Руският диктатор Владимир Путин призова за увеличаване на разходите за военноморски технологии, като обеща да похарчи около 100,8 милиарда долара през следващите 10 години. Тези средства ще бъдат използвани за подобряване на стратегическите атомни подводници от класовете "Борей-А" и "Ясен-М".
Това беше само последното изявление на Путин за важността на руския флот през последните седмици. Това показва, че той е обърнал внимание на руската военноморска сила, която е в упадък от много години. Най-големите бойни кораби, включително флагман-самолетоносачът "Адмирал Кузнецов", са изведени от експлоатация и тяхното преоборудване няма потвърдена дата за завършване.
Путин предложи Русия да изгради флот от модерни и много по-мощни военни кораби. "В бъдеще нашите кораби трябва да могат ефективно да решават целия набор от поставени им задачи", обясни руският диктатор на съвещание за развитието на ВМФ в Санкт Петербург. Още: Bloomberg: Русия пращала подводници близо до Великобритания по време на войната в Украйна
"През последните години ние изпълняваме мащабна програма за модернизиране на ВМС. В руските корабостроителници от Калининград до Владивосток тече серийно производство на надводни кораби и нови подводни ракетоносци", продължи Путин.
"През следващото десетилетие са отделени 8,4 трилиона рубли за строителството на нови кораби на ВМФ и тези средства трябва да бъдат взети предвид при формирането на държавната програма за въоръжение", обобщи руският диктатор.
Путин отбеляза, че 49 нови кораба са влезли в експлоатация през последните 5 години и призова за разработване на нови технологии. Още: Путин готви Русия за нови войни: Поредни видими стъпки (ВИДЕО)
Достатъчни ли са 100 милиарда долара?
100,8 милиарда долара е значителна сума, особено когато я погледнете в сравнение. Например настоящият годишен бюджет за отбрана на Обединеното кралство е около 53 милиарда паунда. Заявката за бюджет на ВМС за фискалната 2025 г. е 257,6 милиарда долара, което е с 1,8 милиарда долара повече от миналата година. Така военноморският бюджет на Русия през следващите 10 години ще бъде почти колкото годишните разходи за отбрана на Великобритания, но с по-малко от 40% от това, което САЩ ще похарчат само тази година.
Струват ли си парите?
През 2009 г. тогавашният президент Дмитрий Медведев смело заяви: "Без пълноценен флот Русия като държава няма бъдеще"
На Медведев може да се напомни, че имперска Русия става велика военна сила едва след като цар Петър I полага основите на съвременния флот. Въпреки това, както беше посочено по-рано, Москва никога няма да може да достигне нивото на съвременна военноморска сила от мащаба на американския флот. В най-добрия случай това ще са ескадри, а не флотилии. Още: "Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено": Русия пак копира съветски тактики
Диктаторът Путин може да играе дълга игра срещу много по-неумел политик. Докато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет призовава за незабавно намаляване на разходите за отбрана с 8 милиарда долара, преди няколко седмици президентът Доналд Тръмп предложи САЩ, напротив, да увеличат бюджета за отбрана на Пентагона до един трилион долара!
Може да изглежда нелогично Русия да иска точно този резултат. Не трябва обаче да се забравя, че Съединените щати под ръководството на Роналд Рейгън спечелиха Студената война, като изпревариха Съветския съюз в превъоръжаването. Сега Москва може неусетно да убеди Вашингтон, че тя вече е тази, която трябва да увеличи разходите за отбрана и може би дори много повече от необходимото.
ВМС на САЩ продължават да изграждат флот от скъпи суперсамолетоносачи, които в реалността на битката са повече от гигантски движещи се цели. Дори Хегсет призна този факт. Други отбранителни програми са напълно над бюджета и изостават от графика, пише The National Interest.
Това също ли е част от играта и Путин води САЩ към финансова нестабилност? Или всичко е много по-просто и той просто е сигурен, че без флот Русия няма бъдеще? Само едно от тези твърдения е вярно. Още: "Един от козовете на Путин": Какво могат да предизвикат руските подводници?
Автор: Питър Сучиу
Превод: Ганчо Каменарски
