Журналист, тв водещ, сценарист – а вече и режисьор (дебютният му филм „Плът“ е в кината от 14 март) – Димитър винаги има какво смислено да каже, от по-интересна гледна точка. Което е и сред причините да го поканим в най-софийската ни рубрика:
Мястото в София, на което се чувствате като у дома си?
Разбира се, че най-много си обичам родния квартал, махалата около Попа (малко обидно е това отношение към Патриарх Евтимий, ама не съм го измислил аз, съжалявам), малките Пет кьошета, Шишман, Графа, но генерално навсякъде в София се чувствам чудесно, дори в гробищния парк – там е много спокойно и хората са по-вежливи от обичайното!
На кой човек, ако зависи от Вас, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?
Според мен градът е дори пренаситен от паметници, но винаги ще се намери още някой, който заслужава да бъде изложен – в пряк, не в преносен смисъл, макар че има и доста нескопосани експерименти, които се нароиха във времето... Колкото до улиците, те постоянно ги прекръстват според политическата конюнктура на епохата, като, разбира се, съм изключително доволен, че бул. „Толбухин“ вече е бул. „Левски“, а пък нямам нищо против и срещу първоначалното му име бул. „Фердинанд“... Баба ми до последно използваше имената на софийските улици от преди 1944-а и нас, децата, това ужасно ни объркваше – ще тръгнете по „Карл Шведски“, оттам завивате по „Елеонора“ – и ние се пулим като телета.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
Неравноделният ритъм на флекса. Навсякъде и по всяко време на денонощието някой прави нещо с флекс. Удивително е и ми се струва, че вече не мога без него.
Сграда в града, която бихте искали да притежавате?
Притежавам явния недостатък на характера да се привързвам повече към хора, отколкото към сгради. Но със сигурност не бих имал нищо против да притежавам отчуждения, тоест откраднат от комунистическата власт етаж от семейната ни къща, което ще си остане утопия и все пак е възможност отново да кажа – гръм да удари болшевишките негодници!
Кой е човекът в квартала, при когото обичате да спрете и да си поговорите?
Махалата традиционно е била винаги богата на психически нестабилни обитатели и алкохолици, които са великолепни събеседници. И не говоря само за спиртосаните групи, окупирали градинката до Нотариата или Св. Седмочисленици, а и за немалка част от съкварталците – мои скъпи приятели и съратници!
Как обичайно представяте София на някой чужденец?
Давам им една карта и ги оставям да се оправят сами – кой има време за подобни работи!
Любим софийски израз или жаргон?
Не се сещам.
Какво бихте променили в града?
Така или иначе всичко се променя постоянно, така че няма нужда и от моите излишни копнежи по това или онова. Най ме е страх от онези, дето все идват да спасяват София – хайде няма нужда!
А какво – в никакъв случай?
Всъщност това и казвам – нищо не искам да променям в един град, който обичам от цялото си сърце и много се радвам, че съдбата ме е положила в ръбатите му обятия.
В кой месец от годината София Ви изглежда най-красива и най себе си?
След лятото, есента и пролетта, най-много обичам зимна София. Нищо че вече няма зими... Ще рече, че си обичам града във всички сезони, но то като обича човек, обича любимата или любимия във всичко, нали така беше?
