Юристи и правозащитници бият тревога: заради пандемията от коронавируса все повече страни от Европейския съюз обявяват извънредно положение и приемат закони, които нарушават сериозно правата на човека. Специалистите се опасяват, че някои правителства могат да се възползват от ситуацията и да не отменят безпрецедентните мерки, които са правомерни само при условие, че се налагат за ограничен период от време. Това пише авторитетното френско издание Le Monde, цитирано от агенция "Фокус".
В рамките на няколко седмици ЕС се превърна в епицентър на епидемията от Covid-19 и в тази връзка много страни членки обявиха извънредна ситуация и все повече ограничават фундаменталните свободи, лежащи в основата на европейската демокрация, пише вестникът. Сега Китай, с неговите радикални мерки – например, използването на технологии за разпознаване на лица за хващане на нарушителите на карантината – има последователи в Стария свят. При това защитници на правата на човека и депутати изказват безпокойство от мащабното и безпрецедентно използване на съвременни технологии. Бързото развитие на ситуацията и ежедневните жертви принудиха правителствата да реагират: никога досега в мирно време не са приемани и одобрявани мерки, които нарушават така свободите на гражданите и до вчера са считани за немислими.
Докато холандското правителство отказва да наложи универсална карантина, за която се твърди, че нарушава индивидуалната свобода, белгийските власти бързо взеха обратното решение, посочва изданието. Въпреки че кабинетът на либералния премиер Софи Вилмес е в малцинство, той има подкрепа от по-голямата част от опозицията. Сега тя има „специални правомощия“ и може да взема решения без одобрението на парламента.
Както посочва председателят на Лигата за правата на човека Оливия Вене, целта на подобни действия по време на извънредна ситуация е легитимна, но те трябва да бъдат постоянно оценявани заради опасенията, че „ще забравят да ги отменят, след като кризата отмине“. Според адвоката, призивите за спазване на карантината са необходими, но „никой не иска да бъде създадена полицейска държава“. Други експерти с основание изразяват същите съмнения, но в Испания няма време за дебати: препълнените болници не могат да се справят, броят на смъртните случаи нараства всеки ден. Същата е ситуацията в Италия, където никой не е против присъствието на военните по улиците и предаването от телефонни оператори на държавни органи информация за движението на гражданите.
Във Великобритания, която е толкова горда със своята парламентарна демокрация, решението за карантина, прието окончателно на 23 март, не повдигна възражения досега: „Дейли телеграф“, вестникът на десните консерватори, беше единственият, който нарече това решение „край на свободата“. За разлика от това всички други медии подкрепиха решението на Борис Джонсън, за което настояваха лекари и учени, и дори лидерът на опозицията Джереми Корбин не оспори този избор. След това последваха други мерки: от 26 март британската полиция може да наложи глоба за напускане на дома без основателна причина или за срещи на повече от двама души. Засега гражданите не трябва да попълват специални сертификати, както във Франция, но в някои графства се въвеждат допълнителни мерки: например в Дербишир полицията използва дронове, за да гони хората, които се разхождат в националния парк в Пик Дистрикт.
Във Финландия вълната на недоволство след изолацията на 25 март в целия столичен регион Уусимаа се разсея бързо: сега в името на правото на живот 1,7 милиона жители вече не могат да напуснат домовете си до 19 април. В Норвегия, напротив, въвеждането на закона за извънредни ситуации на 21 март предизвика разгорещен дебат, а премиерът Ерна Сулберг дори трябваше да се защитава срещу обвинения в държавен преврат. В първоначалната версия на документа на държавата бяха предоставени всички права - съдиите и адвокатите се изказаха срещу този карт бланш, а Норвежката адвокатска колегия заяви, че законът отива „много по-далеч от необходимото“. Недоволството на професионалистите принуди депутатите да поискат гаранция, че законът ще бъде валиден само един месец с възможност за удължаване, контролът от страна на съдилищата ще се засили и най-важното - една трета от гласовете на депутатите ще бъде достатъчна, за да направи всяко правителствено предложение недействително.
Що се отнася до използването на данните за геолокация от мобилните телефони, много столични власти наричат това временна мярка, пише френският вестник. Така че в Германия по време на карантината, въведена на 23 март, която е широко одобрена в цялата страна, политиците, адвокатите и медиите не се уморяват да напомнят, че подобни ограничения могат да бъдат законни само ако са краткосрочни. В същото време използването на биометричните данни беше най-дискутирано: под натиска на обществото министърът на здравеопазването Йенс Шпан трябваше да даде гаранции на онези критици, които се застъпваха за предоставяне на информация на доброволна основа.
В някои случаи незаконните мерки бяха предотвратени в последния момент: в България президентът на социалистите Румен Радев наложи вето на част от законопроекта, приет от консервативното мнозинство в парламента в контекста на извънредната ситуация. Държавният глава отказа да засили санкциите срещу „разпространението на невярна информация“, за което беше предложено затвор до три години. Според него подобен закон би принудил експерти, журналисти и граждани да си наложат самоцензура. От своя страна Дания преработи законопроекта за извънредни ситуации, който трябваше да позволи на органите на реда да влизат в къщите на хората, които могат да бъдат заразени, без разрешението на съда. Въпреки че този параграф е заличен, законът все още позволява насилствено лечение на заразени хора и, ако е необходимо, задължава цялото население да се ваксинира. В допълнение, на 24 март Дирекцията за безопасност на пациентите под силна критика оттегли и отмени призива си да се съобщава за подозрително поведение на заразени хора. Датският министър на здравеопазването Магнус Хьонике призна, че мярката „е отишла твърде далеч по отношение към свободата на гражданите“.
Дори самото въвеждане на извънредно положение в дадена страна понякога създава проблеми. В Полша предстоят президентски избори след шест седмици (10 май) и упражняването на избирателните права в контекста на пандемията предизвиква сериозни опасения. Опозицията изисква въвеждането на извънредна ситуация, но тогава ултраконсервативното мнозинство от партията „Закон и справедливост“ ще трябва да отложи гласуването и по този начин да загуби значителни предимства. Настоящият президент Анджей Дуда, основният фаворит на предстоящите избори, е единственият, който често се появява в публикации и на екрана по време на общата карантина. Опозицията е още по-загрижена от факта, че мнозинството през последните години атакува принципите на върховенството на закона много пъти и поради това постоянно се сблъсква с европейските институции, отбелязва в заключение Le Monde.
Темата продължава и в нашия блог.
