Проблемите с липсата на аптеки в малките населени места, недостигът на денонощни аптеки, са от години. А от вчера държавата даде летящ старт и на бизнеса с лекарства през вендинг машини. До този момент тези вендинг машини се намираха само на територията на аптеките и там се продаваха само лекарства без рецепта, т.нар. ”отиси”.
Това каза в международния ден на фармацевта проф. Асена Сербезова (Стоименова) в БНР. Тя е председател на Българския фармацевтичен съюз, която поздрави своите колеги и коментира проблемите в системата.
"Основната мисия на фармацевтичната професия е да помага на хората да използват по-добре лекарствата, по-рационално, със съответния съвет и консултация, особено в тези тежки времена на пандемия, и когато сме натикани в ролята на продавачи в бели престилки. Магистър фармацевтите сме учили да помагаме на хората и на лекарите да направят своя избор на правилното лекарство в точния момент, да предотвратят грешки. В друг държави има правителствени проекти, в които фармацевтите със своите консултации намаляват с 20-30% разходите за лекарства. В ЕС българският пациент доплаща най-много за лекарства."
"Преди да говорим за нормативни промени, трябва да говорим за промени в мисленето. В последните години регулацията на аптечната дейност, както и направленията клинична фармация и фармацевтични грижи, изискват съответните нормативни регулации. И дори наскоро в закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти, който се гледа на комисията към НС по здравеопазване, отпадна един текст, който щеше да даде възможност на фармацевтите да се занимаят с дейности по промоция на здравето. Системата на здравеопазването трябва да се гледа холистично, т.е. цялостно. Всички в един екип – лекари, фармацевти и пациенти – всеки със своята отговорност. В центъра да бъде пациентът. Системата да бъде подкрепяща за пациента, фармацевта и лекаря, за да могат те да вземат решение е единствено основание професионализъм."
"В последните месеци в условията на битката с вируса още веднъж стана ясно колко са важни фармацевтите, които са на първа линия, особено когато хронично болните се притесняваха да посещават своите лекари, имаше и недостиг на лекарства. В тези кризисни моменти стана ясно, че фармацевтът е най-достъпният медицински специалист и че неговият съвет е безценен. Важни и съществени се оказаха не само знанията на фармацевтите, а и техните умения за комуникация в това извънредно положение. Системата изисква не само специалисти, а и определено ниво на организация."
"Аз съобщих пред БНР и БНТ за световноизвестни тенденции в лекарственото снабдяване и прокуратурата намери, че това са тревожни факти. Софийският районен съд върна обвинението обратно на прокуратура, тъй като мотивите на 23-и състав бяха, че не разбира в какво ме обвиняват."
Проф. Сербезова разказа за инициираните няколко проверки (в т.ч. 2 данъчни) срещу нея като физическо лице и БФС – като юридическо лице, както и проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), в качеството ѝ на изпълнителен директор на Дирекцията по лекарствата:
"Очевидно държавната машина се организира, може би за да се дисциплинира гласът на фармацевтичното съсловие" – каза проф. Сербезова.
"И към момента, според действащото законодателството, единственото място, където могат да се отпускат лекарства, това са аптеките. В дрогериите могат да се отпускат лекарства по списък, т.нар. "отиси" (лекарства без рецепта). Но дори и тези лекарствени продукти могат да станат вредни при злоупотреба. Затова държавата е предвидила консултация. Не говорим само за недостиг на лекарства и аптеки. Всеки пациент трябва да има достъп до фармацевт. Фармацевтичната консултация, изобщо фармацията и здравеопазването в това последно звено са превърнати в бизнес с лекарства. Да обаче лекарствата са особен вид стока. Те могат да помогнат, но и да навредят. Някой трябва да проследи тази употреба. И тази грижа е безценна.
Законодателството изисква тези вендинг машини да бъдат единствено на територията на аптеки, макар че Законът за лекарствените средства се променя през месец...
Основните въпроси са: Потърсено ли е мнението на Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата, защото виждаме, че водещо е Министерството на икономиката – и това в никакъв случай не е само бизнес; Проектът съобразен ли е с настоящото законодателство в сферата на лекарства (тук отговорът е очевиден); Как ще се осигури съответствието на отпускането на лекарствени продукти в правилата на добра фармацевтична практика; Как магистър фармацевтите ще контролират предписването и отпускането – това е дейност, която не може да се върши от автомати...
Дали този проект би приближил лекарствата до хората? Те трябва да ги приближат по безопасен начин, със съответната фармацевтична консултация и не за сметка на обезсмислянето на фармацевтичната професия."
Струпването на аптеки в големите градове е резултат от недобрата регулация на аптечната дейност, време е за по-дългосрочни стратегии, а не за решаване на парче – категорична е проф. Сербезова.
