Ако в Европа има държава, която може да се похвали с чиста енергетика и сигурност на енергийната система, то това е Франция. Хубаво е европейските ръководители да почерпят от френския опит в енергетиката, които може да послужи като ценен ориентир при изготвянето на общите европейски планове за енергийна трансформация.
Това коментира в специален анализ за Actualno.com енергийният икономист Борислав Боев, посветен на Зелената сделка и консервативния подход в енергетиката.
За съжаление, инициативи като „Европейската зелена сделка“ вървят в тотално противоположната посока, защото загърбват основни принципи и постулати в енергетиката. Вместо да стъпи на солидна основа и консервативния иновационен процес, Европа е решила да поеме по коренно различен път, който е прекалено авантюристичен. Европейската зелена доктрина практически ще премахне гръбнака на сегашната електроенергийна система, който по своето същество е изграден върху консервативни принципи. Именно те обаче са помогнали на държави като Франция да запазят максимално висок енергиен суверенитет, като забележете, това не уврежда нито стабилността на енергийната система, нито нейния емисионен профил.
Къде стои Франция?
Инфографиката показва структурата на електропроизводството в 12:00 часа на 29 май 2020 г. Тя на практика илюстрира цялата енергийна стратегия на Франция, построена от архитектите на френската енергийна доктрина още през 70-те години на миналия век. Не са нужни сложни формули и обяснения. Акцентите са няколко:
1) Делът на нискоемисионните източници в електроенергийния микс е 95%. Това означава, че ако има държава в ЕС, която може да обяснява на останалите какво е чиста електроенергетика, то това е Франция;
2) Делът на ядрената енергия в общото електропроизводство, като най-нискоемисионния метод за производство на електроенергия, е 61%. Измежду „чистите“ източници (ВЕИ и АЕЦ) ядрените централи отново доминират – 64%;
3) Товаровият профил е красноречив – ядрената енергия е истинският базов източник, който осигурява стабилността на системата, посредством предвидимост и сигурност на доставките. Истинските балансьори са водноелектрическите централи, като в определени периоди от деня, те са подкрепени от вятърните и слънчевите централи;
4) Делът на фосилните горива (природен газ, нефт и въглища) в електропроизводството е незначителен. От тук произтичат всички конкурентни предимства на френската енергийна система, които носят със себе си преки и косвени икономически дивиденти. Страната поддържа високо ниво на енергийна независимост и електроенергийната ѝ система не би била повлияна директно от евентуални ценови сътресения на петролните и газови пазари.
Когато разглеждаме френската електроенергийна система обаче е добре да видим как тя стои на фона на всички останали в Европа. Данните от фигурата са красноречиви – въглеродната интензивност на електропроизводството във Франция е на едно от най-ниските нива в Европа – само 33 гр. CO2 за произведен киловатчас електроенергия. Този успех не би бил възможен, ако страната не разчиташе на ядрените мощности като гръбнак на цялата енергийна система. Други държави, които са гласни противници на ядрената енергетика, се представят много по-зле в емисионната „карта“ на Стария континент. Не е трудно да се досетим защо това е така.
Защо консервативното надграждане е за предпочитане?
В заключение, френският електроенергиен микс до някъде наподобява и нашата, българска система – преобладаващ дял на базовите мощности, с балансиране от водноелектрически централи и при благоприятни условия – слънце и вятър. Голямата разлика обаче е, че още през 70-те години, покрай петролните кризи, французите са разбрали, че тази работа с нефта и газа няма да я бъде при тях, и затова днес са една от най-енергийно независимите държави не само в Европа, но и в целия свят. В момента дори може да прозвучи парадоксално на фона на настоящото френско ръководство, но консерватизма стои в основата на френската енергийна система. Именно този тип организация на енергийната система позволява на страната да съчетае принципите, които би трябвало да бъдат в основата на всяка една зелена сделка – чиста енергия, независимост и сигурност на доставките.
Ключът за успеха на Франция в енергетиката се крие в последователността на френския политически елит през последните четири десетилетия. Идеите на Пиер Месмер от 70-те години на миналия век за енергийна еманципация посредством използване на ядрената енергия остават здраво бетонирани в основите на френската енергетика, въпреки авантюрите на някои френски държавници през годините. Тази последователност може да послужи за пример на днешните европейски ръководители, когато се мисли за енергийна трансформация и преход към чиста енергия. Когато иновациите в енергетиката се случват в консервативната рамка, тогава те са много по-устойчиви, отколкото ако се върви по пътя на пълната разруха и авантюризма.
В навечерието на „Европейската зелена сделка“ и плановете на ЕК за „зелено“ възстановяване, е хубаво да си припомним колко е важна енергетиката за икономическия просперитет. И да погледнем към нещо, което отдавна е измислено и работи. Това е консервативното в енергетиката.
