„Уесекски истории и други разкази“ (ИК „Изток-Запад“) пленяват читателите с общочовешки теми, дълбочина, разностранност и напълно неочаквани развръзки.
Томас Харди е английски романист, новелист и поет, роден на 2 юни 1840 г. Израства в малко изолирано селце в работнческо семейство. По онова време началното образование не било задължително и много деца оставали неграмотни. Майката на Томас обаче смятала, че той заслужава образование и на деветгодишна възраст го изпраща в църковно училище. След завършването му малкият Харди заминава за Лондон, където учи пет години за архитект, като паралелно самостоятелно изучава старогръцки и латински. Завършва и се връща в Дорсетшир, където прави първите си литературни опити. Голяма част от живота му преминава в пътувания между родния Дорсетшир и Лондон. От 1874 г. започва да пише разкази, като за основа на сюжетите им взима истории от родния си край. Романите му „Тес от рода Д'Ърбървил“ и „Невзрачният Джуд“ шокират викторианското общество и са отхвърлени от критиката. Вследствие на тази негативна реакция Харди спира да пише романи и до края на живота си се отдава на поезията. Томас Харди оставя богато и разностранно творчество ‒ той е автор на 14 романа, 4 сборника с разкази, 8 стихосбирки, както и на повече от 50 разказа. Като сюжети разказите са близки до романите на писателя и дават ясна представа за неговите разбирания и поглед към света. Английският класик поетизира селския бит, неговите разнообразие и непреходна виталност, както и богатата душевност на селските жители. За творчеството на писателя е характерен балансът между природното и социалното, конкретното и общчовешкото. Макар действието на разказите да се развива в родния край на автора, те са универсални, защото както пише самият Харди, Уесекс е територия, където „местните чувства... пулсират със същата сила, както и в дворците на Европа”, а „онова, което привидно е местно, в действителност е общочовешко”. Типичен за разказите на Харди е контрастът ̶ контрастът между града и селото, между различните типове хора и дори контрастът в характера на самите герои. Много от темите и героите в произведенията на Харди разчупват закостенелите представи на викторианското общество и възприетите тогава норми за благоприличие. Същевременно той е силно повлиян от народния епос, баладите и фолклора. Тези характеристики допринасят за богатството и разностранността на неговото творчество.
Томас Харди е автор на четири сборника с разкази: „Уесекски истории“ (1888), „Група благородни дами“ (1891), „Малки житейски истории“ (1894) и „Преобразилият се мъж“ (1913). Настоящето издание включва както „Уесекски истории“, така и три разказа от „Малки житейски парадокси“, далият името на сборника разказ от „Преобразилия се мъж“, като е добавен и разказът „Просто интермедия“, първоначално поместен в периодичния печат. Великолепните илюстрации са дело на Петър Станимиров.
„Уесекски истории и други разкази“ е сборник, изпълнен с оставащи в съзнанието човешки истории. Дълбокият трагизъм, запомнящите се герои и интригуващите истории вълнуват дълго след прочитането на книгата.
