Петър Крумов е роден през 1988 г. в София. Следва културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това завършва кинорежисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Повлиян е от творчеството на Луи Селин, Пиер Паоло Пазолини и Роберто Боланьо. “Катафалка, два носорога” е неговият дебютен роман. Как се е зародила идеята за книгата, какви са бъдещите му творчески планове Петър Крумов разказва в интервю за Actualno.com
Роден си през 1988 г. и вече книга?
Чак сега книга. Общо три години трая процесът да я напиша, редактирам, да я прочете един, дя я пратя на други и вече съм далече от нея и нито я обичам, нито я мразя.
Преживя я?
Да, преживях я. По принцип ненавиждам нещата, които пиша и когато напиша нещо след 2-3 дни, като го прочета вече не мога да го понасям. Така че е цяло чудо, че тази книга въобще оцеля.
Това сякаш е често срещано явление при пищещите хора. Защо според теб?
Самокритичност и усещането, че тази книга или текст ще излязат от ръцете ти и тогава много очи ще се вторачат в нея, а тези очи няма да са дружелюбни.
И все пак се решаваш и я публикуваш.
Аз бях решил, че искам да напиша нещо и тази книга оцеля през критиката.
Как се "роди" главният герой?
Лично на мен главният герой ми е симпатичен, но това е нормално – като автор си го обичам. Като позиция аз съм далече от него – нито съм на 40, нито съм имал такъв опит с подобна работа, като неговата. Но ми беше интересно да навляза в тази въображаема за мен среда, макар че съм се стремял да се придържам към истината и фактите, въпреки че на моменти книгата е малко или много фантасмагорична.
Книгата се роди на покрива на моя апартамент. Една сутрин тръгнаха няколко изречения, беше съвсем различна като замисъл, но се случиха много неща…
Защо избра това заглавие?
Това е един образ, който се е запазил в главата ми от Рембо. Той има подобен образ, но при него е зелена карета. И мисля, че беше влачена от подобни животни. Това е интуитивно нещо, което ме е довело до този образ. Два са, защото той очевидно е единият от тях, остава въпроса, кой би бил другия до него.
Сега съм процес на трупане на идеи за нова книга. Тя е за младостта, за всичко това, което ми се е случило, когато съм бил на 20 години. Това ще е романтична книга, няма да е „жлъчна“ като тази.
Ще балансираш нещата?
Да, тъй като аз бързо се откъсвам от едно и отивам към друго, искам да напиша нещо ефирно.
Завършил си Националната гимназия за древни езици и култури. Смяташ ли, че този факт има принос към таланта ти да пишеш?
Класическата гимназия остави дълбока следа в моя живот, една от най-дълбоките. Не зная дали си запозната с мястото, но това е една красива и много абсурдна институция. Аз наистина съм горд, че можах да уча, да попадна на това място и съдбата да ме прати в кв. "Модерно предградие" на края на софийската карта, където ние учехме старогръцки и латински в компанията на стада кози и коне, роми… Мястото беше много специално и то остави следа, не само в живота ми и оформянето на възприятията ми, но и във визуалното ми мислене. Тъй като се занимавам и с режисура, усещам, че този пейзаж ми е повлиял въобще за разбирането за света.
С издаването на тази книга вече си писател, имаш ли самочувствието на такъв?
Не, надявам се, че най-близките ми приятели ще ме държат на земята, за да не си повярвам прекалено много. Нямам самочувствието на писател. За мен въобще тези квалификации са странни и понякога вредни. Може да кажеш, че Маркес е писател, че Уелбек е писател, но аз съм написал роман, не съм писател. С титлите трябва по-внимателно… Не съм писател все още...
Много от младите и способни хора днес напускат България. Какво мислиш за това? Оставаш, нали?
Да, това е един постоянен диспут в главата ми и моя вътрешна борба и болка, че виждам как изтича една река от хора от България и хората си знаят, най-добре къде са им мечтите. Опитвахме миналата година да заформяме кръг от млади хора, които да четат поезия, да гледаме филми… Това беше мимолетно, но мисълта ми е,че аз лично стоя тук, тъй като и да отида другаде тази страна ще ми липсва. Не мисля, че трябва отида другаде преди тук да успея да направя нещо. За мен това няма смисъл.
Интервю на Евгения Гигова
