Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Генетичният анализ на вкаменелостите, открити в пещера близо до град Ранис в Източна Германия, предполага, че съвременните хора са създали отличителни каменни инструменти с форма на листа, за които археолозите някога са вярвали, че са били изработени от неандерталците. Не е известно за съвременните хора, или Хомо сапиенс, да са живели толкова далеч на север, колкото региона, където са направени инструментите.
„Пещерата Ранис предоставя доказателства за първото разпръскване на Хомо сапиенс в по-високите географски ширини на Европа. Оказва се, че каменни артефакти, за които се е смятало, че са произведени от неандерталците, всъщност са били част от ранния инструментариум на Хомо сапиенс“, каза авторът на изследването Жан-Жак Хюблин, професор в Collège de France в Париж. „Това фундаментално променя предишните ни познания за периода: Хомо сапиенс достига Северозападна Европа много преди изчезването на неандерталците в Югозападна Европа.“ Три проучвания, описващи подробно откритията и лабораторния анализ, са публикувани в списанията Nature и Nature Ecology & Evolution.
Още: Преди 37 000 години: Предците на европейците за първи път са се заселили в Крим?
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
За да идентифицира кой е направил артефактите, екипът разкопава пещерата Ilsenhöhle близо до Ранис от 2016 до 2022 г. Когато пещерата е разкопана за първи път през 30-те години на миналия век, само инструментите са намерени и анализирани. Този път екипът успя да копае по-дълбоко и по-систематично, като в крайна сметка откри човешки вкаменелости там за първи път.
„Предизвикателството беше да изкопаем цялата 8-метрова последователност отгоре надолу, надявайки се, че някои отлагания са останали от разкопките през 30-те години на миналия век“, каза съавторът на изследването Марсел Вайс, изследовател в университета Фридрих-Александър Ерланген-Нюрнберг. „Имахме късмета да намерим скала с дебелина 1,7 метра, която предишните багери не успяха да подминат. След като премахнахме тази скала на ръка, намерихме човешки вкаменелости.“
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Изследователите са използвали протеини, извлечени от костни фрагменти, за да идентифицират животински и човешки останки, които са намерили, техника, известна като палеопротеомика. Това позволява на учените да идентифицират човешки и животински кости, когато формата им е неясна или несигурна. Протеиновият анализ обаче успява да идентифицира само костите като принадлежащи на хоминини - категория, която включва Хомо сапиенс и Хомо неандерталенсис, или неандерталци. За да направи разлика между двете, екипът успя да извлече фрагменти от древна ДНК от 13-те човешки вкаменелости, които идентифицира.
„Интересното е, че няколко фрагмента споделят едни и същи митохондриални ДНК последователности – дори фрагменти от различни разкопки“, добави Завала. „Това показва, че фрагментите са принадлежали на едно и също лице или са били роднини по майчина линия, свързвайки тези нови находки с тези отпреди десетилетия.“
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Още: Защо европейците имат по-малко неандерталска ДНК от източноазиатците
Неочаквана адаптивност
Вкаменелостите и други артефакти в пещерата предполагат, че тези хора са живели там отпреди около 45 000 години, което ги прави най-ранните Хомо сапиенси, за които е известно, че са обитавали Северозападна Европа.
Тогава регионът е имал драматично различен климат с условия, типични за степната тундра, като тази в днешен Сибир. Разкопките разкриха наличието на северни елени, пещерни мечки, космати носорози и коне. Изследователите също стигат до извода, че зимуващите пещерни мечки и хиените са използвали предимно пещерата, която е имала само периодично човешко присъствие.
„Това показва, че дори тези по-ранни групи от Хомо сапиенс, разпръснати из Евразия, вече са имали известен капацитет да се адаптират към такива сурови климатични условия“, каза съавторът на изследването Сара Педерзани.
