И два месеца след парламентарните избори в Италия нищо не се случва: двете популистки групи - движението "Пет звезди" и десните консерватори се блокират взаимно. Управлявалите досега социалдемократи, които бяха тежко наказани на изборите, са застинали в опозиционна гримаса. Всички опити да бъде създадена някаква форма на коалиция между протестното движение, десните радикали и по-умерените политици се провалиха. Президентът Серджо Матарела констатира тъжно, че и неговите усилия са били напразни, тъй като партиите продължават да упорстват.
Движението "Пет звезди" настоява за нови избори през юни, докато десните радикали предпочитат новите избори да се проведат в края на годината. Всяка партия търси най-удачния момент за провеждане на следващите избори така, че тя да има максимално добри шансове за постигане на добър изборен резултат.
Президентът Матарела не е привърженик на идеята за насрочване на нови избори. Изглежда той споделя опасенията на много италианци, че и на едни нови избори вероятно ще бъде постигнат идентичен резултат, т.е. това няма да прекрати политическата блокада. Други пък отбелязват, че едни нови избори ще бъде излишно прахосване на пари, каквито силно задлъжнялата Италия просто няма излишни.
В понеделник президентът Матарела ще направи един последен опит за намиране на изход - поканил е на разговори лидерите на левите и десните популисти, както и ръководството на социалдемократите. Все още е възможна коалиция между движението "Пет звезди" и социалдемократите или части от тази залязваща партия. Възможен е и съюз между "Пет звезди" и дяснонационалистическата "Лига". В такъв случай, обаче, ще трябва да бъде пожертван бившият премиер Силвио Берлускони, който продължава да дърпа конците в консервативния лагер. Но 81-годишният политически ветеран не е готов да слезе от сцената.
Ако и този последен опит се провали, президентът може да назначи служебно правителство от "технократи", което да гласува бюджета за 2019 година и да подготви новите избори. Този служебен кабинет обаче също трябва да получи одобрението на парламента. Възможно е и досегашният премиер Джентилони да продължи да управлява служебно. Без парламентарно мнозинство обаче ще бъде много трудно да бъде приет бюджетът.
Италия може да си позволи този политически цирк, само защото италианската икономика е във фаза на лек подем. Финансовите пазари не се впечатляват особено от коалиционния покер в Рим. Лихвите за рефинансиране на големите държавни дългове са поносимо ниски. Най-добрият вариант за пазарите и стабилността на еврозоната, в която Италия е един от ключовите участници, би било едно временно правителство. То би било по-стабилно и по-надеждно от каквато и да било коалиция между леви и десни популисти. Италия обаче бързо може да се сбогува с относителното спокойствие, ако на власт дойдат евроскептични популисти.
Ако пазарите решат, че Луиджи ди Майо от "Пет звезди" или Матео Салвини от дясната "Лига" представляват риск, Италия бързо може да изпадне в критична финансова ситуация.Тогава дълговете няма да могат да бъдат рефинансирани и ще се наложи намесата на европейския "Спасителен чадър". Несигурността ще се засили и от вероятността ЕЦБ някога да повиши лихвите. А такава стъпка ще доведе до увеличаване на разходите за италианските държавни облигации. Последиците биха били ужасяващи: ЕС ще трябва подпомага Италия със стотици милиарди евро. Прилича на танц върху вулкан: засега край Везувий всичко е спокойно. Но всеки момент той може да изригне.
Коментар на Бернд Ригерт от Дойче веле.
