Най-добрият начин хората, опониращи наBrexit да провалят шансовете си да се завърнат в Европейския съюз е да опитват твърде много – поне засега. Защото ако те започнат такава кампания веднага, това ще превърне проевропейски настроените гласове във Великобритания в лудите стари пияници в дъното на всяка кръчма. Но ако те изчакат и приемат по-реалистични действия, имат всеки шанс да проведат успешна кампания за присъединяване обратно към ЕС в рамките на следващото десетилетие. Това пише в статия на сп. “Politico“ в превод от агенция „Фокус“. Ето и пълният текст на статията.
Как би се случило това? Първо проевропейски настроените трябва да приемат възможностите, които предлага тоталното поражение. Дебатът за това дали трябва да се състои Brexit приключи. Brexit е факт. Борбата сега ще бъде на много по-лесен политически терен – как върви Brexit?
След референдума заBrexit хората приеха своя вота си присърце, по начин, по който не биха приели например общите избори. Беше почти невъзможно, без значение колко доказателства им се представят, проевропейски настроените хора да променят мнението на тези, подкрепящиBrexit, и да ги убедят, че изборът им е грешен.
Но дебатът сега за това как вървиBrexit ще е значително по-лесен. Има малко неща, които са по-убедителни за британците, по която и да е тема, от факта, че правителството забърква голяма каша. И победата на премиера Борис Джонсън в изборите от декември ще направи задачата му да обвини някой друг за това, което следва доста трудна. Той има значително мнозинство. Не може вече да обвинява парламента, че му пречи. Всичко вече лежи на неговите плещи. Тоталната му победа създава тотална отговорност.
Той можеше да използва тази си свобода, за да е честен с британците за това, което ще следва: за това, че търговските преговори с ЕС може да отнемат много време и да включват неизгодни споразумения. Той не направи това. Вместо това, Джонсън прие законопроект, който задължава провеждането на кратки преговори, след което настоя, срещу всяко доказателство в противното, че няма да има никакви търговски пречки между Великобритания и Северна Ирландия.
Всичко това идва с някои последствия. Бърза, основна и гола сделка за търговията ще я ограничи само до премахване на мита, в най-добрия случай. Това означава, че е малко вероятно да има договорени разпоредби за регулиране на законодателството, минимизиране на митническите процедури или сделки с правила за произход. Бюрокрацията ще забави търговията между ЕС, което може да има неприятни последствия за британската индустрия.
Досега дебатът за икономическите последици от търговските пречки с Европа беше само теоретичен. В следващите години той ще стане реален.
Частите за автомобили например, произведени в Обединеното кралство от европейски фирми, пресичат Ламанша няколко пъти само докато се конструират. Двигателите, произведени в Бирмингам са съставени от френски части, изпращат се за допълнителна работа в Германия, и накрая се връщат в Обединеното кралство, за да бъдат сглобени.
Но премахването на икономическото сътрудничество между Великобритания и ЕС поставя тази производствена мрежа в риск, и то не само по отношение на частите за коли, но в множество други отрасли.
Последиците ще са сериозни, и няма да се усетят само в страната. Частите от Великобритания, където хората гласуваха да останат в ЕС ще бъдат най-засегнати. Лондон, който е изцяло глобален град, може да си позволи да се лиши от европейската търговия. Но автомобилната и въздушна индустрия на страната е базирана в провинцията, в Мидландс и на север, и е много зависима от гладките връзки с Европа.
На практика местата, където Brexit и сделката за него ще се усетят най-много са точно тези части от Великобритания, които не гласуваха за Борис Джонсън на изборите през декември.
Но дори сега не е твърде късно да се предотвратят щетите над тези места. Всичко, което е нужно са разумни преговори с ЕС, подходящ график и обещания за облекчения за местата, които Brexit ще ощети. Но засега поне, това не изглежда сякаш е политиката на правителството.
Стратегията за връщането обратно в ЕС в такъв случай е много проста. Оставете на Джонсън изцяло да се занимава с преговорите с Общността. Подсигурете се, че връзката между преговорите и ефектите върху обикновените британци са в центъра на медийния фокус. Това ще означава, че опозицията на лейбъристите, която не се бореше активно за оставане в ЕС, трябва да остане фундаментално проевропейска, и да държи Джонсън отговорен за споразуменията с ЕС.
Някои смятат, че това не е възможно, че Джонсън е твърде хитър и ще се изплъзне. Че гласоподавателите вече няма да обръщат внимание на Brexit, след като той стане факт. Консерваторите ще обвинят ЕС за резултата от преговорите, с помощта на пресата, която ще е на тяхна страна, и особено BBC. Те приемат, че живеем в пост-истинна обстановка, в която не може да се направи връзката между политическите действия и последиците от тях.
Но истината е, че това е възможно. И всяка интелигентна политическа кампания може да го постигне. Съвсем възможно е лейбъристите да проведат следващата си предизборна кампания с главно послание да се присъедини страната обратно към ЕС, която идея вече няма да бъде свързана с текущото статукво, а ще бъде предизвикателство към него.
Ще отнеме десетилетие. Но няма да има нужда от повече.
