Списъкът с филми, в които Стефан участва, е изключително сериозен – и като бройка, и като водещи роли, в които той прави силно впечатление. Най-новото заглавие, в което може да го гледате, е „Клас '90“ (като Кирил), а най-дълго на сцена – вече 20 години – играе в представлението „Маршрутка“. За разговора ни се срещаме на негова територия – отиваме му на гости на последния етаж в сграда в Центъра – територия и на Кинг Чарлз шпаньола Лора, който е повече от чаровен и привързан към своя човек. Докато отговоря на въпросите, Стефан се разхожда напред-назад, в добро настроение, поръсено и с типичния му уютен смях. Ето как се включиха в интервюто ни математици, чекмеджета, телевизори, футбол и шамари:
От малък си искал да станеш актьор. Какъв със сигурност не си искал да станеш, като пораснеш?
Математик. Всъщност аз съм и музикант, защото съм завършил музикално училище. Но точно във връзка с въпроса – защото не мога нищо друго. Поне Господ те е дарил с нещо. И аз стъпих на това – първо, с музиката, а после като актьор. Сега имам амбиции да се развивам и като режисьор, продуцент и така нататък. Но така е – защото не можеш друго и си длъжен, а и то ти идва отвътре. Няма как, не можеш да избягаш явно.
При снимането на филм на кое залагаш повече като актьор – повече на дисциплината или повече на импровизацията?
Аз бих казал повече интуиция – към ситуациите. Интуиция, породена от нещо видяно, нещо преживяно, нещо разказано. Ние му викаме „чекмедже“. Бъркаш в съответното чекмедже и вадиш оттам съответния спомен, емоция и ако майсторски, умело ти успееш да ги съчетаеш тези елементи, резултатът е добър. Може би това е свързано с някаква емоционална интелигентност. Не знам, аз самият изследвам такива неща, мисля ги от време на време. Не може да се даде толкова еднозначен отговор на въпроса. Всеки си има различен подход, но аз залагам на моите емоции, на моите чувства. Не че съм уникален в това.
В кадър от филма "Слава"
За какво похарчи първия си хонорар като професионален актьор?
Първият – сто на сто някаква маса съм организирал. Но си спомням дебюта ми в киното – в „Граница“. Тогава взех голям хонорар и мечтата ми беше – понеже нали бях по квартири в София – да си имам телевизор. И си купих един телевизор – JVC – и 20 години съм си го пазил като очите. Много му се радвах! Това ми е най-яркият спомен за нещо, купено от хонорари. И го разнасях по София, Варна, по квартири. Много дълго издържа. Японска работа!
Тук също виждам един огромен телевизор.
Той е за мачовете!
Ти си голям фен на Манчестър Юнайтед, а там положението никак не е добре последните години. Ако някаква свръх сила ти обещае, че догодина Юнайтед ще вземе титлата и пак ще влезе като при сър Алекс в поредица от трофеи – но само трябва да набиеш трима човека по твой избор, кои ще са тези тримата?
Много искам да набия сина ми, ама не става. Така че отсега го предричам – до 3-4 години ние титла няма да вземем. Ако набия някого, ще се обадя.
Синът ти, Филип, той вече навърши 18. От малък си го запалил по Манчестър Юнайтед, но вече е голям и може сам да си избере любимия отбор. От кой отбор е сега?
Пак е от Манчестър Юнайтед. Форевър! Няма мърдане! А е мръднал – а бой!
Ако можеше, за какво би отишъл назад във времето да плеснеш 2-3 шамара на младия Стефан Денолюбов?
Много бой в това интервю! Много насилие... Да, разбирам го трика, заложен в тоя въпрос, ама и да отида, и да му бия шамари, като го знам какъв е – пак ще и да ги направи същи глупости. Така че – няма, няма надежда.
В сериала "Етажна собственост"
В младите ти години – за коя извършена глупост се радваш, че тогава не е имало телефони с камери и интернет, та станалото е оставало видяно от малко хора?
То и сега никой няма да може да качи – трябва да умееш да се пазиш. Но и навремето си имаше апарати с видео, правили сме много записи. Аз тогава повече съм се записвал на видеолента, отколкото сега записвам каквото и да е... Големи простотии, купони...
Не разказваш обаче някоя смешна или срамна случка.
То сигурно има, обаче аз ги избивам, защото предстоят нови. И въобще не се ровя в архива за някоя смешна случка и да я разказвам навсякъде. Просто то е едно петно, върху което си стъпил, нали, това си ти и си го носиш. Ама сега да ровичкаш в чувала с тия неща – няма смисъл. Пак се опитах да се измъкна от въпроса, но по честен начин, надявам се.
Казвал си, че понякога – въпреки че си с бил с два лева в джоба – си си позволявал лукса да отказваш роли. Има ли такава роля, за която пък после си съжалявам, че си отказал?
Не. Не си спомням за такова нещо. Ако ти прави впечатление от краткия ни разговор, аз гледам малко повече напред. Да седна да се съзерцавам „Ох, защо не направих онова, защо не направих това“ – само си губиш времето.
В кадър от филма "Докато Ая спеше"
Кой български филм си го пускаш пак и пак и го гледаш с огромен кеф?
Филмите с Тодор Колев. Защото е брилянтен в няколко от тях! Също и любимият филм на всички - „Оркестър без име“. Най-малкото, за да ги показвам на сина ми и покрай него и аз отново си опреснявам спомените.
Има ли някоя българска историческа личност или сегашен актуален български герой, който ти се струва особено интересен да го изиграеш във филм?
Много сложен въпрос... Бих отговорил така – че с моя екип, Николай Гундеров и Елена Тончева, много сериозно сме обмисляли да направим нещо по въпроса за филм за великия Аспарух Лешников. Той е било нещо като един от бийтълсите – дори може би са били още по-известни (б.а. – има предвид групата, в която е Ари Лешников - „Комедиен хармонист“, по-известна в България като „Веселите хармонисти“) от „Бийтълс“. През 30-те години, до идването на власт на Хитлер са били наистина феномен! Става жертва на режима на Хитлер и после жертва и в България на комунистическия режим – от върха да стигнеш до дъното. Историята му е страхотно интерсна. Много, много сме разсъждавали за това, но една такава идея, нали си представяш, ще е ужасно скъпа. Епоха, едно на ръка. А и те са живели такъв бляскав живот... как ние с трици маймуни да ловим... Ето една личност, която като че ли е оставена по-встрани. Да имаш нещо от сорта на Пол Маккартни за „Бийтълс“ и да не знаеш нищо за него – масовият зрител нищо не знае за Аспарух Лешников.
Стоиш супер добре и в комедийни, и в мрачни образи. Казвал си, че поначало си комедиен актьор. Но си изиграл и много драматични роли. Все пак имаш ли предпочитан жанр?
Аз се опитах да направя симбиоза между двете и мисля, че това е винаги верният път – в смешното да търсиш тъжното, а в тъжното да търсиш смешното. И смея да твърдя, че това е универсална формула, която умееш ли да я прилагаш, винаги работи. Не сме го измислили ние. Още в зората на киното е измислено, от най-великия.
Чаплин.
Да, Чарли Чаплин.
Фото: АС АРТ
Коя комедия би ни препоръчал, която не е сред най-популярните?
Вчера или оня ден с приятели си говорихме, препоръчах им я и на тях. Тя е една от последните, така, хубави американски комедии, да кажем. Защото жанрът комедия девалвира много. Както жанрът на ужасите, уестърните – просто си смучат вече от пръстите. Но ето една стара готина комедия - „От мошеник нагоре“, велик филм, велика комедия. Със сър Майкъл Кейн и със Стив Мартин.
Страхотна комедия, наистина!
Брилянтна! А как играят и двамата... Ако някой не я знае и я гледа, после да ми пише във фейсбук – да ми благодари.
Какво щеше да правиш с това време, ако сега не ни беше давал интервю?
Щях да обядвам малко по-късно и си чакам колегите (б.а. - Николай Гундеров и Елена Тончева) да продължаваме да работим. Предстои ни кандидатстването (б.а. – към Национален филмов център) – подготвяме документи, режисьорски експликации, продуцентски експликации. Спечелихме там една субсидия за развитие. И написахме вече няколко сценария.
Успех и късмет!!
Дано!
