Исламабад и Москва установиха дипломатически отношения на 1 май 1948 година веднага, след като Пакистан получи независимост. На 1 май страната отбеляза 70-тата годишнина от това събитие. Но ситуацията беше по-различна през 1959 година, когато Аюб хан разреши на САЩ да използват авиобазата в Пешаваре. В отговор американците го измамиха, като изпратиха оттам самолет за разузнаване в СССР, без да предупреждават местните власти за това. Там самолетът бе свален от Русия и, за съжаление, вината за изпращането му бе положена върху Пакистан, тъй като той излетя от тази страна. В резултат на това Русия се противопостави на Пакистан, а в крайна сметка Съветският съюз отмъсти на Исламабад по време на индо-пакистанската война през 1971 година, пише пакистанското издание Nation в материал, представен без редакторска намеса.
Индия се възползва напълно от конфликта и през август 1971 г. подписа Договор за приятелство със Съветския съюз в името на мира и сътрудничеството, който задължи Москва да подкрепя Ню Делхи. Последвалата съветска помощ за Индия под формата на оръжия и финансиране влоши още повече отношенията между Пакистан и Русия. Москва имаше причини да се отвърне от Исламабад, а Индия се възползва от ситуацията и Пакистан се разпадна. СССР не само подкрепи създаването на Бангладеш, но и наложи вето на всички резолюции на Пакистан в ООН срещу отделянето на източната част на страната.
Така нареченият най-добър приятел на Пакистан САЩ използваха дипломатическа хитрост. Американците, вероятно, са подкрепяли Пакистан в противовес на СССР в Индия, те изпратиха своя 7-ми Флот в Бенгалския залив, за да създадат заплаха за Индия и видимост за подкрепата на Пакистан. Но при това САЩ така и не задействаха своя 8-ми Флот, който можеше да предотврати отделянето на Източен Пакистан. Както се случва обикновени, с помощта на отделянето на Бангладеш, американците искаха да създадат още един безкраен конфликт между Индия и Пакистан. Може да се счита, че това е първия случай на предателство от страна на САЩ. Ние платихме всичко за съгласието си да предоставим нашата военна база, допълва агенция Фокус.
По-късно, през 1979 година, когато САЩ възнамеряваше да окупира Афганистан, Пакистан направи още една грешка, като помогна на Вашингтон в борбата против Съветския съюз, който се опитваше да окупира Афганистан. След поражението в афгано-съветската война СССР се разпадна, но руското ръководство все още контролираше отлично ситуацията и съвременна Русия стана толкова силна. Русия демонстрира на целия свят, че все още е велика страна и супердържава.
В историята на пакистанско-руските отношения имаше възходи и падения, но през повечето време страните бяха враждебни една към друга. Пакистан погледна Русия през призмата на западната визия, а Русия гледаше през очите на индийците. Въпреки това през последните няколко години страните имат възможност да забравят миналото. През последното десетилетие Русия се заинтересува от добрите двустранни отношения с Пакистан. Държавите разбират, че потенциалната заплаха, произтичаща от Южна Азия, е надвиснала и над двете от тях. Проблемът с международния тероризъм и продължаващият афганистански конфликт гарантират дългосрочно сътрудничество между Русия и Пакистан.
Подобрението в отношенията между Пакистан и Русия стана забележимо през септември 2016 г., когато 70 руски и 130 пакистански войници проведоха първите съвместни военни учения в северния Пакистан, Чарати. Индийците се противопоставиха на това и с всички сили се опитаха да убедят Русия да отмени ученията на фона на нападението върху индийската военна база от 18 септември, за което Ню Делхи, както обикновено, обвини Пакистан. Русия обаче отказа.
Ние, пакистанците, сме доволни от изграждането на дипломатическите и военните връзки. Надявам се, че Русия ще се възползва от предложението на Пакистан за пристанище в Гуадар. Големият пробив бе фактът, че Русия отмени десетгодишното ембарго върху доставките на оръжие за Пакистан, като се съгласи да продаде хеликоптери на Исламабад, въпреки недоволството на Индия.
Само благодарение на изключителното ръководство на Владимир Путин Москва се отдалечава от дългогодишната си враждебност към Пакистан. Правителството на Народната партия на Пакистан изигра голяма роля тук. Аз лично присъствах на първата среща на президента Асиф Али Зардари с Путин и си я спомням много добре. Всъщност по време на преговорите им бяха решени много противоречия. Срещата беше повратна точка и създаде възможности за възстановяване на дипломатическите контакти и обмен на разузнавателна информация по въпросите на сигурността.
Имах честта да се срещна с Путин два пъти и ми се стори, че той е много позитивно настроен за отношенията с Пакистан. Бих казал, че той се показа като силен лидер и реформатор, слагайки в малкия си джоб западните лидери. Той превърна Русия в силна държава с всички признаци на успешна нация.
Обидно е да се осъзнае, че нито един руски президент нито веднъж не е посещавал Пакистан, но докато в региона се съхранява заплахата от „Талибан“, е малко вероятно руският президент да се реши на това. Залогът за по-нататъшното укрепване на отношенията между страните е завършването на гражданската война в Афганистан. Китай и Русия не се чувстват в безопасност поради тази война и поради нарастващия брой млади мюсюлмани, които се присъединяват към редиците на бойците. Пакистан и Русия имат обща заплаха в лицето на „Ислямска държава“, която набира млади хора в Афганистан. Пакистан и Русия трябва да извървят дълъг път, преди връзката им наистина да се затопли. Русия се превърна във важен играч, а президентът на страната играе много важна роля в международните отношения.
Пакистан и Русия са изпитали възходи и падения в отношенията и сега са решили да се насочат към сближаване и засилване на сътрудничеството, защото това е в интерес и на двете държави. Русия и Пакистан играят много важна роля в региона и аз предвиждам как ядреният блок, състоящ се от Пакистан, Китай и Русия, ще бъде от голямо значение за международния мир и цялостния растеж на икономиката.
Много съм въодушевен от дискусията си на скорошна среща с посланика на Русия в Пакистан Алексей Дедов, тъй като променената политика на Русия към Пакистан ще бъде от полза и за двете стани.
Времето ще покаже как Русия ще се справи със стабилизиращата роля на запазването на мира в региона.
