Въпреки факта, че руският флот изпитва сериозни проблеми с надводния боен потенциал, което ясно си пролича във войната в Украйна (потопяването на "Москва" беше най-силният знак) ситуацията е съвсем различна когато говорим за подводници. И това изисква повишено внимание от Япония, но и от САЩ, пише в свой анализ за JB Press Джун Китамура. Ето какво добавя той, визирайки новината за най-голямата подводница, носител на "оръжието на Страшния съд".
След разпадането на СССР имаше сериозен упадък, но сега строителството на подводници и бойните способности на подводния флот на Русия непрекъснато се възраждат. Нови руски подводници отново заплашват подводния флот на ВМС на САЩ.
Например американците дадоха изключително висока оценка на характеристиките и бойните способности на ударните подводници с крилати ракети проект 885М "Ясен-М", чието строителство беше възобновено през 2021 г. Освен това неотдавна руският флот получи и подводницата К-329 "Белгород" от корабостроителницата "Севмаш" (производител на кораби на руския ВМФ; единственият завод, който произвежда атомни подводници), с етикет "изследователска".
"Белгород" е дълга 184 метра и има водоизместимост 30 000 тона. Това е най-дългата подводница, строена някога в света. Между другото, преди нея най-голямата подводница в света беше стратегическата подводница К-941 (по класификацията на НАТО "Тайфун") на ВМС на СССР и Русия, която е дълга 574 фута (175 м) и има водоизместимост 48 000 тона. "Тайфун" носи ядрено оръжие. За сравнение, стратегическата подводница на ВМС на САЩ от клас "Охайо" е дълга 560 фута (170 м) и с водоизместимост 18 750 тона.
Изключително голямата дължина на "Белгород" се дължи на факта, че тази подводница носи автономни подводни апарати, дълбоководни спасителни управлявани устройства, както и атомната дълбоководна станция "Лошарик" (дължина 60-70 м). Тъй като дълбоководните подводници, както и "Лошарик", са предназначени за провеждане на изследователска дейност в дълбините на морето и на морското дъно, "Белгород" се класифицира като изследователска подводница. "Лошарик", която е предназначена да се потапя на дъното на Северния ледовит океан и да извършва изследователски и спасителни операции, се счита за апарат със специално предназначение, чиято задача е да унищожава подводни кабели и друго оборудване.
Въпреки че е оборудван с гореспоменатите малки подводници и мини-подводници, "Белгород" всъщност това е най-мощната атомна атакуваща подводница в света. Това се дължи на факта, че той носи 6 броя междуконтинентални ядрени торпеда Poseidon (Посейдон). Подводниците за ядрена атака не носят ядрени балистични ракети като стратегическите ядрени подводници, но са оборудвани с ракети кораб-повърхност, противокорабни ракети, торпеда и мини. Те имат отлична способност да проследяват вражески подводници с висока скорост.
"Посейдон" обикновено се нарича торпедо, но всъщност това е безпилотен подводен апарат (диаметър 2 метра, дължина 20 метра, водоизместимост 100 тона), който може да се движи автономно с ядрена енергия. Максималната му скорост е 100 възела (185 километра в час), максималният обхват е неограничен (примерно 10 хиляди километра). Той е оборудван с ядрена бойна глава от 100 мегатона. Съответно, с такова оръжие би могло да се стреля както по американската военноморска база Йокосука, така и по пристанището на американския флот на Сан Диего в Калифорния, който се намира на разстояние 8 000 километра от залива на Токио, където е Йокосука.
"Белгород" вероятно ще бъде разположена в базата "Рибачи" в Петропавловск-Камчатски на полуостров Камчатка, където ще се превърне в страшен противник за Тихоокеанския флот на ВМС на САЩ. Факт е, че Вашингтон успя да привлече Финландия и Швеция към НАТО и балансът на силите между руския флот и САЩ/НАТО в Атлантическия океан, включително руската база за атомни подводници на Северния флот, неизбежно ще се измести към американската страна. Следователно руският флот в Тихия океан трябва да се засили, за да възпира Съединените щати. А Тихоокеанският флот на ВМС на САЩ, който отговаря за тази военна зона, трябва също да противодейства и на Китай - не само заради Тайван. И ако наред с китайския постепенно се засили и руският подводен флот, тогава за американската армия ще бъде трудно да запази превъзходството си в Тихия океан. В същото време текущото състояние на военноморската мощ на страните от НАТО не им позволява да разширят подкрепата си за САЩ в Тихоокеанския регион. Затова е съвсем естествено САЩ да възлагат надежди на Япония, за да може тя в светлината на руската и китайската заплаха да вземе курс за натрупване на въоръжение, както направиха страните от НАТО в началото на руската военна инвазия в Украйна.
За щастие на САЩ, повечето от проамериканските политически сили в Япония и основните медии, на които им липсва стратегическо геополитическо мислене, приравняват събитията в Украйна с евентуална китайска инвазия в Тайван или смятат Русия за враг въз основа само на едностранчива информация. В резултат на това разходите за отбрана в Япония вероятно ще бъдат значително увеличени, както Вашингтон иска да бъде.
Разбира се, удвояването на военния бюджет, който се поддържа на необичайно ниско ниво, само по себе си е правилният курс. Настоящите отбранителни усилия на Япония обаче са насочени само към укрепване на японско-американския съюз (т.е. увеличаване на зависимостта на Япония от Съединените щати), а не към формулиране на независима отбранителна стратегия и създаване на независими сили за самоотбрана, към което трябва да се стреми независимата държава. В резултат на това, дори ако Япония удвои разходите си за отбрана, те ще отидат за оборудване и съоръжения, които са необходими за поддържане на американската хегемония или скъпи оръжия, които са нужни, за да поддържа американската оръжейна индустрия печеливша. Това състояние на нещата е разочароващо.
ОЩЕ: Херсон - задължителната за Украйна цел, за да се надява на обрат във войната с Русия
Превод: Ганчо Каменарски
