Миналата седмица Еманюел Макрон наруши едно от малкото останали табута на Запада, като заяви, че изпращането на войски на НАТО в Украйна не е необичаен въпрос. „Трябва да направим всичко необходимо, за да попречим на Русия да спечели", каза той, добавяйки, че Франция дори може да предприеме подобни действия без съгласието на други членове на ЕС, защото "всяка страна е суверенна, както и нейните въоръжени сили".
Не е изненадващо, че това не се хареса на съюзниците от НАТО, които френският президент дори не си направи труда да предупреди предварително. Това вероятно е направено умишлено за по-голям ефект. Макрон по принцип е склонен към гръмки изявления.
Извън Франция почти всички членове на НАТО отхвърлиха предложението му и изключиха изпращането на сухопътни войски в Украйна. Владимир Путин пък предупреди, че подобен ход би рискувал сериозна ескалация. Още: НАТО се нуждае от нещо повече от пари, за да реши проблема с Русия
Докога лидерите на НАТО ще се придържат към тази позиция?
Няма разногласия сред европейските лидери дали да продължат тази прокси война или не. Единственият въпрос е дали да продължим да подкрепяме официалната цел на Украйна да си върне всеки сантиметър от загубената земя или е по-добре да се съсредоточим върху укрепването на украинската отбрана. Европейските страни изглежда все повече клонят към второто, като Германия е начело.
Въпреки че Берлин се превърна в най-големия поддръжник на Украйна на Запад (особено сега, когато американският Конгрес продължава да блокира нов пакет от помощи), Шолц устоя на натиска на опозицията и членовете на собствената си коалиция, като упорито отказа да достави на Украйна крилати ракети Taurus. Аргументите му са два: първо, благодарение на обсега си от 500 километра, тези ракети ще могат да ударят самата Москва. Второ, изстрелването ще изисква присъствието на специално обучени германски войски на територията на Украйна, а това реално ще въвлече Германия в пряка война с Русия. Още: За да постигнете мир в Украйна, спомнете си края на Студената война
Подчертаната предпазливост на Шолц обаче изглежда невероятно наивна на фона на неотдавнашното изявление на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че блокът е позволил на Украйна да използва доставени от Запада изтребители F-16 за удари по цели в Русия. Това е поредният и много опасен кръг от ескалация, който тласка НАТО все по-близо до пряка конфронтация с Русия. В края на краищата разногласията в Алианса се отнасят до тактиката, а не до стратегията: почти всички страни са съгласни, че Украйна трябва да бъде подкрепяна „колкото е необходимо“.
За тази цел няколко европейски страни, включително Обединеното кралство, подписаха дългосрочни двустранни споразумения за сигурност с Киев, обещавайки да „осигурят на Украйна навременна и постоянна помощ за сигурност и да доставят военно оборудване във всички области, колкто е необходимо“. Никой обаче не знае колко дълго ще продължи „колкото е необходимо“. Няма ясно дефинирана и съгласувана цел, с изключение на „предотвратяване на победата на Русия“ и смътната надежда Москва да бъде изтощена икономически и на бойното поле. Още: "Ние ли сме следващата цел?": Градове в Източна Украйна чакат Русия да удари
Какъв е смисълът от продължаване на дълга и кървава война на изтощение, която може да се проточи много години? Ливен вярва в това: „Без значение колко болезнено може да изглежда едно мирно споразумение днес, ще бъде много по-болезнено, ако конфликтът продължи и Украйна бъде победена.“ Твърди се обаче, че през последните месеци и САЩ, и Украйна упорито отхвърлят руските предложения за прекратяване на огъня.
Табу ли е мирът?
Тогава защо мирът все още е табу за Запада? Първо, може ли да се има доверие на Путин? Второ, има основателни причини да се смята, че Запада е подкрепил Киев не за да помогне истински на украинците, а за да ги използва за постигане на собствените си икономически и стратегически цели. И от тази гледна точка прокси войната беше доста успешна поне за някои.
За САЩ ползата е очевидна: те възстановиха военната си хегемония над Европа, като същевременно забиха клин между Европа (особено Германия) и Русия – изпълнявайки своя дългогодишен геополитически императив. Сега, след като САЩ успяха много в „европеизирането“ на войната, прехвърляйки тежестта на подкрепата на Украйна към Стария свят, Байдън няма ясен стимул да спре военните действия преди изборите, особено при благоприятни за Русия условия, пише американското издание UnHerd.
За Европа ситуацията е съвсем различна: военнопромишленият комплекс получи огромни печалби, но войната се превърна в икономическа и геополитическа катастрофа за континента. Освен това Европа очевидно ще пострада много повече от тревожната перспектива за ядрена война между Запада и Русия. Така че може дори да се твърди, че европейците са жизнено заинтересовани от прекратяването на войната. Още: "Закон за Навални": Конфискация на $300 млрд. руски активи - езикът, който Путин разбира
Според датския министър на отбраната Русия ще може да атакува НАТО до 3 години. "Трябва да осъзнаем, че мирът не е даденост. И затова се готвим за конфликт с Русия", каза нидерландският адмирал Роб Бауер, ръководител на военния комитет на НАТО. В редица други европейски държави се говори за възстановяване на наборната военна служба. И това не са само приказки: на североизточния фланг на НАТО стартира най-голямото военно учение в Европа от Студената война насам, включващо 90 000 войници, 50 кораба и над 80 изтребителя.
Какви са доказателствата, че Русия възнамерява да марширува из Европа? Джон Миършаймър намира тази идея за "нелепа". "Путин даде да се разбере, че дори не възнамерява да подчини цяла Украйна“, каза той. Освен това Русия няма достатъчно военен потенциал дори за завладяване на Източна Европа: руската армия в никакъв случай не е второто пришествие на Вермахта. Само че дали това наистина Путинова Русия няма да опита предвид случващото се в Молдова и то Приднестровието?
Автор: Томас Фаси
Превод: Ганчо Каменарски
