До края на седмицата Ангела Меркел трябва да намери решение на проблема с мигрантите, коeто да устройва германския вътрешен министър Хорст Зеехофер. Иначе германското правителство ще се разпадне. И не само то, пише Никита Жолквер в анализ за Deutsche Welle, цитиран от БГНЕС.
В края на тази седмица най-вероятно ще стане ясно дали Ангела Меркел ще запази поста си на канцлер. А ако остане, колко дълго и начело на каква правителствена коалиция?
Настоящото правителство на Федералната република е на ръба да се разпадне заради острите разногласия между канцлера и министъра на вътрешните работи по един от въпросите на миграционната политика.
Канцлерът на Германия, МВР и нормите на ЕС
Конфликтът избухна по една от точките в „генералния план“ на вътрешния министър, предвиждащ цяла серия от мерки за ограничаване на потока от мигранти към Германия. Цялостното предложение на този план никой не е виждал – освен самият министър и канцлерката. Известно е, че той съдържа 63 точки и с 62 от тях Меркел е съгласна. Единствената спорна мярка се оказва забраната за пресичането на германските граници от мигранти без документи, а също така от такива, които са регистрирани в някоя друга държава от ЕС.
Според все още действащия в Общността Дъблински регламент, мигрантите трябва да искат убежище в страната, в която са влезли за пръв път в ЕС. И властите на тази страна са длъжни да разгледат тяхната молба. Наистина има и редица изключение от това правило, но те нямат чак такова значение.
Значение има фактът, че Зеехофер смята да връща такива мигранти обратно още на границата, без да ги допуска в страната. Меркел се позовава на процедурата, предвидена в германското и европейското законодателство, според която дори регистриран в друга страна мигрант (ако успее да каже магическата думичка „убежище“) може да бъде допуснат в Германия, да бъде разгледана молбата му и чак след това, ако тя бъде отхвърлена, да бъде върнат обратно. При това предварително получавайки съгласие за това от властите на държавата, в която той ще бъде депортиран.
Според канцлерката разрешаването на този проблем може да стане само в рамките на едно общоевропейско споразумение или чрез двустранни споразумениs за реадмисия директно на границите със страните, през които транзит преминава основният мигрантски поток за Германия.
Минисреща на ЕС за мигрантите без конкретни резултати
За тази цел послужи извънредно свиканата на 24 юни по инициатива на Меркел минисреща на ЕС в Брюксел. Четири часа тя преговаря с колегите си от 15 страни. Сред тях бяха френският президент – до голяма степен нейният последен съюзник, десният консервативен австрийски канцлер, с който Меркел има обтегнати отношения, и италианският премиер – с дясното популистко правителство в Рим, с който ѝ е още по-тежко. Разговорът е тръгнал не в посоката, в която се е надявала Меркел, говорят брюкселските дипломати. Нейните събеседници не са искали да говорят за двустранни или многостранни споразумения за реадмисията на мигрантите. Разговорът е бил най-вече за извънредните мерки за укрепването на външните граници на ЕС, увеличаване на европейската гранична охрана Фронтекс, съпровождането обратно до Либия на корабите с мигранти, а също така за създаването на големи мигрантски лагери извън пределите на ЕС, където да бъдат отделяни истинските бежанци от голямата маса икономически мигранти. Първите трябва да бъдат изпращани в ЕС, а вторите – обратно по родните им места.
Къде да бъдат построени лагерите за мигранти?
В навечерието на минисрещата на ЕС вървяха слухове, че подобна роля може да поеме Албания, разбира се, за европейска сметка. В нейните пристанищни градове мога да се разтоварват корабите с мигранти, в лагерите ще ги регистрират чиновници на имиграционната агенция на ЕС. Те също така са тези, които трябва да определят кой има шанс за убежище и кой не.
Но дори и да е имало такъв план, то на редовната среща на върха на Евросъюза на 28 и 29 юни той няма да бъде огласен. Любопитното е, че и френският президент, и испанският премиер говориха в неделя за мигрантски лагери на европейска територия. Албания е в Европа, но не е ЕС с неговите по-либерални правила за предоставяне на убежище. А активното участие в разрешаването на мигрантската криза, може да се превърне във входен билет на Тирана за Евросъюза.
Италия настоява за още по-твърд подход. Рим иска кардинално преразглеждане на правилата на ЕС по отношение на мигрантите, отказ от Дъблинския регламент, забрана за влизане в италианските пристанища на кораби с мигранти и създаване на лагери на противоположния бряг на Средиземно море, т.е. в Либия. За приемането обратно на мигранти, върнати от германската граница, Рим не иска и да чува.
Германия на ръба на „италианския ред“?
Следващият опит да се намери европейско решение на проблема за мигрантите Меркел ще предприеме този четвъртък, 28 юни. Това ще стане по време на работната вечеря в първия ден на поредната среща на върха на ЕС. Германският еврокомисар Гюнтер Йотингер, макар и да смята, че до „срещата в четвъртък и петък ще има напредък“, но и той не вярва, че лидерите на ЕС ще успеят да изработят „съгласувано решение от такъв мащаб, което очакват някои политици от Християнсоциалния съюз“, по-малкия партньор в дясната коалиция ХДС/ХСС на Меркел, оглавяван от вътрешния министър Хорст Зеехофер.
Последният многократно предупреждаваше, че ако отсъства европейско решение, адекватно по своя ефект на неговия план за затваряне на границите за определени категории мигранти, той ще се възползва от пълномощията си на вътрешен министър и сам ще издаде заповед на граничарите да не ги пускат в Германия от 1 юли.
Единственият изход от ситуацията за канцлера ще бъде да го изпрати в оставка. След Зеехофер от правителството ще си тръгнат и всички министри на ХСС. Това ще означава разпадане на четвъртата правителствена коалиция на Ангела Меркел.
В този случай трудно можем да си представим и единството на консервативния блок ХДС/ХСС. Разколът на германските консерватори, съперничеството между ХСС и ХДС в мащабите на цялата страна ще има непредсказуеми последици за целия политически пейзаж. Някои коментатори вече предсказват на Германия скорошното настъпване на италианския ред с чести предсрочни избори и пъстри правителствени коалиции.
