Една скандална снимка със задържането на лидера на Демократическия съюз* Валерий Терехов при Казанската катедрала по време на масов протест в Ленинград на 12 март 1989 г., в което непосредствено участие взема Владимир Путин, преди години бързо се разпространява по света, вълнувайки не само руската блогосфера, но дори и световните медии.
За първи път тази снимка (можете да я видите ТУК или във видеото, което има възрастово ограничение и може да се гледа само в YouTube) с надпис "В. Путин наблюдава залавянето на лидера на Демократическия съюз Валери Терехов. Казанската катедрала. 1989" е публикувана в книгата на правозащитника Юлий Рибаков "Моят век" (Санкт Петербург, 2010, с. 426), който я получава преди много години от самия Терехов, починал през 2007 г. Рибаков също взема участие в митинга в Санкт Петербург (по това време Ленинград) и става свидетел как бъдещият президент на Русия Владимир Путин лично се разпорежда със служителите на Министерството на вътрешните работи и КГБ, които задържат участници в протестната акция... Ето и архивно видео от арестите:
Дори Кремъл е принуден да реагира на разгарящия се скандал около сензационната снимка с Путин при ареста на дисиденти през март 1989 г., а водещата руска информационна агенция ИТАР-ТАСС на 26.07.2013 г. пише, че "президентът на Русия Владимир Путин е изключително изненадан от информацията, която се появи в интернет, че е участвал през съветската епоха в задържането на дисидент". Това съобщи прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков: "Намерихме такова нещо в интернет – Путин участва в задържането на дисидент. Показах това на Путин, той се учуди повече от мен. Освен това по поръчение на президента разбрахме точно кога се е върнал от Германия – и се оказа, че се е върнал от Германия три месеца след като е направена тази снимка. Става дума само за това как хора с честни революционни лица, цитирайки Шекспир, цитирайки Хамлет... какво струва всичко това. Обидно ми е, че хора с такива лица лъжат".
Прави впечатление, че в официалното съобщение на кремълската пресслужба изобщо не се отрича очевидната прилика на "куратора" на масовите арести в Казанската катедрала с Владимир Путин, но като контрааргумент се тиражира един-единствен детайл, който отдавна се е превърнал в главоблъсканица за огромното мнозинство от биографи на Путин. Това не е чудно, тъй като завръщането му в Ленинград след "служебно" пътуване до ГДР по линия на КГБ е забулено в плътен воал от секретност.
Известно е, че Владимир Путин посвещава цели 15 години на служба в КГБ и впоследствие, при всяка възможност, той винаги уверява, че изобщо не се разкайва за този период. Самият Путин информира руските читатели за този период от живота си достатъчно подробно в книгата си "От първо лице". Освен това някои от бившите му съученици признават, че често им се е случвало да виждат Путин близо до църквата сред служителите на реда в цивилни дрехи и червени ленти на ръкавите. Властите в Съветския съюз се стремели да не допускат присъствието на млади хора в богослуженията и затова КГБ внимателно наблюдавало всеки, който посещава храмовете.
Един от бившите състуденти на Путин – Юрий Швец, бивш офицер от Първо главно управление на КГБ на СССР, възпитаник на Института за външно разузнаване "Андропов" (Академията за външно разузнаване), казва в интервю за изданието "Гордон" през 2015 г., че преди да стане президент, Владимир Путин се отличавал с изключителна комплексираност, а кариерата му в КГБ не вървяла. (изданието "Гордон“ е основано от украинския журналист и депутат от Киевския градски съвет (2014-2016) Дмитро Гордон на 22 ноември 2013 г., на втория ден от протестите в Украйна, т.нар. Евромайдан – б. р.)
"Самият факт, че след института "Андропов" Путин е върнат обратно в Ленинград, е недвусмислена диагноза. По време на следването си той е изучаван от десетки преподаватели и професионални инструктори, всеки от които след завършване на обучението е написал съответна характеристика на завършилите. Виждал съм някои от тези характеристики – това са аналитични изследвания, удивителни по своята дълбочина на описание на интелектуалните и психологически способности на обекта", казва бившият разузнавач.
Швец добавя, че Путин никога не е работил като разузнавач. След завършването на Академията за външно разузнаване Путин бил изпратен в териториалните органи – управлението на КГБ за Ленинград и Ленинградска област. "Това е изключително важно за разбирането "Кой е г-н Путин?" и какво се случва с Русия", отбелязва Швец.
"Беше изключително трудно да се влезе в Института "Андропов" на КГБ на СССР. Но ако вече си попаднал там, тогава с вероятност от 99,9% ще бъдеш изпратен в разузнаването (с изключение на републиканските другари от Украинската ССР и други републики – те бяха изпращани в Москва за подготовка на национални кадри, а после много често ги връщаха обратно). Но Ленинград е друг въпрос. Момчетата от този град учеха с мен, те попаднаха в Първо главно управление на КГБ, което отговаряше за външното разузнаване, но Путин – не", продължава бившият разузнавач.
Причината била, че въпреки разпространения мит в разузнаването попадали не само хора тип Джеймс Бонд, които се брояли на пръсти. Основната част от сътрудниците на Първо главно управление на КГБ били хора със средни аналитични способности и адекватни психологически характеристики. Ключовата дума, отбелязва Швец, е "средни". Фактът, че Путин бил изпратен не в разузнаването, а в ленинградския отдел на КГБ, означава, че в сравнение с колегите му способностите му са били под средните.
"Сериозно ли мислите, че човек, който ежегодно изчезва от публичното пространство за 7 – 10 дни, за да си направи фейслифтинг и да се напомпа с ботокс, е способен да отприщи ядрена война? В края на краищата от ответния удар ботоксът ще се разтопи", казва още Швец. И обръща внимание на прозвищата, които е имал Путин в това време:
"Впрочем знаете ли колко много говори за човека неговият прякор? В КГБ Путин беше наричан Фаса, после – Бледия Молец, а сега – Ботокса."
Както става ясно от разговора с журналистката от изданието "Гордон", Путин имал още едно прозвище – този път в Украйна. За кримската операция през 2014 година Путин получил прозвището Ху*ло.
Швец е разговарял с хора, които добре познавали Путин дълго преди той да стане президент. Всички отбелязвали, че освен с доста посредствени интелектуални способности той се отличавал с изключителна комплексарщина. Путин буквално бил убиван от собствения си нисък ръст, комплексът за малоценност бил отпечатан върху цялата му фигура и лицето. "Такъв човек не може да бъде изпратен като разузнавач зад граница, тъй като на лицето му пише "Вербувай ме". Затова той започна да се занимава с джудо, за да компенсира по някакъв начин комплекса за непълноценност", обяснява Швец.
По време на службата си в ленинградския отдел на КГБ Путин завързва приятелски отношения с двама свои връстници. След 25 години и тримата заемат най-високите позиции в йерархията на държавната власт в Руската федерация: президентът Владимир Путин, настоящият ръководител на администрацията на Путин Сергей Иванов и секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев.
Малко след избирането на Горбачов за генерален секретар Путин е изпратен за усъвършенстване в института "Андропов", където всички курсанти получавали псевдоними за времето на обучението си – там Путин станал Платов. Но по-нататък биографичната информация за Путин става изключително противоречива, особено по отношение на неговата разузнавателна дейност в ГДР. Според собствените му думи той е работил "по линия на политическото разузнаване", пристигайки със семейството си в Дрезден през 1985 г. Формално бил зачислен в Групата на съветските войски в Германия, но всъщност служил в съветското разузнаване, което работело в тясно сътрудничество с Министерството на държавната сигурност на ГДР (Щази). Тогава апаратът на представителството на КГБ в ГДР се състоял от 1000 служители и само осем от тях работели в Дрезден под ръководството на генерал Владимир Широков. Териториално ГДР бил разделен на 14 области. Дрезден бил административен център на една от тях.
Съветската разузнавателна група в Дрезден се помещавала на номер 4 на "Ангелика щрасе" в аристократичния квартал Лошвиц, точно срещу районното управление на Министерството на държавната сигурност. Семейство Путини заемали стандартен двустаен апартамент с антре и дрешник на третия етаж на №101, намиращ се на Радебергер щрасе. През втората половина на 1986 г. се ражда втората им дъщеря. Негласен сътрудник на Путин по това време е неонациста Райнер Зонтаг, изпратен в една от западногерманските десни радикални организации по указание на КГБ. Осъждан няколко пъти в ГДР, Зонтаг скоро става сводник – много проститутки работели за Щази – и след това е застрелян в Мюнхен при загадъчни обстоятелства.
…
В навечерието на президентските избори през март 2000 г. журналисти от цял свят отиват в Германия, за да обиколят "местата на Путин". Те усърдно издирват следи от престоя на Путин в Дрезден и Лайпциг, Бон и Берлин, разпитват всички известни в разузнаването хора, но всъщност не научават нищо. Бившият началник на Първо главно управление Владимир Крючков, който оглавява КГБ през 1988 – 1991 г., изобщо не си спомня за Путин. В интервю за "Московские новости" Крючков предполага, че Путин най-вероятно не е бил офицер от кадровото разузнаване, а просто сътрудник на друго подразделение на КГБ, изпратено в командировка в ГДР за обичайния период от 5 години. Със същото предположение Крючков обяснява завръщането на Путин от ГДР в Ленинградския отдел на КГБ по работа с личния състав ("Московские новости", № 2(1021), 25 – 31 януари 2000 г.).
Статия с интервю с Крючков излиза при търсене в Yandex, но самата статия е отстранена.
Фамилията на Путин не говори нищо и на легендарния шеф на Разузнавателното управление на Министерството на държавната сигурност на ГДР Маркус Волф. Бившият секретар на Дрезденския окръжен комитет на Социалистическата единна партия на Германия Ханс Модров също уверява, че никога през живота си не е срещал Путин. Последното е още по-странно, тъй като в Русия се разпространявали упорити слухове, че Модров уж поддържа "специални отношения" с Горбачов именно чрез Путин, който бил член на "партийния комитет" на представителството на съветското разузнаване в ГДР.
Трябва да се отбележи, че с идването на Путин на власт започва масов бум на фалшифицирани "документи" за историята на Русия веднага след фалшифицирането на резултатите от президентските избори на 26 март 2000 г., когато в Русия като цяло Путин получава, по оценки на мнозинството експерти, приблизително 48-49% от гласовете, но администрацията на президента и "министерството на изборите" спускат "отгоре" на ЦИК цифрата от 52,94% (39 740 434 гласа), макар че в момента на приключване на изборите в 20:00 часа само 44,5% са за Путин (Верховский А. М., Е. М. Михайловская, В. В. Прибиловский. РУСИЯ НА ПУТИН: пристрастен поглед. Москва: център „Панорама“, 2003, с. 146 – 158).
Колеги на Путин отбелязват неговата "завист и алчност". Впрочем според един от колегите му Владимир Путин бил "много нервен" в трудни ситуации. Често той машинално криел ръце в джобовете си, явно желаейки по този начин да скрие емоционалните си преживявания. В разговори с приятели и колеги Путин обичал да се нарича "типичен представител на червената бюрокрация" и с гордост говорел за активното участие на дядо си в революционните събития в Санкт Петербург през октомври 1917 г.
Колкото по-внимателно биографите на Путин изучават периода от живота му в ГДР, толкова по-противоречиви стават данните за него. Изглежда, бойците от т.нар. невидим фронт в Москва се опитват с всички сили да покрият този период с плътна завеса на секретност или просто да насочат журналистите по лъжлива следа...
През втората половина на 80-те години, според редица издания, Путин имал отношение към разпродажбата на имуществото на Групата на съветските сили в Германия ("...Путин може да бъде изритан. Особено от тези, които знаят с какво се е занимавал по време на службата му в ГДР. Случаят с ограбването на имуществото на Западната група войски е доста тъмен...“ // Новая газета, № 39, 21 – 24 октомври 1999 г.).
През 1987 г. Путин, заедно с много други служители на представителството на КГБ, е награден с бронзов медал "За изключителни заслуги към Националната народна армия на ГДР", но тази награда е връчена на съветските офицери единствено в чест на седемдесетата годишнина на Октомврийската революция.
Според версията от дълго интервю, което Путин дава в началото на 2000 г. на трима журналисти от вестник „Комерсант“ и заляга в основата на предизборната книга "От първо лице", той остава в Дрезден до януари 1990 г.: "Когато през януари 1990 г. се върнахме от Германия, аз все още бях в органите, но бавно започнах да мисля за резервно летище." Бившата съпруга на президента Людмила Путина също назовава подобна дата: "Върнахме се в Съюза в началото на 1990 г., струва ми се, на 3 февруари" (Блоцки, Олег. Владимир Путин. Книга втора. Пътят към властта. М ., ОСМОС-ПРЕС, 2002, с. 271).
Но към лятото на 1987 г. Владимир Путин вече се е бил върнал от ГДР на постоянната си работа в Ленинград, ако се съди по спомените на неговите съседи, които получили апартамент едновременно с него. През лятото на 1987 г. Владимир Путин се установил с родителите си в нов 3-стаен апартамент (99 кв.м) на Средноохтински проспект 42 в Ленинград.
Струва си да се отбележи, че според Юрий Шутов Путин бил върнат от ГДР в Ленинград предсрочно, тъй като "бил забелязан в неоторизиран контакт с представител на разузнавателната мрежа на противника" ("Нов Петербург“, 24 декември 1998 г.). За справка – офицер от КГБ в оставка, пожелал да остане анонимен: "Путин беше отстранен от Германия и прехвърлен в действащия резерв за несанкционирани контакти. Във връзка с това той, разбира се, имаше известни трудности. Защото от органите по това време не се излизаше току-така."
По време на интервю с американския режисьор Оливър Стоун самият Путин казва, че е напуснал КГБ поради несъгласието си с опита за преврат, предприет от някои представители на съветското правителство през август 1991 г. По думите на Путин той "...не искал да остане в редиците на спецслужбите в този момент". Главното, което накарало Путин да напусне КГБ, станало това, че моралните задължения се оказали по-значими от формалните. Той не искал да измени на клетвата си и в същото време не можел да откаже да изпълни евентуална заповед.
Малко по-различна версия разказвал Леонид Шебаршин, генерал-лейтенант, бивш ръководител на ПГУ на КГБ на СССР, който според официалната версия се е самоубил.
Според друга версия обаче той изгонил Путин от КГБ и си платил за това. Както казвал Шебаршин, отношенията с ръководството на КГБ не се развили в полза на Путин. Връщайки се от Дрезден, Путин получил известие, че властите отказват по-нататъшно сътрудничество с него. Сред причините, както съобщил Шебаршин, били "...момиче от Дрезден и пир в клуба на офицерите, както и получаване и прехвърляне на всякакви дефицити на "правилните хора". Обобщавайки, Шебаршин нарекъл всичко това "единствения резултат“ от неговата "работа". Разбира се, думите на Шебаршин могат да се тълкуват произволно, но той е бил началник на Путин. Самият Путин откровеничи, че през 90-те години му се налагало да работи и като таксиметров шофьор.
В края на 1999 г. и по-късно в редица западни медии се съобщава, че Путин бил уволнен от КГБ поради неоторизирани контакти със служители на германското външно разузнаване, както и с агенти на ЦРУ. В медиите дори се появили подозрения, че майор Путин бил превербуван и че е станал двоен, а може би дори троен агент.
В досие от западногерманското разузнаване БНД, публикувано в германските медии, се съобщава, че по време на службата в КГБ Владимир Путин бил неверен съпруг и биел жена си. Досието е открито от експерта на БНД Ерих Шмит-Еенбум. "Според някои съобщения руският президент е имал няколко афери, когато бил шпионин в Дрезден в края на 80-те", отбелязва британският Daily Mail.
По информация на БНД определена преводачка, която е била агент на тази специална служба, се сприятелява със съпругата на Путин Людмила: "Тя казала на агента, че съпругът ѝ "прибягва до домашно насилие и [имал] много сексуални връзки". Според Шмит-Еенбум шпионката, която се сприятелява с Людмила Путина, фигурира в БНД под псевдонима Ленчен, или Леночка, но също така има прякор Балкона заради пищните си гърди: "Тя е имала връзка с някакъв полковник от КГБ, забременяла и се възползвала от това като извинение да пътува до Западен Берлин за лечение, което ѝ позволило да избяга на Запад през 1989 г., няколко месеца преди падането на Стената" (The Times).
По данни на германския вестник Bild, Шмит-Еенбум се натъква на информация за извънбрачните връзки на Путин, докато събира материали за проникването на агент на БНД в "щаб-квартирата на КГБ". Шмит-Еенбум "попадна точно в целта. И аз лично знам от двама предишни резиденти на БНД, че в дрезденския период Путин е бил плейбой", казва неназован "високопоставен експерт по разузнаване от Германия".
Според официалната версия през 1990 г. Владимир Путин върнал от Германия с чин подполковник, напуснал КГБ и станал помощник на ректора на Ленинградския държавен университет по международни връзки" ("От първо лице", с. 77).
Бившият генерал от КГБ Олег Калугин, който от 1995 г. живее в САЩ, определя функциите на Владимир Путин в университета като "резидент на КГБ". "Международни отношения" включва обучението на чужденци, а като помощник на ректора Путин наблюдава чуждестранни студенти и аспиранти в Ленинградския държавен университет. Осен това Калугин казва, че Путин е бил само майор, а не подполковник. Можел е да стане подполковник, но не е станал. Генералът също като Швец отбелязва, че Путин никога не е работил в разузнаването:
През 1989 г. Владимир Путин участва в организирането на съвместно предприятие между ЛГУ и Procter & Gamble (P&G). Срещу 1% от приходите, приспаднати от ЛГУ, компанията P & G получава едно от именията на ЛГУ за търговия с американски сапун и прах за пране. Чрез ректора на ЛГУ Станислав Меркуриев Путин възобновява познанството си с А. Собчак. Когато в началото на 1990 г. Станислав Меркуриев, ректорът на Ленинградския университет, отлита за Ню Йорк, с него са още двама души: Анатолий Собчак, който трябва да изнесе лекция в тамошния университет, и... кадровия офицер от КГБ Путин, изпратен да придружава ректора на ЛГУ.
На 11 юли 2001 г. италианският вестник La Repubblica публикува първото си разследване за Владимир Путин, което има ефекта на бомба. Статията Putin, le bugie sul Kgb ("Путин, лъжата за КГБ". Статията е преведена и на руски) е насочена към предстоящата среща на върха на Г-8 и трябва да разсее ореола на мистерията около руския президент. Авторите на журналистическото разследване Карло Бонини и Джузепе д'Аванцо навремето разобличават на страниците на вестник Corriere della Sera Борис Елцин, "Семейството", техните кредитни карти, компанията Mabetex и лично Павел Бородин през август 1999 г. За да разбере най-накрая световната общественост кой е Владимир Путин, Карло Бонини и Джузепе д'Аванцо провеждат собствено двумесечно разследване и говорят с много свидетели, пряко свързани с кариерата на руския президент. Журналистите успяват да открият много непубликувани документи и дори се срещат с двама суперсвидетели, които до този момент са пазили мълчание: единият е агент на КГБ, а другият – високопоставен служител от администрацията на Санкт Петербург.
Както се съобщава в сензационна статия на La Repubblica, през 1999 г. "Семейството", което се състои от Татяна Дяченко, Анатолий Чубайс, Александър Волошин, Борис Березовски, Роман Абрамович, Александър Мамут и Валентин Юмашев, осъзнава, че е време да се потърси заместник за "дядо": "Най-добре за това подхождаше малък сив човек – Володя Путин, кукла в ръцете на кукловоди. Той трябваше да защити "Семейството" от безкрайните атаки на прокурора Карла дел Понте и други "врагове на нова Русия", които твърдяха, че Борис Елцин и дъщерите му са взимали подкупи от собственика на компанията Mabetex. (За справка – анонимен източник на "Профил" в Кремъл: „Путин само изглежда сив и незабележим. Той е истински "психологически канибал": казва едно, мисли друго и прави трето. Ако получи някаква канибалска заповед, за която няма да носи отговорност, той ще я изпълни. Да разстреля мирна демонстрация? Ще я разстреля.")
"Подполковникът от запаса В (вестникът умишлено не назовава името му, но разполага с подробни данни за него благодарение на писмо, изпратено до редакцията на La Repubblica) е работил в КГБ/ФСБ в продължение на 15 години. На 5 януари 2000 г., уморен да чете "басните", публикувани във вестниците, В пише писмо, което обаче така и не е публикувано, до Владимир Иванидзе, най-добрия журналист в постсъветска Русия, занимаващ се с независими разследвания и работещ в изданието "Строго секретно". (Иванидзе е бил военен наблюдател във в. "Ведомости“ и казва, че е загубил работата си заради разследване, свързано с измамите на Путин в Комитета по външни връзки в Санкт Петербург. Тогава Иванидзе тръгва по следата на "комисията Сале", първа обвинила Путин в корупция). Полковникът от запаса В твърди: "Путин казва, че е работил в Първо главно управление, ПГУ. Не мисля, че това е възможно. От 1 февруари до 30 юни 1976 г. аз, заедно с още 25 слушатели, преминах курс в Академията на КГБ. Сред нас беше и Путин, но нашата група не беше подготвяна и нямаше нищо общо с ПГУ. Нашата група се подготвяше за "петицата" - с други думи, за управлението по "борба срещу идеологически диверсии на противника". По такъв начин Владимир Владимирович Путин не е започнал в Първо главно управление, а в "Пети отдел" на ленинградското КГБ, което се занимаваше с "промиване на мозъци: на дисиденти и техни симпатизанти.“
За по-голяма убедителност в средата на страницата на вестник La Repubblica е публикувано факсимиле на това разкриващо писмо, което подполковникът от запаса В някога е изпратил на Артьом Боровик – главен редактор на "Строго секретно" (статията на вестник La Repubblica от 2001 година е архивирана и факсимилето не се вижда в нея – б.р.).
На 9 март 2000 г. Артьом Боровик загива при самолетна катастрофа на самолет Як-40, летящ от Москва до Киев, на борда на който е и ръководителят на "Група Алианс" Зия Бажаев. Всички 9 души, включително 5-има членове на екипажа, загиват. Както твърди полската журналистка Кристина Курчаб-Редлих, Боровик и Бажаев са летели... за детските снимки на Путин: "преди първите избори на Путин. Артьом Боровик, президент на холдинга "Съвършено секретно", съобщава, че историята за детството на Путин скоро ще бъде публикувана. На 9 март 2000 г. Артьом Боровик и Зия Бажаев умират, докато летят за детските снимки на Путин, които някой е обещал да им даде. Защо частният самолет на Боровик се взривява на "Шереметиево" веднага след излитането? Същия ден, 9 март, е подготвен голям прием за журналисти, които чакат в Грузия да се запознаят с Вера Путина, но веднага са качени в автобус и изпратени обратно. Бащата на Боровик, журналист от съветски времена, смята, че синът му е бил убит именно заради тази история и твърди, че обледеняването на самолета при температура от плюс 4 градуса е невъзможно. "Толкова пъти е летял този самолет в най-лоши условия и нищо не се е случило", казва той.
По такъв начин, изглежда, твърдението на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков, че уж "Путин се е върнал от Германия три месеца след като е била направена снимката" със задържането на членове на дисидентското движение в Казанската катедрала по време на масовия протест в Ленинград на 12 март 1989 г., не отговаря на действителността. Следователно честните и порядъчни граждани на Русия могат да се чувстват обидени, че хората, представляващи страната на международната арена, лъжат дори с такива лица.
----
*Демократическият съюз е първата открито прокламирана опозиционна политическа партия в СССР, основана на 8 май 1988 г. от група съветски дисиденти и правозащитници. Основната уставна задача на партията "ликвидация на тоталитарната държава" е изпълнена през 1991 г., след което програмата на партията, изпробвана в политически битки, всъщност е копирана от всички партии, официално регистрирани на територията на бившия СССР. Организацията на учредителния конгрес е координирана от правозащитника Сергей Григорянц. Основната цел на новата партия е мирна, ненасилствена промяна в политическата система с цел установяване на представителна парламентарна демокрация в страната.
Валерий Терехов (2 август 1948 - 13 ноември 2007) е руски политик, журналист и правозащитник, бивш политзатворник, антикомунист и лидер на ленинградския (Санкт Петербург) клон на партията Демократически съюз. В средата на 80-те години се присъединява към съветското дисидентско движение. През май 1988 г. става един от основателите на първата легална опозиционна партия в СССР – Демократическият съюз. През 1988 – 1991 г. е един от най-известните лидери на Ленинградския (Северозападен) регионален клон на Демократическия съюз. След започналото в края на 1990 г. разпадане на Демократическия съюз на враждуващи фракции и групировки и прекратяване на активната дейност през лятото на 1991 г. той се оттегля от участие в тази организация.
Вижте още материали за Путин от ИСТОРИЯТА ПОМНИ:
Скандалната комисия, от която Путин тръгва към върха
Първата корупционна измама на Владимир Путин
Путин, КГБ и изчезналият кокаин на израелски наркокартел
Как подчинените на Путин регистрираха фирми, за да крадат
