Светът губи около 400 млрд. долара в храна още преди тя дори да е стигнала до магазините, показват данни на ООН.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Близо 14% от произведената храна се губи всяка година, като най-голям принос имат страните в Южна Азия, Северна Америка и Европа, посочват от Организацията по прехрана и земеделие към ООН в доклад, който се основава на данни за 2016 г., предаде Bloomberg.
По-добро хладилно съхранение и усъвършенстване на инфраструктурата за доставки са сред начините за намаляване на загубите, но все още са необходими повече данни за веригата на доставки, за да се пребори проблемът, се казва още в текста на документа, пише Investor.bg.
Разхищението на храна събира все повече критики заради приноса на производството към глобалното затопляне, като в същото време над 820 млн. души по света гладуват всеки ден. Световните лидери вече обещаха да намалят наполовина загубата на храна на ниво търговци и потребители до 2030 г., както и да намалят загубите при производителите.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
„Загубата на храна оказва непосредствен натиск върху околната среда и естествените източници, които се използват за производството им на първо място“, посочва в доклада Цю Донюн, генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие. „Това на практика означава, че земеделските и водни ресурси се прахосват, а създаденото замърсяване и отделените парникови газове са били напразни“, допълва той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Потребителите също допринасят за разхищението. До 37% от животинските продукти и до една пета от плодовете и зеленчуците може да се окажат пропилени, след като вече са закупени, посочват от агенцията на ООН. Богатите страни съответно прахосват повече заради по-краткия срок на годност на някои стоки или неправилно потребителско планиране, от своя страна по-бедните държави трябва да се изправят пред климатични проблеми, отразяващи се на храната, както и инфраструктурни затруднения.
Намаляването на загубата и пропиляването на храна в световен мащаб е предизвикателство, тъй като е необходиа повече информация за предприемането на ефективни мерки, допълват още от ООН.
