Русия се опитва да се откачи от тактическото партньорство с Турция в Сирия, балансирайки сътрудничеството си със страните от Персийския залив. Това се посочва в проучване на изданието Al-Monitor, което се фокусира върху честотата на контактите между Москва и редица арабски столици през последните години. Причината би могла да бъде неразрешимите противоречия между Руската федерация и Турция в сирийската провинция Идлиб, контролът над която се споделя от бойците на турската опозиция и терористичните елементи, пише в своя статия руският вестник „Независимая газета“, предоставена от агенция Фокус без редакторска намеса.
Анализатори на Al-Monitor казват, че именно руската дипломация помага за възстановяване на отношенията между сирийските власти и арабските страни. През февруари, когато дипломатическата безизходица беше повече от очевидна в руско-турските контакти по Идлиб, директорът на Руската служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин направи две интересни посещения - в Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Както официално информира Службата за външно разузнаване, по време на тези преговори "бяха обсъдени перспективите за сътрудничество в борбата с международния тероризъм, нови предизвикателства и заплахи за националните интереси". Изследователите предполагат, че централната тема на разговорите на Наришкин е била именно Сирия.
Пресцентърът на СВР се затрудни да отговори на уточняващия въпрос на НГ, на коя страна от региона на Близкия изток беше акцентирана по време на посещенията на директора на разузнаването в Оман и ОАЕ. Това вероятно показва само косвени признаци. Например контактите, които последваха пътуванията на Наришкин между сирийските представители и Емирствата.
Беше съобщено, че служителите на дипломатическата мисия на ОАЕ в Дамаск и управителят на селските райони на сирийската столица Алаа Ибрахим проведоха среща, на дневен ред на която бяха възможни инвестиции за възстановяване на сирийската инфраструктура. Емирствата върнаха дипломати в сирийската столица преди време, но до днес беше трудно да се прецени твърдостта на намерението им да участват във "възстановяването" на Сирия. По-открито в това отношение стои Йордания, която представи инициатива за възраждане на гражданската инфраструктура в южните райони на Сирийската арабска република. В края на февруари руският външен министър Сергей Лавров на среща със своя йордански колега Айман Сафади похвали тази идея.
Арабските монархии, с изключение на Катар, са един от основните геополитически съперници на Турция и следователно всяко засилване на контактите между Руската федерация и тези центрове на сила, особено по време на спорове около провинция Идлиб, ще предизвика съмнения, че Москва търси военно-политическа противотежест на своя тактически съюзник - Анкара. Тази версия частично е потвърдена в арабската преса. Al Akhbar, позовавайки се на свои източници съобщи, че ОАЕ предлага да помогне на Сирия както на инвестиционно ниво, така и на ниво транспортна логистика. Отделно Емирствата предлагат да лобираt за изключения в американския санкционен режим. Всичко това e, за да се блокира турското влияние в Сирия.
