Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман е шокиран заради реакцията срещу неговото правителство след убийството на журналиста от Washington Post Джамал Хашоги. При скорошен телефонен разговор с Джаред Кушнер, зет и съветник на американския президент Доналд Тръмп, както съобщи The Wall Street Journal, объркването му срещу официалния гняв на Вашингтон "се превърна в ярост", когато той говорел, че се чувства "предаден от Запада" и заплашил да "търси другаде" чуждестранни партньори. Това пишат Раян Костело и Сина Тууси в анализ за изданието Foreign Policy, цитиран от БГНЕС.
Ненавистта към Саудитска Арабия в Съединените щати няма да бъде първият път, когато автократичният съюзник на САЩ в Близкия изток приема, че би могъл да действа с виртуална безнаказаност благодарение на стоенето на страната на Вашингтон в противодействието срещу Иран. Наистина, светкавичното издигане във властта на саудитския принц е поразително сходно с това на предишния американски съюзник, превърнал се във враг, чиято бруталност първоначално бе пренебрегвана от неговите покровители от Вашингтон: бившият иракски диктатор Саддам Хюсеин.
Години преди Саддам да стане главен враг на Вашингтон, той се радваше на значителна подкрепа от страна на Съединените щати и други западни държави. Това приключи, след като той реши да нападне Кувейт през 1990 г. Въпреки това, подготовката за този конфликт и предишното покровителство на Саддам от Вашингтон дава поучителни уроци за регионалната политика на САЩ днес и основните рискове, че не реагират със сила на убийството на Хашоги.
Постепенното и брутално консолидиране на властта на Мохамед бин Салман, белязано от задържането и изтезанията на местните му съперници, напомня за „променилото нацията насилие срещу несъгласието в управляващата партия в Ирак през 1979 г. от младия президент Саддам Хюсеин", каза пред агенция Bloomberg миналата година Тоби Додж, консултант за Близкия изток в Лондонския международен институт за стратегически изследвания. "Концентрацията на властта в един чифт млади, амбициозни и непредсказуеми ръце е тревожна сега, както и тогава". Постоянната подкрепа на Вашингтон за Саддам през 80-те години на миналия век не само позволи да се развилнее срещу собствения му народ и съседните страни, но и в крайна сметка заплаши американските интереси в областта на сигурността.
Саддам Хюсеин
Американските отношения със Саддам Хюсеин започнаха през 1963 г., когато според бившия служител на Съвета за национална сигурност Роджър Морис ЦРУ по време на президента Джон Ф. Кенеди "извърши в сътрудничество със Саддам Хюсеин" преврат за сваляне на правителството на генерал Абдел Карим Касем, който пет години по-рано свали проамериканската монархия в Ирак.
Въпреки това отношенията между САЩ и Саддам наистина започнаха да се влошават през февруари 1982 г., когато администрацията на Рейгън извади Ирак от списъка на тероризма на Държавния департамент, проправяйки пътя за предоставяне на военна помощ на Ирак. Това се случи около 17 месеца след нахлуването на Саддам в Иран, докато иракските сили заемаха богатата на петрол югозападна иранска провинция Кузестан, която Ирак се опита да анексира. През декември 1983 г. президентът Роналд Рейгън изпрати Доналд Ръмсфелд като президентски пратеник, който да се срещне със Саддам и да постави началото на нормализиране на американско-иракските отношения.
Опустошителното използване на химически оръжия от Саддам по време на войната между Иран и Ирак, както срещу иранските военни и цивилни цели, така и срещу собствения му народ, не възпрепятства подкрепата на САЩ. Срещата на Ръмсфелд със Саддам се проведе въпреки факта, че Вашингтон разполага с твърдо доказателство за употребата на химическо оръжие от иракски произход през 1983 г. Преди пътуването на Ръмсфелд на 1 ноември 1983 г. висшият държавен служител Джонатан Хоу беше казал на държавния секретар Джордж Шулц за разузнавателните доклади, че Ирак прибягва до "почти ежедневно използване на CW (химическо оръжие)" срещу иранците.
Макар Иран да получи някакви оръжия от Съединените щати чрез аферата "Иран-Котри", Вашингтон накланяше везната много повече в полза на Саддам. Когато разузнаването показа, че Иран се подготвя за сериозна офанзива в началото на 1988 г., която заплашва да пробие иракските линии, Рейгън пише на своя министър на отбраната: "Иранската победа е неприемлива". Към края на войната "американското разузнаване тече свободно за военните на Хюсеин", според статия от 2013 г. във Foreign Policy , въпреки че американските представители "напълно съзнават, че военните на Хюсеин ще нападнат с химическо оръжие".
Според декласифицираните документи на ЦРУ две трети от всички иракски химически оръжия, използвани през войната, са били употребени през последните 18 месеца на конфликта, когато сътрудничеството между САЩ и Ирак е достигнало върхова точка. Това включваше геноцидното нападение с химически оръжия през март 1988 г. срещу иракския кюрдски град Халабджа, което доведе до смъртта на 5000 цивилни граждани. По ирония на съдбата тази атака по-късно беше използвана от администрацията на Джордж У. Буш през 2003 г. като част от нейния претекст за нахлуване в Ирак, за да се елиминират тогавашните несъществуващи оръжия за масово унищожение.
Мохамед бин Салман
Няколко месеца след нападението в Халабджа, през септември 1988 г., помощник-държавният секретар Ричард Мърфи написа в забележка по въпроса за химическите оръжия, че "американско-иракската връзка е важна за нашите дългосрочни политически и икономически цели." Днес, администрацията на Тръмп използва този език, когато обсъжда отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, въпреки убийството на Кашоги от Саудитска Арабия и опустошителното нападение на Рияд срещу Йемен, а държавният секретар на САЩ Майк Помпео наскоро обяви, че Саудитска Арабия е „важен стратегически съюз на САЩ“ и че "саудитците са чудесни партньори в работата с нас".
