Понякога в историята се случват земетресения, които разрушават нашите установени вярвания. Разпадането на Съветския съюз разби представата ни за света като в постоянна цивилизационна битка между свободата и тоталитаризма – тя беше заменена от реториката за предполагаемия триумф на либералния ред.
Когато терористите от Ал Кайда разбиха самолети в кулите близнаци на 11 септември, те опровергаха този мит: религиозният фундаментализъм се завърна. Нахлуването на руските войски в Украйна, макар и да се оказа катастрофа за Кремъл, разкри цялата наивност на вярата, че Европа е надеждно застрахована от конфликти, а мирните дивиденти, получени след Студената война, могат свободно да се харчат за социални помощи. Още: Politico: Безсмислието на ЕС лъсна с войната между Израел и "Хамас"
Ще се окаже ли терористичната атака на "Хамас" срещу Израел подобен преломен момент, който ще преобърне всичко, което мислим, и ще ни остави сами с най-дълбоките ни страхове? Няма съмнение, че безпрецедентната атака на "Хамас" е нанесла дълбоки психологически рани на израелската държава и еврейския народ. Но последиците от него заплашват с течение на времето да унищожат основните предпоставки, върху които Западът гради своята сигурност в продължение на много години. А това от своя страна обещава ново мрачно Средновековие за геополитиката.
Трите илюзии
Първата е финансовото и икономическо господство на Запада и по-специално за ефективността на санкциите като инструмент за предотвратяване на конфликти. Мнозина вярваха с голям оптимизъм, че ограниченията върху световната търговия и финанси са най-мощният коз на Запада. Считаше се, че никоя страна не би искала съзнателно да стане бедна, особено в името на икономически ирационални цели. Считаше се също, че санкциите ще възпрат враговете ни от започване на войни и други враждебни действия.
Това обаче не проработи с Русия. Страната беше ударена от финансовия еквивалент на „Шок и ужас“, но в Украйна Москва все още не се предава. От друга страна, Иран продължава да финансира терора и да сее раздори в Близкия изток, въпреки че е под американски санкции от 1979 г. Това подчертава и неефективността на санкциите като инструмент.
Дали провалът на санкциите се дължи на присъщи недостатъци или на нежеланието на Запада да гарантира стриктното им спазване, това остава спорно. В случая с Русия някои твърдят, че избягваме наистина ефективни мерки, защото самите ние не сме готови да устоим на мощен икономически удар. Още: Израел и Украйна: Лагерите и играчите, които са на различни позиции
А в случая с Иран Белият дом трябва да си отговори на един сериозен въпрос: дали самият Джо Байдън не е объркал стратегията си? САЩ смекчиха санкциите срещу иранския петрол с надеждата, че Техеран ще забави ядрената си програма и ще овладее своите прокси милиции. Но като се има предвид, че страната е свободна да търгува с не западни държави като Китай и Русия, всякакви икономически ограничения очевидно са обречени на провал.
Второ, технологиите и илюзията имат роля, че западното превъзходство в авангардни иновации неутрализира вредните заплахи. Атаката на "Хамас" обаче показа как куп терористи, които заговорничат в бедна вътрешност с бавен 2G интернет, могат да подкопаят една от най-модерните системи за наблюдение и отбрана в света.
Като цяло западните военни се надяваха, че подобна кампания ще освободи ресурси и ще ги прехвърли от традиционната военна сила и огнева мощ към области като изкуствен интелект, киберсигурност и наблюдение. Показателно е, че тази идея е в основата на последния британски стратегически доклад, който препоръчва сериозно намаляване на числеността на армията. Ето защо е особено тревожно, че технологичният напредък може, напротив, да донесе предимство на слабите, а не на силните, пише британското издание The Telegraph.
От една страна, пробивните иновации, които биха могли да осигурят на Запада решителен триумф в асиметричната война, продължават да ни убягват. Както операциите на Израел в Газа със сигурност ще покажат, все още няма прецизни оръжия в промишлен мащаб, които могат да се насочат към бойци в гъсто населена градска зона, без да причиняват огромни странични щети. Още: "Какво е бъдещето на Газа?": В САЩ се притесняват, че Израел няма план
Реакцията
Когато западните страни са принудени да реагират на терористични атаки, те не са в състояние да дадат адекватен отговор, тъй като цивилните жертви и съпътстващата ги хуманитарна катастрофа ще подхранват нихилистичните идеи на ислямистите.
От друга страна, масовият пазарен достъп до основни технологии, от криптирани комуникации и инструменти за киберизтриване до евтини дронове, позволява на военните „аутсайдери“ да отвърнат на много по-мощни противници. В Украйна това услужи добре на Запада, защото именно съюзният Киев извади от строя скъпата руска техника с евтини дронове. Но няма да е трудно да се обърнат същите технологии срещу западните армии.
Третата илюзия все още не е разсеяна, но когато се изгуби, щетите ще са най-сериозни. За чест на Вашингтон, в отговор на атаките на "Хамас" САЩ показаха решителност и изпратиха своя флот в Средиземно море – в подкрепа на Израел и като назидание към Техеран. Но в същото време рискуват да пренапрегнат силата си.
В Европа вече нараства тревогата, че оръжията, предназначени за Киев, ще трябва да бъдат пренасочени към Ивицата Газа. Ако Западът затъне в продължилия десетилетия арабско-израелски конфликт, Пекин също може да се изкуши да се възползва от ситуацията, като нахлуе в Тайван. Някой сериозно ли вярва, че САЩ ще се справят с три прокси войни на три континента едновременно предвид вътрешната им нестабилност? Америка вече не може да играе ролята на световен полицай. Още: Русия и Китай може да се окажат единствените победители от войната в Ивицата Газа
Това хапче е още по-горчиво, защото само преди няколко дни ситуацията изглеждаше съвсем различна. Звездите като че ли се подредиха за западния свят: забележителното сближаване на стратегическите интереси между някогашните заклети врагове Саудитска Арабия и Израел въведе региона в нова златна ера на стабилност.
Това обаче беше само привидно. За една нощ гордостта ни се превърна в най-лошия ни враг. И можем само да се чудим: как успяхме да се убедим, че всичко е могло да бъде съвсем различно?
Превод: Ганчо Каменарски
