Пулмонална хипертония е заболяване на младите хора. Това заяви за БГНЕС Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
Маева поясни, че има и деца, които се раждат с пулмонална хипертония, защото са увредени генетично, но за съжаление не оцеляват, тъй като липсва интравенозно лечение.
Пулмоналната хипертония е рядко заболяване, свързано е с повишеното налягане в белодробните артерии. Сърцето не може да компенсира дефекта, който се получава и дясната му камара се уголемява. При обикновени физически упражнения се получава силен задух, недостиг на кислород, посиняване на крайниците и устните, и в някои случаи припадъци.
В България болните от пулмонална хипертония са около 130 души.
Самата Маева споделя, че 6-та година живее с това заболяване. "Трудно е да живееш с пулмонална хипертония, важното е да свикнеш и да можеш да я контролираш и да не се плашиш от това, което те очаква. Има моменти, в които се чувстваш много добре, но има и дни, в които не можеш да станеш от леглото", каза жената.
По нейни думи НЗОК поема само 4 таблетни форми, които са разрешени за употреба в България. В 3 и 4-ти клас на заболяването пациентите имат нужда от двойна или тройна комбинирана терапия, като един от медикаментите трябва да бъде интравенозна терапия, която не е разрешена за употреба в България. "Тя е много скъпа. Размерът на годишна такава терапия възлиза от 150 000 евро до 500 000 евро. Надявам се от догодина да бъде разрешен поне един интравенозен препарат в България, който ще увеличи преживяемостта на пациентите с това заболяване", поясни Маева.
Тя е категорична, че е важно НЗОК да следва европейските правила. "Не е нужно всяка година пациентите да се подлагат на дясна сърдечна катетеризация, което е инвазивна процедура, която според европейския гайд лайн трябва да се прави, когато има влошаване на състоянието или промяна в терапията. При нас всяка година всички пациенти, които искат безплатна терапия трябва да минават през тази процедура, която не е безвредна", оплака се Наталия Маева.