Европейският съюз (EС) все още има кошмари за лошо управлявания хаос от притока на мигранти и бежанци през 2015 г. Тогава всички видяхме ужасите на мъртви деца, маси от нерегистрирани хора, които се скитат по пътищата, политически разделения и значителен тласък на крайно десния популизъм на Стария континент.
Така започва анализът на Стивън Ерлангър за авторитетното американско издание The New York Times, посветен на мигрантската криза по турско-гръцката граница, която заплашва да се превърне в тежка хуманитарна ситуация за бягащите към Обетованата земя Европа.
Вестникът припомня обещанието на Турция - да остави стотици хиляди да напуснат пределите ѝ, като спомогне за съживяването на тези страхове. Авторът на коментара подчертава, че ЕС не използва рационално времето, откупено от 2016 г. насам, когато сключи сделка с Анкара за настаняване на мигранти и бежанци; за създаване на съгласувана политика за миграция и убежище.
"Така Брюксел за пореден път се озова в трудност, опитвайки се да стъпи между две страни членки на НАТО - Турция и Гърция. Едната се опитва да прокара бежанци напред, а другата се опитва да ги предпази. Няма съмнение, че Европа, извън Гърция, не иска нито мигрантите, нито друга криза. Лидерите на Европейския съюз направиха това достатъчно ясно тази седмица, когато пътуваха до Гърция, за да проявят солидарност с понякога грубите гръцки усилия от новото дясноцентристко правителство", отбелязва The New York Times.
Конфликт с ценностите
За Европейския съюз това е неудобен морален сблъсък с изповядваните от Общността ценности за защита правата на човека, индивидуалното достойнство и правото да се търси убежище, съгласно международните закони.
Но това е и дълбоко политически проблем, предвид начина, по който популистите от Виктор Орбан в Унгария до Матео Салвини в Италия и партията "Алтернатива за Германия" се възползват от хаоса на 2015 г. и от притока на повече от милион души, предимно мюсюлмани. Защото тъкмо популистите обещаха силно да защитават европейските и националните граници и идентичност.
Проблемът с Анкара
Тогава възниква проблемът с президента Реджеп Тайип Ердоган, който създаде много от собствените си трудности. Но самият той, предимно сам, се зае и с проблемите, които европейците избраха да игнорират.
Манипулациите на Ердоган относно помощта му за мигрантската криза в същото време направиха много за отчуждаването на потенциалните му съюзници. Той се опита да използва отношенията си с Русия срещу Европа и САЩ дори когато се е сблъсквал с руските войски и пълномощници както в Сирия, така и в Либия.
Ердоган се обърна и за помощ в защитата на Идлиб, за да се предотврати нахлуването на още един милион бежанци в Турция, като в същото време се "въоръжава с мигранти и бежанци, които в момента приютява срещу Европа".
The New York Times напомня, че все пак Турция е ключов член на НАТО. И по всяка вероятност това води до предотвратяване на клане в сирийската провинция. Така че дилемата пред Европа и НАТО е сложна: едновременно да подкрепи Ердоган, опитвайки се да го върне обратно срещу Москва, като в същото време да направи постъпки към ограничаването на шантажа по отношение на миграцията, който Анкара осъществява в момента.
Срещата Путин-Ердоган: Какво ще стане?
Превод на Actualno.com, със съкращения
