Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може да проследите в разговора ни нататък:
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
Играете в две постановки заедно с Асен Блатечки – „Ревност“ (б.а. - може да гледате на 15 ноември в театър „Сълза и смях“) и „Вечеря с приятели“ (б.а. - следваща дата: 4 ноември, в Сопот). С него сте добри приятели извън сцената – по-лесно ли се играе с колеги, с които сте си близки? И обратно – ако не се харесвате особено в живота, отразява ли се това и когато си партнирате в работата?
В театъра ставаш приятел с всички и извън сцената – като репетираш няколко месеца с едни и същи хора; като пътуваш с тях часове наред – ти вече се опознаваш с тях и се сприятеляваш с всички. Моите приятелства в живота са създадени в театъра. А когато се срещам с млади колеги, с които за първи път играя на сцена – тогава пък ти го опознаваш колегата в процеса на работата, което на мен ми е също много интересно, понеже понякога пък еднообразието омръзва.
Едната пиеса с Ваше участие в Театър 199 е „Вересии“ (б.а. - може да я гледате на 23 ноември), където с Тончо Токмакчиев играете кръчмари. Ако по някаква причина не бяхте актриса, какво друго мислите, че бихте работили?
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Не мога да работя нищо друго! Това го осъзнах и по време на пандемията, когато насилствено бяхме спрени да работим и аз бях в огромен шок. Тогава разбрах, че имам някаква зависимост към театъра, зависима съм. По-добре да бъда безработна. Може би ще копая някоя градинка, ще садя домати, за да мога да се изхранвам. Но не съм си мислила, че мога да захвана нещо друго. А и не желая. Никога не съм го искала, даже когато първата година ме скъсаха във ВИТИЗ и аз самата си зададох този въпрос: Ами, ако не ме приемат... Нали, човек няма гаранция... И тогава ми мина през главата: дали да не уча психология. Но много бързо ми изфиряса тази мисъл. Приеха ме и мисля, че това е моят път и желая само това да си го работя. Обичам тази работа!
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
С Тончо Токмакчиев в постановката "Вересии"
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
Фото: Театър 199
Друго Ваше представление е „Вечерен акт“ (б.а. - следващата дата – 17 ноември, в Театър 199), по Чехов, който е един от най-най-обичаните автори от актьорите, доколкото знам. Вие имате ли си любим автор, който, каквото и да се поставя по него, винаги с удоволствие да бихте играли?
Предпочитам руска драматургия, харесвам я руската драматургия. Обичам руски пиеси, привличат ме по някакъв начин. Играла съм доста руски пиеси през тези 30 години. Някак си с лекота създавам ролите си и някак си ми пасват. Играла съм няколко пиеси на Александър Галин – три заглавия на един и същи руски автор. Всички бяха много хубави. Едното още обожавам да го играя – вече 15 години – „Особености на руската любов“.
В „Премахни от приятели“ (б.а. - следваща дата: 8 ноември, театър Артвент) играете нежелан, даже опасен гост. Вие какви гости обичате да посрещате у дома?
Гости обичам всякакви! Нашата врата винаги е отворена: и ако имат проблеми – да дойдат да се оплачат; и ако хубави поводи има – винаги сме отворени за гости. Особено в Ковачевица, където имам къща, обожавам да идват гости и да споделяме с някой друг това, което сме приготвили с мъжа ми.
Какво слагате на масата всеки път, някой редовен ритуал?
Обичам винаги да има запалена свещ. Това е първата ми работа, като се прибера – да си запаля една свещ, да има огън.
Участвате в десетина различни постановки паралелно всеки сезон. Как се опазвате от обърквания между ролите, текстовете?
О, не може да има объркване, абсурд! Това ни е работата, не можеш да се объркаш. Стига да знаеш в кой град играеш и от колко часа – това е важно. Не може да се объркаш – това са различни хора, различни среди, различни проблеми – няма как!
Липсва ли Ви Мама Божка, майка, мениджър и треньор на Жоро Бекъма от „Пълна лудница“ или някой друг образ от телевизията или театъра?
Не. Образите са толкова много, че трябва да може човек да се научи да ги създава и после да се разделя с тях. Нищо не е вечно. На който колкото живот му е писан – толкова. То и с хората е така.
Сигурно се случва хора на улицата да се обръщат към Вас с „Мама Божка“?
Да, редовно. Те не ми знаят името, не знаят как се казвам, но Мама Божка знаят.
Дразни ли Ви това?
Не, разбира се. Даже съвсем скоро една колежка вика: добре, не те ли дразни това? Викам: не, не ме дразни, аз съм свикнала. Както искат, така да ме наричат, няма проблем, стига аз да не забравя коя съм.
Вие сте толкова жива, откъде я вадите тази огромна енергия? Някакви тайни, специални ритуали, как се грижите за себе си?
Нямам представа, може би е Божа работа това, може би Господ го дава. Разбира се, правя два пъти в годината чисто здравословно мои си прочистващи програми, вече много години. И го правя най-вече за здраве, защото в нашата професия тялото е нашият инструмент и трябва да е в кондиция. Ако не сме добре здравословно, се разделяме с тази работа.
Извън периодите на прочистващите програми има ли нещо, което Ви изкушава по-силно: някое десертче, крем карамел?
Позволявам си от всичко в останалото време, не спазвам строга диета. Но виждам, че с възрастта човек вече трябва да внимава какво яде.
Скечът „Аз съм от провинцията“ с НЛО ни е сред най-любимите! Кога последно пихте един калвадос?
О, много отдавна не съм пила калвадос, много отдавна. Още от ония години, когато един почитател ми подари – беше ми оставил един кашон в Народния театър.
Като малка сте правили представления пред родителите и пред бабата и сте събирали парички за „билети“. За какво ги харчихте тогава тези Ваши първи „хонорари“ като актриса?
Ами, не помня. Но помня, като играхме по селата като ученици с Мариус Куркински, че тогава ни черпеха много, правиха ни мекици. А когато за първи път ме взеха във Варненския театър, в Операта даже, голямата сграда – само с възрастни актьори играх, имаше само една детска роля, била съм втори клас, руска пиеса отново – и са ми давали хонорар, който е получавала майка ми, така че тогава са ми плащали. И майка ми да вземе да ми купи една кутия сервиз с вилици, лъжици, ножове - „Велико Търново“ пишеше на нея. Както и една такава – те бяха модерни – кристална гарафа за вино ли, за ракия ли, а на табелка написала „Първият хонорар на Мария“. Това е купено в ония далечни години: майка ми така е решила и от първия хонорар имам тези спомени.
А за какво похарчихте първата си заплата вече като дипломирана актриса, от „Зад канала“ - почерпихте ли се добре?
Майка ми ми каза, че аз съм ѝ подарила часовник от първата си заплата – върнала съм жеста за великите лъжици.
С Асен Блатечки в постановката "Ревност"
Фото: Александър Богдан Томпсън
Има ли някой конкретен актьор от по-младите, с когото бихте искала да си партнирате на сцена?
Вече много, много не ги познавам младите. Който и да ми пратят, който изберат – посрещам предизвикателството, нямам предпочитания.
Как си почивате по-добре: насаме, в тишина или в глъчка, заобиколена от близки хора?
Насаме. Понеже се срещам с много хора всеки ден и самотата ми допада като почивка.
Казвали сте за себе си, че сте тъжен човек. В тъгата ли се чувствате по-уютно, оставате ли съзнателно в това по-познато за Вас чувство? Или все пак се опитвате чрез хумора и смеха да избягате от него, да не се застоявате в тъгата?
По-скоро второто, но някак си ги съчетавам. Някак си при мене и едното, и другото са вървели винаги ръка за ръка. Даже са ми казвали и че така играя, че ги има и двете неща. Явно ги нося в себе си в някаква хармония и харесвам и двете състояния. Не изпадам прекалено нито в едното, нито в другото. Вървят си в хармония.
Опитват ли се някои хора да Ви разсмеят, за да се похвалят после, че човек като Мария Сапунджиева се е развеселила от тяхна смешка?
Аа, не е никакъв проблем – аз лесно се разсмивам. Но стига да е хубав хуморът.
Кой вид смешки са Ви плоски и тъпи?
Има, има някакви тъпи, които не са ми интересни. Ако има дълбок смисъл смешката – да! И с комедиите е така. Една комедия трябва да е дълбока, да има смисъл. Иначе на пазара има вече много такива, дето мен не могат да ме разсмеят.
Незабравим кадър от скеча на НЛО "Аз съм от провинцията"
И други Ваши колеги с повече опит споделят нещо подобно – как прекалено много от комедиите в театъра днес залагат само на повърхностен хумор, без нищо задълбочено и как след гледане на такова представление нищо не ти „остава“.
Да, защото това е като еднодневка – минава, заминава и го забравяш. Такъв хумор никога не ми е допадал. Ако ми предложат такава пиеса – отказвам.
Но пък и немалко зрители казват, че предпочитат такива пиеси – за да се посмеят добре и толкова, да се приберат разтоварени, а не напрегнати и замислени.
Харесвам хубавия театър. Харесвам професионално направен театър от хора, които разбират от това нещо. Това харесвам! И то си личи винаги на сцената. Не може да скриеш това нещо.
Последната постановка, на която бяхте като зрител?
Последно гледах „Малкият принц“ в Младежкия театър. Аз много рядко ходя на театър, защото всеки ден да играеш и после в почивния си ден да отидеш на театър – мисля, че ще е малко в повече. Та, обичам да ходя в Зала „България“ и да слушам концерт – там си почивам повече от театъра, това ме зарежда повече. Много отдавна не бях ходила на театър и моя колежка имаше два билета – така отидох на „Малкият принц“, иначе нямаше да ида сама.
Фото: Личен архив
Споделяли сте колко щастлива баба сте – големият Ви син Добрин има малка дъщеричка. Притеснявате ли се обаче дали той ще Ви оставя внучката – все пак известни са случките как като малък сте го забравили на количките с батерии във Варна или не сте знаели къде е след концерта в Созопол и се е оказал задрямал в куфара?
Той не ги помни тия случки, така че тя и внучката няма да ги помни, забравят ги. Той ще си реши. Надявам се да ми я дава за по-дълго. И се надявам и аз съм свободна, защото съм заета баба.
Каква си представяте, че ще бъдете, като порасне още малко внучето? Строга, сериозна баба, която държи на дисциплината и подредената стая? Или благо, ларж бабе, което постоянно приготвя за внучето мекички, банички, кифлички?
От всичко ще има, от всичко! Но най-хубавото е, че ние с нея – тя е вече на една годинка – много добре си играем, мисля, че сме на един акъл, така че се разбираме страхотно. В забава и в игра – така си представям, че ще минават дните ни заедно.
Как могат хората, които не Ви познават много добре, да разберат, че Ви лазят по нервите? Как се държите тогава?
Млъквам.
А какво най-бързо Ви нервира?
Ами, аз съм търпелив човек обикновено. Трябва много, много да ми прелее чашата, че да се изнервя. Подминавам ги тия неща с лекота. Но ако е вече много, много на сериозно, тогава си казвам.
Какво щяхте да правите сега, ако нямахме интервю?
Сега е времето преди представление. Щях да ида до Лидл да купя нещо, че като нямам време, пазарувам в движение и така съчетавам. Да взема някой домат, нещо, по пътя, за да сготвя. Щях да свърша нещо – работа има винаги.
