Изненадващо ниската избирателна активност на референдума в Македония на 30 септември за одобряване на Договора между Атина и Скопие за името може да се окаже непреодолима пречка пред прилагането на споразумението. Също така е вероятно македонският премиер Зоран Заев да се обърне към предсрочни избори, за да задържи процеса по ратификация жив, след като добилите смелост националисти от опозицията втвърдиха позицията си по отношение на компромисите, включващи внасянето на промени в Конституцията на страната, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe в анализ, цитиран от агенция "Фокус".
Международните поддръжници на договора за името са крайно разочаровани от недобрия резултат в това прилагане на демократичните принципи в Македония, но продължават да подкрепят Заев във всички решения, които ще вземе за в бъдеще. В Гърция удара по договора (в страната учудващо не е насрочен референдум по въпроса – бел. ред.) заплашва да занули единственото значително постижение на премиера Алексис Ципрас, след като дойде на власт през 2015 година – споразумение, което не се приема от огромна част от обществото и опозицията – и това може да доведе до предсрочни избори.
Огромното мнозинство от избирателите (91,5%) гласуваха „за“, но този резултат беше ясен още преди това. Избирателната активност е 37%. Още седмици преди гласуването фокусът на македонските партии и чуждестранните посетители беше върху явката, предвид това, че избирателна активност от 50% би направила референдума валиден. Това, което не се знае, е какво задържа толкова много избиратели далеч от избирателните секции, особено предвид факта, че голямото албанско мнозинство (25-35% от населението) подкрепя твърдо договора за името. Избирателните списъци са много стари. Безспорно активността в социалните мрежи в подкрепа на бойкота се увеличи значително през септември и не е ясно дали външна (най-вероятно руска) подкрепа, или финансиране за тази кампания ще бъде открита.
Референдумът бе обявен за „консултативен“, което означава, че Заев може да вземе мощния вот „за“ и да продължи, както желае, с ратификацията, независимо от ниската явка, която значително влошава позициите му. Македонският премиер заяви на 30 септември, че парламентът ще трябва да действа въпреки ниската избирателна активност. „Волята на тези, които гласуваха, трябва да се трансформира в политически действия в парламента“, посочи той. Заев добави, че „по-добра сделка с Гърция няма и не може да бъде постигната. Няма алтернатива на членството в ЕС и НАТО и няма да има“.
Моментът на истината идва в следващата фаза – промяната на Конституцията, в която ще бъдат вкарани реформите, които Гърция поиска и на които Заев се съгласи с договора за името. Трябва да бъдат променени текстове, които гръцката страна смята за „иредентистки“. Тази процедура изисква мнозинство от две трети (80 депутати) в парламента. Преди референдума коалицията на Заев имаше крехко мнозинство в Народното събрание, на което не му достигат 10 депутати до заветната бройка от 80 народни представители. Истинският резултат от референдума ще бъде усетен в втвърдяването на и без това ясната позиция на ВМРО-ДПМНЕ по отношение на тези промени, като по-рано колебаещите се депутати сега ще откажат да подкрепят Заев. Като индикация за по-голямата съпротива срещу премиера след гласуването, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски заяви: „Фактът е, че споразумението за името не получи зелена светлина, а знак стоп от народа“.
Последната възможност за Заев е да отиде на предсрочни избори, на които да се опита да получи нужното за тези промени мнозинство, с което да спаси споразумението за името. Анализаторите вече правят изчисления за сценарии за „голяма коалиция“ и съобщават за плановете на премиера да ускори провеждането на изборите, така че те да са преди края на 2018 година и да предхождат изборите в Гърция. Както се твърди, Заев е говорил с гръцкия си колега още на 30 септември по няколко въпроса и Ципрас го е поздравил за „решимостта и смелостта му да продължи с прилагането на споразумението“.
Разочарование в Атина, реакциите на партиите са очаквани
Управляващата гръцка коалиция, съставена от СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ (Независимите гърци), отдавна страда от вътрешна схизма заради спора за името, като лидерът на АНЕЛ и министър на отбраната Панос Каменос твърдо се противопоставя на споразумението и обещава да блокира ратификацията му, когато се стигне до гласуване. Гласовит, както винаги, Каменос „туитна“ на 30 септември, че референдумът е невалиден заради ниската явка, дори преди да завърши изборният ден. Той отбеляза, че ниската избирателна активност е показала, че „68% от гражданите отхвърлят споразумението“.
Гръцкото външно министерство публикува по-дълго и по-трезво изявление. Две основни точки: "Голяма част от обществото в съседната страна подкрепи споразумението. Обаче значителна част я гледа със скептицизъм. Гърция уважава решенията на гражданите на бившата югославска република Македония”. Външното министерство добави: "Климатът на национализъм и подозрение, ежедневните фалшиви новини и необузданият фанатизъм не позволяват, за съжаление, трезва оценка на основните предимства на това споразумение и възпрепятства необходимото взаимно разбиране на народите и развитието на сътрудничеството".
Основната гръцка опозиционна партия "Нова демокрация", която се очаква да спечели следващите избори, силно се противопоставя на споразумението от Преспа. След като през юни не успя да срине коалицията "СИРИЗА-АНЕЛ" с вот на недоверие в протеста си, потокът от цинични реакции към смущаващите събития в Скопие не е неочакван, сочейки "правителствена бъркотия" и подчертавайки различията реакции между Каменос, Ципрас и Министерството на външните работи. Говорителят на Нова демокрация Мария Спираки призова за избори възможно най-скоро и каза: "шоуто трябва да свърши сега".
Нова Демокрация не забрави, че Ципрас се надява, че споразумението от Преспа ще разшири вътрешнопартийните разделения между умерените и националистическите радикали - план, който не успя.
* Заглавието е на редакцията
