Турция е на кръстопът. Реджеп Ердоган е изправен пред най-сериозното си изборно изпитание. В неделя (24 юни) в Републиката предстоят решаващи предсрочни избори. Почти 60 млн. турски граждани в страната и чужбина имат право да гласуват едновременно за президент и парламент на над 80-милионната държава, разположена едновременно на европейския и на азиатския континент, отбелязва агенция БГНЕС в свой анализ, посветен на политическата ситуация в страната.
Основната разделителна линия е подкрепата за политиката на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Извън Турция право на глас имат близо 3 млн. турски граждани, над 5% от всички избиратели, мнозинството от които традиционно гласуват за Ердоган. Гласуването в посолствата и консулствата на Републиката започна още на 7-и юни и приключи на 19-и. Само в Германия 1,4 млн. души имат право на глас за предстоящия вот, като турската обществена телевизия ТРТ показа опашките от стотици турски граждани, извиващи се пред консулствата в Кьолн, Дюселдорф и Берлин.
Извънредните избори бяха обявени на 18 април от Ердоган, който се опасяваше, че продължаващите икономическите трудности ще доведат до значително по-ниска подкрепа на редовния вот, които трябваше да се проведе през ноември 2019 г.
Изборите се организират две години след неуспешния опит за преврат от 2016 г., който предизвика въвеждане на извънредно положение, което продължава да е в сила, както и серия от непрекъснати политически чистки. Арестувани бяха повече от 55 хил. души, а други над 107 хил. военни, полицаи, съдии, учители, университетски преподаватели и други служители, заети в бюджетната сфера, останаха без работа заради обвинения във връзки с Фетхуллах Гюлен – бивш близък съюзник на Ердоган, който живее в САЩ и който се превърна в основен обвиняем за опита за преврат.
Изборите са особено важни за бъдещето на страната, тъй като повечето от промените в конституцията, одобрени с крехко мнозинство на референдум, чието провеждане през април 2017 година бе съпътствано от множество нарушения, ще влязат сила след тях. Новият президент на Турция ще разполага със значително разширени правомощия – постът ще погълне този на министър-председателя – по подобие на политическата система в САЩ. Ако никой от кандидатите за президент не получи над 50%, вторият тур ще се проведе на 8 юли.
За разлика от вота за президент, изборите за турското Велико национално събрание, по-известно като Меджлис, се провеждат в един тур по пропорционална система. Един от резултатите от конституционната реформа от 2017 г. е увеличението на броя на народните представители от 500 на 600, които ще конституират следващия парламент. Районът на Истанбул, традиционна крепост на ПСР, излъчва 98 от тях. В стремеж за образуване на стабилно управляващо мнозинство, турското изборно законодателство определя 10% бариера пред партиите и коалициите за влизане в парламента.
Нов момент в изборното законодателство, прието през март тази година, е възможността партиите да формират предизборни коалиции. Друго важно изменение са допълнителните правомощия на силите за сигурност, които вече ще могат да влизат в секциите и да отвеждат избиратели или наблюдатели, за които има сигнал, че създават пречки на изборния процес.
Почти без изключение социологическите сондажи сочат победа за коалицията между ПСР на Ердоган и ПНД. Единствената въпросителна е дали тази победа ще бъде достатъчна за абсолютно мнозинство, на каквото се радваше АКП след последните избори. Показателен факт за проникването на ПСР в турското общество е, че членската ѝ маса е близо 9,4 млн. души, докато основната опозиционна сила НРП разполага с едва около 1,2 млн. членове.
(Почти) обединена опозиция
В отличие от всички предишни избори, спечелени от Ердоган, този път срещу него опозицията се изправя обединена. Яростно защитаваните от Народнорепубликанска партия (НРП), основана от Ататюрк, светски ценности не ѝ попречиха да се съюзи с проислямистката Партията на щастието (ПнЩ), за да формират Национален алианс. Към тях се присъединиха други две опозиционни сили: дясната Добра партия и дясноцентристката Демократическа партия.
Въпросът, който си задават редица анализатори, е дали подобна коалиция, която не е основана на принципна основа, а има за цел единствено свалянето от власт на Ердоган, ще успее да привлече достатъчно електорална подкрепа за целта. Не бива да се забравя, че прокюрдската лява Демократическа партия на народите (ДПН), притежаваща съвсем реален шанс да прескочи 10% бариера за влизане в Меджлиса, ще се яви самостоятелно и далеч не споделя всички заявени от Националния алианс цели.
Обезличените националисти
Оглавяваната от Ердоган ПСР също се явява в коалиция. На 20 февруари 2018 г. ПСР и третата по брой депутати в досегашния парламент Партия на националистическото действие (ПНД) обявиха създаването на Народен алианс. С пренебрежими изключения след последните парламентарни избори през ноември 2015 г., националистическата ПНД неизменно подкрепяше политиката на Ердоган. В резултат формацията бе заплашена да остане извън парламента и лидерът ѝ Девлет Бахчели се видя принуден да официализира съюза си с ПСР.
Натиск над избиратели
Ключът за абсолютното мнозинство на Народния съюз се държи от прокюрдската ДПН. Ако тя не влезе в Меджлиса, то Ердоган почти сигурно си гарантира един послушен парламент. Повечето социологически проучвания обаче дават на ДПН около 12% – резултат, който може сериозно да обърка плановете на досегашния турски президент. Неслучайно само преди дни в интернет пространството изтече видеоклип, в който Ердоган инструктира активисти от неговата партия да „пресират“ избирателите, с цел да оставят ДПН „под чертата“. Експерти определят новото изборно законодателство като насочено най-вече срещу избирателите на ДПН от населените с преобладаващо кюрдско население югоизточни провинции на Турция.
Пореден мандат за Ердоган?
Въпреки редицата сериозни предизвикателства обаче, по всичко изглежда, че досегашният президент на Турция и лидер на управляващата ПСР Ердоган ще спечели нов управленски мандат. Само една от основните социологически агенции поставя това под съмнение, когато в изследване, публикувано в началото на май, даде 1% преднина за 61-годишната Мерал Акшенер при евентуален втори тур. През 90-те години Акшенер за кратко е министър на вътрешните работи в правителството на ислямиста Неджметин Ербакан, свален от власт след намеса на висшите турски военни. До миналата година тя бе депутат от ПНД, след което напусна, за да основе през октомври Добрата партия.
Малко вероятно е обаче Ердоган да се изправи срещу Акшенер на втори тур. За разлика от изборите за Меджлис, опозиционните сили в Турция не се разбраха за общ президентски кандидат и по време на първи тур за най-сериозен опонент на Ердоган се сочи Мухарем Индже, издигнат от НРП. Именно на него противниците на Ердоган възлагат надежди да достигне до втори тур, на който всички опозиционни сили ще се обединят в негова подкрепа. При такъв развой на събитията обаче социологическите проучвания неизменно сочат Ердоган за победител.
54-годишният Индже, по професия учител по физика, след 2002 г. неизменно депутат от лявоцентристката НРП, е известен като един от най-острите критици на управлението на Ердоган и се радва на значителна популярност в социалните мрежи.
Единственият друг кандидат, способен да постигне двуцифрен изборен резултат, но без никакви шансове да се добере до втори тур, е 45-годишният Селяхатин Демирташ. Съпредседател на прокюрдската ДПН до февруари 2018 година, от ноември 2016 г. той е в затвора по обвинение за връзки с Кюрдската работническа партия (ПКК), като прокуратурата поиска присъда от 142 години затвор. Демирташ, който води кампанията си от затворническата килия, беше кандидат за президент и през 2014 година, когато спечели 9,77% от гласовете.
Самият Ердоган беше министър-председател на Турция в периода 2003-2014 година, след което подаде оставка, за да се кандидатира за президент. Ердоган обаче продължи здраво да държи юздите на управляващата АКП и по този начин успя да излезе извън реалните правомощия на президентската институция.
Първите сигнали за намаляващата подкрепа за политиката на Ердоган се появиха през юни 2015 година, когато на редовните избори неговата партия изненадващо загуби мнозинството си в Меджлиса. На извънредни избори, свикани само пет месеца по-късно и белязани от множество нарушения, ПСР отново получи абсолютно мнозинството.
Турската икономика – централна предизборна тема
За разлика от всички предходни избори, спечелени от Ердоган, този път опозицията критикува управлението му и по отношение на икономическата политика. Турските избиратели са сериозно разтревожени от все по-слабата икономика на страната, като през април лирата отбеляза рекорден спад спрямо основните световни валути, а инфлацията, напомпана и от продължаващия кредитен бум, достигна двуцифрени проценти. Призракът на хиперинфлацията, която беше системен проблем за Турция от 70-те години до идването на власт на Ердоган през 2003 г., отново започна да плаши турските потребители. По данни на Турския статистически институт, инфлацията за 2017 година надвиши 13% - повече от два пъти над прогнозата на Централната банка.
Сериозно влияние на турската икономика оказа и понижението на кредитния рейтинг на страната. S&P понижи оценката си за икономиката на Турция до BB-, а прогнозата от „стабилна“ на „негативна“. През май агенцията предупреди за опасността от продължаващата правителствена политика на използване на различни държавни стимули за икономиката. Именно на основание пренебрегване реформите и дългосрочното развитие за сметка на моментните стимули, в началото на май, Moody's свали кредитния рейтинг на страната до равнище „боклук“.
Властите реагираха като предизборно въведоха редица нови и засилиха съществуващите финансови стимули за икономиката. Бюджетният дефицит продължи да нараства и достигна 41,9 млрд. долара (при 33,7 млрд. за 2016 г.) или 4,7% от БВП. Чуждите инвестиции намаляха драстично след опита за преврат и в момента са наполовина от тези преди десетилетие.
Същевременно на макроикономическо ниво турската икономика се представя учудващо добре. През третата четвърт на 2017 година БВП на страната се повиши с 11,1% спрямо същия период на предходната година - значително по-добър резултат от този на всички водещи световни икономики.
Редица чуждестранни експерти определят изборите в неделя като най-голямото предизвикателство пред продължилото вече 15 години управление на Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент обаче вече неколкократно е доказвал, че е в състояние да опровергава неблагоприятни прогнози. Бъдещето е в избирателната урна, а всички гледат към Босфора.
Снимки: Getty images/Guliver
