На 6 май срещата на върха ЕС-Западни Балкани се проведе в режим на видеоконференция. Лидерите на ЕС подкрепиха европейската перспектива за балканските страни, отпуснаха 3,3 милиарда евро за борба с коронавируса и последствията от него и най-важното - обявиха мощен инвестиционен план за региона, който вече се нарича нов план на Маршал. Европейските дипломатически източници на „Коммерсантъ“ твърдят, че една от целите на ЕС е да противодейства на растежа на влиянието в региона на Русия и Китай, пише кореспондентът на „Коммерсантъ“ на Балканите Генадий Сисоев в своя статия, представена от агенция Фокус.
Първоначално срещата на върха ЕС-Балкани трябваше да се проведе в Загреб на 6–7 май и да се превърне в основното събитие на хърватското председателство в Европейския съюз. Поради коронавирусната епидемия обаче първо обмисляха да отменят срещата, след което решиха да я проведат във формат на видеоконференция. Независимо от това, тя все още се нарича „Загребска среща“.
По принцип целта, поставена от организаторите, е постигната: Европейският съюз изрази "недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Балканите".
Но обещанията относно бъдещото пълноправно членство на балканските държави не последваха. Както беше обяснено за „Коммерсантъ“ при условие за анонимност според европейските дипломатически източници, в допълнение към традиционните скептици в това отношение - Франция и Нидерландия, Германия също възрази срещу включването на темата за разширяването на ЕС в окончателния документ, считайки, че времето все още не е дошло.
Така, както преди две години в София, където се проведе предишната среща на върха ЕС-Западни Балкани, срещата от Загреб не добави конкретика относно перспективите за европейска интеграция на балканския регион. Организаторите не успяха да консолидират в окончателния документ разпоредбата за годишното провеждане на подобни срещи. Така че обещанието, дадено от Европейския съюз през 2003 г. на срещата на върха в Солун за отваряне на вратите за балканските страни, все още е единственото официално потвърждение на тяхната европейска перспектива.
Въпреки това, основните очаквания на балканските страни днес изглежда са свързани с получаването от Брюксел не толкова на датата на присъединяване към ЕС, колкото на график на финансовата помощ за региона, който тепърва започва да излиза от кризата, свързана с коронавирусната епидемия. И тук европейските лидери се опитаха да отговорят на очакванията на Балканите.
В навечерието на срещата от Загреб Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка отпуснаха 3,3 милиарда евро на балканските страни за борба с последиците от коронавирусната епидемия.
Освен това европейските лидери призоваха Европейската комисия до есента да излезе с мощен инвестиционен план за Балканите, чиято цел е да възстанови икономиката на региона и да засили връзките му с ЕС.
Този документ вече се нарича „Новият план на Маршал“. Във всеки случай ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призна в интервю за балканските журналисти в навечерието на срещата в Загреб, че това е именно същността на плана, който ЕС ще подготви за есента.
Обаче обещаната на Балканите помощ няма да бъде безусловна. Лидерите на ЕС я свързват "с реалния напредък във върховенството на закона и реформите, както и придържането към ценностите, правилата и стандартите на ЕС". От страните от региона в Брюксел се очакват и „солидни доказателства“ в борбата с организираната престъпност и корупцията, разрешаването на всички двустранни спорове.
Събеседниците на „Коммерсантъ“ в европейските дипломатически кръгове признават, че една от целите на политиката на ЕС по отношение на Балканите е да противодейства на растежа на влиянието на Русия и Китай в региона.
Дипломат от Европейския съюз, който участва в подготовката на срещата на върха в Загреб, потвърди това пред Reuters: „Самата среща изпраща сигнал. Искаме да се присъедините (към ЕС. – „Комм.“). Но също така искаме да кажем, че не можете да се обръщате към Китай и Русия, когато Ви е удобно."
