мене той е най-големият киноактьор и въобще човек. Който е станал емблема в киното и има защо – просто като му гледаш филмите, Иван Иванов е уникален!
Част си от актьорския състав на „Медена луна“, представление на документален театър „Vox Populi”, което може да се гледа в „Топлоцентрала“ (б.а. - следваща дата – 12 декември) и засяга темата за черно-белия стереотип „жертва-насилник“ и „добър-лош“. Би ли пояснил какво по-различно като гледна точка може да видят зрителите на „Медена луна“ по темата?
Различното е, че не е написано от драматург, а е взето от самия живот. Режисьорката Неда Соколовска е посещавала известно време груповите терапии на тези хора, които са обвинени в домашно насилие. С психолози. Говорят по тези теми с цел да се подобрят нещата като цяло, а и в обществото. Ние нямаме право да си измисляме. Всичко е абсолютна истина – от до – и ние я пресъздаваме на сцената.
Мислиш ли, че зрителите в днешно време предпочитат нещо по-леко, по-комедийно, вместо представления с теми като тези на „Медена луна“?
Да, има го този момент – масата от хората предпочитат да се смеят и да гледат някаква лека комедийка. Но за всеки влак си има пътници като има един израз. Има и хора, които искат да гледат нещо смислено и задълбочено.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?
Щях да съм се прибрал отдавна – преди два часа щях да съм си вкъщи. И даже май днес има мачове от Лигата на нациите – щях да гледам някой мач.
