„Облечи се да не настинеш!“ Повечето хора вероятно са чували някаква вариация на тези родителски съвети, или сами като родители са го казвали на децата си. Оказва се, че студът не винаги е причина за настинка.
Още: Билкови запарки за здрави кости: Естествен начин за по-добро усвояване на калция
Още: Какви храни ядат столетниците: Топ 10
"Студеното време само по себе си не ви разболява", каза д-р Вирджиния Банкс от Northeast Ohio Infectious Disease Associates в Йънгстаун. Изследователката допълва, че от една страна вирусите могат да оцелеят и да се размножават по-лесно в студения и сух зимен въздух. Освен това студеното време държи хората на закрито, а вирусите могат да се разпространяват по-лесно там. И въпреки че лабораторните изследвания показват, че ниските температури могат да направят имунните клетки по-малко ефективни, в крайна сметка Банкс каза, че вирусите, а не студеното време, са това, което ви разболява.
Докато много различни респираторни вируси причиняват обикновена настинка, риновирусите са най-честите причини за хрема, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Риновирусите също могат да причинят инфекции на синусите и ушите.
Не яжте тези храни през зимата! Те засилват стареенето на мозъка
Още: Шамфъстък: Как влияе на кръвното и холестерола
Още: Чай от канела: 7 причини да започнете да го пиете всеки ден
Грипните вируси и вирусът, който причинява Covid, също могат да влязат в тялото през носа.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лекар: Тази напитка предпазва от скокове на кръвната захар
Още: Лекар: Болката в тази част на тялото издава проблеми с панкреаса
Експертите назовават три мерки, за да не се разболее човек от коронавирус тази зима – носене на маски, особено на закрито; социално дистанциране; оставане вкъщи; и миене на ръцете – всичко това осигурява надеждна защита.
Някои изследвания показват връзка между по-ниските температури на въздуха и неблагоприятните въздействия върху сърдечно-съдовото здраве. Например, проучване от 2018 г. в Швеция, публикувано в JAMA Cardiology, установи, че повече сърдечни пристъпи се случват в дни с ниски температури на въздуха, ниско въздушно налягане, по-силен вятър и по-кратка продължителност на слънчевата светлина.
