Десет години след независимостта албанците и сърбите от разделеният косовски град Митровица имат само едно общо нещо – страха, подсилен от скорошното убийство на умерения сръбски политик Оливер Иванович.
Мнозинството от 70 000 албанци живее на юг от река Ибър. В северната част живеят 12 000 сърби, които следват отказа за признаване на независимостта на Косово, която ще бъде празнувана в събота. Вместо да се интегрират, двете общности предпочитат да се избягват.
„Може да откриете млади хора, които не са виждали сърбин или албанец съответно“, казва Бесим Хоти, етнически албанец, заместник-началник на полицията.
„Тези, които говорят езика на другата етническа група, са рядкост“, добавя той.
Афердита Силай-Шеху от неправителствената организация “Строим Митровица“ използва уроци по английски, за да помогне на младите хора от двете страни да се срещат и да се опознават. Тя самата също избягва да прекосява моста, който свързва двете части на Митровица – северната и южната.
Мостът се наблюдава от международните сили и остава символ на разделение, а по него са разположени циментови блокове. Пешеходците, които се осмеляват да прекосят моста, са рядкост, въпреки че никой не ги замерва с камъни вече.
От едната страна се веят сръбски знамена пред монументалната статуя на крал Лазар, който сочи с пръст на юг. „Косово е Сърбия“ пише на стената. От албанската страна се веят знамената на най-младата държава в Европа и близо до голямата джамия е издигната статуя на Шемзи Ахмети – член на „Армията за освобождение на Косово“ (АОК) с автомат Калашников на гърба си.
Митровица е разделен град от войната през 1998-1999 между АОК и сръбските войски. По време на конфликта са убити повече от 13 000 души, включително 11 000 етнически албанци. Сблъсъците от 2004 и 2008 изглежда остават в миналото.
"Въпреки всичко, когато отивам там, винаги се страхувам от нещо лошо и неочаквано“, казва Хамди Плана, пенсионер етнически албанец. Прекосявайки моста над Ибър, за да посети дъщеря си, той описва чувството като страх все едно се изправяш срещу глутница бездомни кучета. Дъщеря му живее в квартала „Трите кули“ – един от малкото смесени райони в града.
Друга местна жителка, Наталия, казва: „Лягаш си със страх в стомаха, ставаш със страх в стомаха, дали (етническите) албанци ще нападнат някой от нашите?“
Митровица живее под режим на прекратяване на огъня, а не в мир, добавя 28-годишната сръбкиня, която отказа да назове фамилията си.
Четири месеца преди убийството му Оливер Иванович описва климата в града на „опасност и страх“ . Жителите на северната част на Митровица „не се страхуват от албанците, но сърбите, местните хулигани и престъпници, карат четириколесни мотори без номера“ , каза тогава той.
Концентрацията на полицаи в северната част на града е внушителното число 120 на 5 квадратни километра, но само 10 разследват убийството на Иванович.
Асистентката на Иванович Ксения Божович е убедена, че убийците няма да бъдат заловени никога. „Мълчание и страх управляват града“, казва тя.
„Нашата болест е безпокойството“, казва Луминие Терзики – 50–годишна безработна етническа албанка, която живее в „Трите кули“
„Ситуацията е подобрена, но може да се влоши за една нощ“, добавя друга жителка на квартала Елмаз Хасани. Тя се преместила там през 2012 година, когато собственикът на апартамента, в който живее, избягал, след като мъж е бил убит с граната. Задържа я само ниският наем. Като почти всички в северната част на Митровица, Хасани не плаща данъци и електричество. Властите не ги събират заради страх от бунтове. Когато пазарува, избягва близкия сръбски пазар и прекосява моста над Ибър.
„Ако идвате за първи път в Митровица, ще откриете милион проблеми“, казва Хоти – заместник-началника на полицията. "Но ако сте живели винаги тук, ще откриете милион подобрения. Неговите служители вече може да патрулират в северната част на града с косовски полицейски униформи.
От декември съдът нареди съдиите от двете етнически групи да отговарят и за двата етноса.
Хората тук не знаеха какво значи да отговаряш за делата си, допълва Хоти. „Тук вече не е Дивият запад“, добави той.
АФП
