На 12 октомври руският президент Владимир Путин отправи зловещо предупреждение. Енергийната инфраструктура по света днес е изложена на риск, каза той. Путин отправи това предупреждение месец след като експлозии повредиха газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2", които минават от Русия към Европа по дъното на Балтийско море. По това време тръбопроводите не се използваха (бел. ред. - "Северен поток 2" беше спрян от Германия заради подпалената от Путин война в Украйна). Но метан изригваше на морската повърхност няколко дни подред.
Предупрежденията на Путин са пример за изключителна арогантност. Русия не поема отговорност за експлозиите. Малцина обаче се съмняват, че Кремъл го е направил. Като намалява доставките на газ или заплашва с такива съкращения, Путин изнудва Европа от самото начало на инвазията си в Украйна. Този инцидент ни накара да се замислим колко важна е подводната инфраструктура и колко трудно е да я защитим, пише в свой анализ The Economist.
Подводните тръбопроводи и подводните кабели станаха широко разпространени, след като първият такъв кабел беше положен през 1850 г. В Европа тръбопроводите са важни канали за доставка на енергийни ресурси. Някои тръбопроводи доставят газ от Русия. Други изпращат нефт и газ от находища в Северно море до Великобритания, Холандия и Норвегия. Подводните електрически кабели позволяват на страните да се снабдяват взаимно с електричество. Но в света има много повече интернет кабели, отколкото тръбопроводи. Фирмата за анализ на данни TeleGeography казва, че има повече от 530 подводни комуникационни кабела в експлоатация и планирани по целия свят днес. Общата им дължина надхвърля 1,3 милиона километра и те пренасят 95% от световния интернет трафик.
Западните лидери са обезпокоени, смятайки, че цялата тази структура е много примамлива цел за удари от Русия и други държави. Подобни опасения се появиха много преди избухването на въоръжения конфликт в Украйна. "Днес виждаме руска подводна дейност в близост до морски кабели, каквато не сме виждали никога преди", каза през 2017 г. контраадмирал Андрю Ленън, тогава командващ подводните сили на НАТО. През януари тази година началникът на щаба на отбраната на Великобритания адмирал Тони Радакин отбеляза "феноменално увеличение" на руската подводна дейност в сравнение с предходните 20 години.
Няма доказани примери за рязане на кабели по нареждане на държавни органи. Но има много слухове. През ноември 2021 г. кабелите на подводни акустични сензори бяха прекъснати край бреговете на Северна Норвегия. Районът често се посещава от руски подводници.
Особено безпокойство за западното ръководство предизвиква руското Главно управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ). То контролира голямо разнообразие от разузнавателни кораби и специални подводници, включително най-голямата подводница в света Белгород, която стана част от руския флот през юли. Тя има необичайно голяма дълбочина на потапяне (600 м.). ГУГИ разполага с бойни плувци, миниподводници и безпилотни подводни апарати, които могат да се използват за рязане на кабели. През 2019 г. в Баренцово море избухна пожар на една от миниподводниците на ГУГИ "Лошарик", който отне живота на 14 руснаци. Всички те са били офицери и това предполага, че подводницата и организацията над нея изпълняват специални задачи.
Но фокусите с кабелите не са руско изобретение. Първият военен кабел е прерязан през 1898 г. по време на Испано-американската война, казва историкът от университета в Калгари Джон Ферис. Една от първите операции на Великобритания по време на Първата световна война е прерязването на германските комуникационни кабели в Атлантическия океан. Германия отговори, като преряза кабелите на съюзниците в Тихия и Индийския океан.
През последните години шпионажът пак стана нещо обичайно. През 1980 г. американската операция "Бръшлянови цветя" разкри подслушване на съветски подводни комуникационни линии, включително тези в Охотско море. През 2013 г. Едуард Сноудън говори за англо-американски проект за подслушване на най-малко 200 оптични кабела в различни части на света.
Други страни също се занимават с подобни дейности. Говорейки на 11 октомври, сър Джеръми Флеминг, който оглавява правителствената комуникационна централа, както е известна британската агенция за електронно разузнаване, каза, че Китай се опитва да "пренасочи международните потоци от данни в Индо-Тихоокеанския регион, за да прехване платформи у дома". През 2020 г. Министерството на правосъдието на САЩ препоръча на американско-китайското съвместно предприятие Pacific Light Cable Network да не бъде разрешено да свързва Америка с Хонконг. Китай, каза министерството, възнамерява да превърне Хонконг в "основен център" за прехващане на трафик.
Но след атентатите по "Северен поток" саботажът стана много по-голям проблем, отколкото шпионажът. Тези удари създадоха стимули за разработване на средства за откриване и реагиране на подводни заплахи (и за поразяване на вражеска инфраструктура, за която се говори много по-малко). Великобритания потвърди на 4 октомври, че ще закупи два многоцелеви кораба за изследване на океана с най-съвременни инструменти за откриване и на подводни дронове. През февруари Франция публикува своята стратегия за войната на морското дъно. Сякаш заявявайки намеренията си, на 15 февруари 2022 година тя изпрати свой лейтенант под водата на дълбочина над 2100 метра, за да проведе символичен тест на кабела. Това е много повече от дълбочината на гмуркане на конвенционалните подводници.
Контролирането на морското дъно не е лесно. Миналата година Естонският мозъчен тръст за отбрана и сигурност публикува статия за руската военна роботика. Отбелязва се, че Естония и други балтийски държави имат много ограничено разбиране за случващото се на дъното на Балтийско море поради хидрологията, липсата на оборудване за наблюдение и недостатъчния обмен на данни между страните. Изводът обаче е буквално пророчески: "Ще бъде трудно да попречим на руските подводници, работещи в международни води, да повредят критичната подводна инфраструктура".
Това не означава, че е лесно да се причинят такива сериозни щети. При кибератаки могат да се повредят кабели и тръбопроводи, обясняват запознати. Но на практика нападателят ще трябва да се доближи до обекта. Първата стъпка при провеждането на диверсионно действие е намирането на цел. Ако целта на саботажа е голям и тежък тръбопровод, който обикновено е направен от метални секции в бетонна обвивка, тогава е доста лесно да го откриете. По-старите комуникационни кабели са по-малки и по-леки и могат да се движат с теченията. Новите често са потопени в морското дъно, казва Сринивас Сирипурапу, ръководител на отдела за изследвания и разработки в най-голямата кабелна компания в света Prysmian Group.
Освен това операторите имат все повече възможности за откриване на повреди и скрита манипулация. Сирипурапу казва, че половината от новите проекти на неговата фирма използват оборудване за "разпределено оптично наблюдение" за откриване на кабелни вибрации и температурни промени. Но такова оборудване няма да даде отговор на въпроса дали проблемът е причинен от някакъв геоложки феномен или е резултат от работата на досаден дрон. Освен това няма да ви позволи да разберете коя държава е изпратила това устройство. Установяването на собственост върху подводни апарати е дълъг и сложен процес. Разследващите не можаха да проверят тръбите на "Северен поток", докато потокът газ от тръбите не спре. Те все още не могат да намерят твърди доказателства или каквито и да е доказателства какво и кой стои зад повредите.
С други думи, решителният саботьор има вероятност да постигне своето. Последствията от успешен саботаж могат да бъдат различни. Има малко тръбопроводи и подводни електрически кабели. Ако единият се взриви, газът, петролът или електричеството няма да бъдат лесно пренасочени към другия маршрут. Комуникационните кабели са друг въпрос. Интернет е изграден по такъв начин, че ако един маршрут е блокиран, данните могат да бъдат маршрутизирани по алтернативни пътища.
А когато става въпрос за комуникация между големи държави, има много алтернативи. Америка и Европа са свързани с поне 18 комуникационни кабела. Австралия има 16 кабела, които я свързват с други страни. Няколко дузини кабели идват от западния бряг на Америка и пресичат Тихия океан. Това са данни за известни кабели. Но военните и разузнавателните организации полагат и други кабели, чието местоположение не се рекламира (въпреки че кораби за полагане на кабели понякога могат да се видят на уебсайтове за проследяване на корабоплаването).
"Много от тези маршрути се дублират многократно", казва Дейвид Белсън, ръководител на отдела за анализ на данни в Cloudflare, голяма инфраструктурна фирма, която помага за разпределението на трафика в интернет. Пренасочването на трафик към друг кабел е доста просто. През юли, когато кабелите aae-1 и smw-5 от Франция до Хонконг и Сингапур "минаха в режим офлайн", предаването на данни спря само за 4 часа, след което всичко се върна към нормалното.
Много европейски служители обаче казват, че експлозиите на "Северен поток" трябва да бъдат предупреждение. След тях председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи тестване на целостта на морската цифрова и енергийна инфраструктура, както и стартиране на сателитно проследяване за откриване на подозрителни кораби. "Основната инфраструктура е новият фронт във войната. И Европа ще бъде готова за това", каза тя няколко дни по-късно.
Холандският депутат Барт Гроотиус проучва този въпрос от много години и е водил широка кампания. Според него предложенията на Фон дер Лайен не са достатъчни. Дори ако компаниите намерят скъсани кабели, казва той, те невинаги го докладват. Сега няма колективен орган, който да регистрира всички подобни случаи и тяхната предистория. Нямаме никаква статистика по тази тема. Проблемът често се озовава във вакуум между публичния и частния сектор.
Някои страни се опитват да затворят този вакуум. Министерството на енергетиката на САЩ поддържа редовен диалог с енергийните компании. През юли италианският флот заяви, че провежда "съвместна проверка и наблюдение на подводни кабели" с телекомуникационната компания Sparkle. Доколкото е известно на редакторите на нашето издание, британските разузнавателни служби редовно се свързват с операторите на кабелни системи.
Способността за възстановяване е най-добрата защита. Комуникационните кабели могат да бъдат ремонтирани доста бързо. Фил Уокър, който ръководи Pharos Offshore Group, която е положила повече от 160 000 километра подводни кабели, казва, че ремонтните кораби обикновено могат да поправят повредените кабели за две седмици. Проблемът е, че печалбата от полагането на кабела е по-голяма, отколкото от ремонта му. Поради това броят на ремонтните кораби е намалял донякъде. Ако няколко кабела бъдат ударени едновременно, Уокър казва, че ще се усети веднага. Да, шпионските кораби и дълбоководните дронове привличат внимание. Но за да работи надеждно подводната инфраструктура, е необходимо да има солиден запас от кабели и достатъчен брой кораби, които да я ремонтират.
"Това е нещо като изкуство. Но през моите 30+ години в областта не се е променило много", казва Уокър.
Ново проучване: Американската армия става все по-слаба
Превод: Ганчо Каменарски
