Когато си Дизела и за около 28 години като състезател и личен треньор по планинско бягане и спортно ориентиране си пробягал около 120 000 километра, ни е интересно - колкото оттук до Черни връх и обратно - какво си видял и преживял по време на пътуванията си:
Ако оттук-нататък може да посетиш само още една нова за теб държава – коя ще е тя?
Бих посетил Патагония, Южна Аржентина – заради планините. Патагония не е държава, а природна местност, но бих посетил тази част на света, защото съм гледал много снимки и тя все още е диво място, запазено такова, каквото си е било. Или Нова Зеландия, пак заради планините.
Твоето място за „бягство“?
В планината. И то с бягане. Най обичам, ако ми остане време през седмицата, да посетя Витоша, защото тогава няма никой по пътеките, по които бягам. Срещам трима-четирима души максимум, което за мен е супер. От известно време през събота и неделя избягвам по-комерсиалните места за туризъм. Но има все още достатъчно много пътеки на Витоша, които са не толкова посещавани и аз си ги знам и ходя там.
Най-малкото, екзотичното или неизвестното населено място, което си посетил?
Едно село в Родопите – то по-скоро е махала, но как се казва не мога да ти кажа. Може би ще се сетя, но не искам да го казвам. Там навремето е имало училище, кипял е живот, 30-40 къщи са били. В момента къщите си стоят, но има само трима души, семейство, които гледат огромно стадо овце. Виждаш как на това място е кипял живот, а сега е една пустош и в момента, в който някой от тия трима души си замине, другите се преместват и всичко там приключва.
Пътуването, при което ти се е искало да се телепортираш до крайната му точка?
Всички презокеански полети. И най-най-най-тежкото ми пътуване, което беше и едно от първите ми. За второто младежко световно първенство, на което участвах – през 2002-а, в Аликанте, Испания. От България 14 души пътувахме 3 дена дотам с един бус. Този бус от 9-местен беше преправен на 14-местен и нямаше никакво място за багаж. Багажът беше между нас и в краката ни. И даже и краката не можехме да си опънем. След втората вечер направихме бойкот и накарахме шофьора да спре на един паркинг, за да спим там – на шалтета и спални чували. Това ми беше най-най-тегавото пътуване някога в живота. Още си го спомням и как след това си казах, че, ако един ден имам възможност, никога да не пътувам с автомобил на такива дестинации. И, слава богу, все още не ми се е случвало да се повтори.
Храната от друга държава, която винаги би консумирал там?
В Италия – общо взето всичката паста, която имат. Всичките пици, които имат. Всичко това!
