Лекарите от Югоизточна Европа предпочитат да работят в по-богатите западни държави. Дефицитът на кадри е дългосрочен проблем в страни като България, Румъния и Сърбия. По време на пандемия той е още по-осезаем, отбелязва в свой анализ Deutsche Welle.
От няколко седмици броят на новозаразените с коронавирус в страните от Югоизточна Европа расте. Австрия отправи предупреждение за избягване на пътуванията до България, Румъния и държавите от Западните Балкани. Полети се отменят, границите се контролират от полиция. Въпреки това и в Австрия броят на заразените расте – в много случаи след контакти с Балканите. Франция затегна изискванията за носене на маски, Унгария върна двуседмичната карантина за пристигащите от Украйна и Югоизточна Европа.
Все повече лекари от Източна Европа заминават
В Румъния в петък новозаразените бяха 799 - четири пъти повече, отколкото в неделя в Германия. В Румъния живеят по-малко от 19 милиона души, в Германия - над 80 милиона. И в Сърбия случаите са почти два пъти повече, отколкото в Германия. Като навсякъде медицинските служители са сред най-застрашените групи. По данни на института "Роберт Кох" в Германия всеки девети заразен е лекар или санитар.
Във времената на пандемична криза за всяка държава е важно да разполага с достатъчно лекари и санитари, но възможностите на силно засегнатите държави от Югоизточна Европа в това отношение са ограничени - лекарите от тези страни предпочитат да работят в Северна и Западна Европа. Германия, Швейцария, Норвегия или Великобритания ги привличат като магнит. По данни на Федералната лекарска камара в края на 2019-а в Германия най-много са били чуждестранните лекари от Румъния – 4785. Пристигналите от Сърбия, Косово и Северна Македония също не са малко. Най-голям ръст е регистриран при лекарите от Албания, пристигнали да работят в Германия – 765 през 2019-а, или 21 процента повече в сравнение с предходната година. Докато в самата Албания броят на лекари и санитари на глава от населението е най-нисък в цяла Европа. В началото на века 7% от албанските лекари са работили в чужбина, през 2019 година те вече са 18%.
Балканските държави са фабрики за медици на Запада
Същевременно Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия и Словакия подготвят повече лекари и санитари на 100 000 души, отколкото е средното европейско ниво. Въпреки това разполагат с относително малко персонал - за разлика от богатите страни на Север и на Запад, по-бедните почти нямат шанс да запълнят недостига от лекари със специалисти от чужбина, защото медицинските служители са привлечени от заплащането и по-високия жизнен стандарт в богатите западноевропейски държави.
"Докато през 2019-а година в Албания медицинските служители получават средно по 900 евро, в Германия средното ниво е към 2400 евро", посочва икономистката Изилда Мара. В Сърбия не е много по-различно – от 2010-а досега броят на лекарите, напуснали страната, се е удвоил. Всеки десети дипломиран медик заминава за чужбина. А изгледи за промяна на ситуацията няма, смята Мара.
Дефицитът на кадри ще продължи да расте
В Румъния например през 2019-а година заплатите на лекарите бяха повишени, а покрай коронавируса бяха изплатени премии на работещите в здравеопазването. Но търсенето на квалифициран медицински персонал в богатите държави от ЕС през следващите години ще продължи да се увеличава заради нарастващата продължителност на живота. "Борбата за медицински персонал ще се изостри", казва Мара.
Междувременно в Германия всеки осми лекар е чужденец – без чуждестранните лекари някои региони от страната биха останали почти без медицинско обслужване. По информация на Федералната лекарска камара най-голямата част от лекарите-чужденци са от държавите в Източна и Югоизточна Европа – Полша, Унгария и Украйна, България, Гърция и други балкански страни. Почти всеки десети от пристигналите в Германия лекари е от Румъния. Друга голяма група лекари от чужбина са специалистите от Сирия, Египет, Либия или Иран.
