Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис заяви, че Гърция ще може да замени изцяло руския газ 20 месеца след завършването на плаващата станция за съхранение и регазификация на втечнен природен газ (FSRU) в пристанището на Александруполис.
Мицотакис произнесе реч на церемонията по повод началото на строителството на станцията. Счита се, че проектът ще доведе до намаляване на зависимостта на ЕС от руския газ. На церемонията присъстваха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, сръбският президент Александър Вучич, българския министър-председател Кирил Петков и премиерът Димитър Ковачевски от Северна Македония.
"Много скоро с този и други проекти ще можем да заменим природния газ от руски източници. Същевременно нашите страни са готови да поемат заедно нова роля в новата енергийна карта на Европа. Неотдавнашният газов шантаж от страна на Русия показва, че такова сътрудничество е не само необходимо, но и спешно", каза Мицотакис, като заяви, че целта на Гърция е да постигне енергийна независимост и да помогне на съседни държави като България.
"През следващите 20 месеца Гърция ще може да получава значителни, много големи количества втечнен природен газ. Капацитетът за регазификация ще бъде 5,5 милиарда кубически метра газ годишно. С други думи, тази гръцка станция за втечнен природен газ не само може да замени изцяло руския природен газ на националния пазар, но и да замени значителна част от доставките на руски природен газ на Балканите. Разбира се, това е съчетано с модернизацията на някои тръбопроводи и изграждането на междусистемни връзки", каза Мицотакис.
Той заяви, че се планира да се ускори изграждането на интерконекторите Гърция-България и България-Сърбия, както и на газопровода Гърция-Северна Македония. Гръцкият премиер заяви, че газ може да се доставя и на Румъния и Молдова.
Българският министър-председател Кирил Петков нарече днешния ден "исторически" за Гърция и България, които се стремят към енергийна независимост.
"На натиска, който Русия оказва върху България с прекратяването на доставките на газ, можем да устоим само заедно. Икономическият натиск на Кремъл върху нашата страна и върху Европейския съюз няма да успее и днешното събитие е доказателство за това", заяви Петков.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че проектът е от значение за целия регион.
"В началото бях скептичен и се питах дали подобно нещо може да се осъществи или не. Сега, когато виждам, че сме на финала, искам да кажа, че за да можем да осигуряваме значителни количества газ в бъдеще, проекти като този и проектите за междусистемни връзки трябва да бъдат засилени", каза Вучич.
По думите му той е благодарен на ЕС за финансирането на проектите за газопровод в голяма степен, но все още има много проблеми, които трябва да бъдат решени в името на хората.
"Надявам се, че с подкрепата на Европейския съюз ще преодолеем трудностите", каза сръбският президент.
Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви, че началото на строителството на централата е историческо събитие, тъй като става въпрос за дългосрочни енергийни доставки и осигуряване на енергийна достатъчност.
"Северна Македония иска да участва в проекта и в момента се подготвя споразумение за изграждането на газопровод, който ще доставя газ до всички потребители в Северна Македония. Нашата цел е да заменим лигнитните въглища с газ", каза той.
Ковачевски заяви, че южният газов коридор ще допринесе за постигането на независимост от руския газ.
Терминалът трябва да започне да функционира до края на 2023 г. Разходите за FSRU в Александруполис се оценяват на 370 млн. евро, като 50% от тях вероятно ще бъдат финансирани от фондовете на ЕС.
