Въпреки голямата подкрепа на много страни-членки на ЕС за започване на преговори с република Северна Македония, Франция, Холандия и други западноевропейски страни все още се съпротивляват срещу този процес, каза унгарският външен министър Петер Сиярто след закуска с Никола Димитров и Буяр Османи.
Запитан дали Париж и Хага все още показват съпротива срещу началото на преговорите, Сиярто каза: "Да, да, има голяма съпротива от страна на западноевропейските приятели, те не са толкова чувствителни, отдалечавайки се от региона", цитира МИА.
На закуска, организирана от румънското председателство и гръцкия външен министър Йоргос Катаругалос, заедно с външните министри на ЕС, македонският им колега Никола Димитров и вицепремиерът Буяр Османи, беше изразено "голямо удовлетворение" от разрешаването на спора за името и подкрепата на повечето държави-членки за започването на преговори, съобщиха дипломатически източници.
Най-силна подкрепа е получена от източноевропейските страни, както и от Италия и Ирландия.
Унгария, каза Сиярто, смята, че решението за преговори с Македония трябва да бъде взето през юни и че през февруари страната е изпратила "свой опитен дипломат да работи за македонското външно министерство".
"Той е там, за да подпомогне процеса на интеграция и каквото е нужно на Северна Македония, за да се ускори тази процедура“, каза унгарският министър.
От холандска страна тонът е по-умерен.
Холандският министър Стеф Блок, който също присъства на закуската, заяви пред МИА, че страната му е насочена към постигането на реформи в Македония.
"Важно е Северна Македония да продължи да напредва, Холандия е строга в изпълнението на условията и смятаме, че за Северна Македония е от изключителна важност да покаже ясни резултати, особено в борбата с корупцията и организираната престъпност. Отдаваме признание на уреждането на спора за името, но това не прави по-малко необходимо да се показва напредък в други области“, каза Блок.
В допълнение към реформите, държавите-членки искат да видят и изпълнение на Договора, припомня белгийският министър Дидие Рейндерс.
"За нас е най-важно да видим доклада на Европейската комисия и да проверим дали има движение напред, спорът за името беше своеобразно предварително условие и беше извънредно изпълнен, сега искаме законите да бъдат приети и изпълнени и знаем, че прилагането винаги е най-сложната част, каза Рейндерс.
За Белгия е от първостепенно значение всяка страна да бъде оценена според собствените й заслуги и да няма "пакети от държави".
"Независимо от това кои страни ще бъдат на масата, ние ще анализираме държава по държава, защото поне за Белгия няма смисъл да нарушава процеса в каквато и да било посока, заслугите трябва да се разглеждат индивидуално", добави министърът, предаде БГНЕС.
Белгия обаче не е сред най-скептичните страни като Франция и Холандия и вярва, че вратите остават отворени за НАТО и ЕС.
"Надявам се, че през идните месеци и до лятото ще можем да започнем процес на присъединяване. Това е много дълъг процес, дори ако го започнем, процедурата ще бъде много дълга, глава по глава ще трябва да се отговаря на европейските изисквания, но наистина много сме щастливи, че видяхме упоритостта в решаването на името и вратите към НАТО са отворени. Сега сме готови да ги отворим и за ЕС, ако критериите са изпълнени”, каза Дидие Рейндерс.
