Международните организации, в частност ООН, една след друга изразяват опасения за възможните фатални последици от „специалната операция“ в Украйна за световните продоволствени доставки. Поради факта, че Украйна и Русия представляват значителен дял от износа на зърнени и маслодайни култури, някои региони сега са застрашени от недостиг на храна и глад, а целият свят - от покачване на цените. Анализ на Forbes Russsia описва колко сериозна е ситуацията и може ли да бъде предотвратена.
Заради събитията в Украйна цените на храните по света могат да се повишат с 22%, съобщава ООН. Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), дългосрочните последици от случващото се в Украйна за глобалната хранителна система ще се усещат и през 2023 г., а вероятно и по-дълго. Украйна и Русия представляват една десета от консумираните калории в света, отбелязва ООН, а от края на февруари, когато Русия започна „специалната операция“ (в Русия е забранено инвазията в Украйна да се нарича „война“) на територията на Украйна, нормалният търговски процес е нарушен.
В понеделник, 21 март, Human Rights Watch заяви, че правителствата по света трябва да направят всичко възможно руско-украинският конфликт да не изостри продоволствената криза в Близкия изток и Северна Африка. „Глобалните хранителни вериги изискват глобална солидарност в кризисни времена - заяви Лама Факих, изпълнителен директор на организацията в региона. - Ако не предприемем конкретни действия за решаване на проблемите с доставките доставки и достъпността на продуктите, конфликтът в Украйна може да доведе до задълбочаваща се продоволствена криза, особено в Близкия изток и Северна Африка.“ Съгласно международното право за правата на човека всеки има право да има достъп до достатъчно количество подходяща храна, за да води здравословен и активен живот. Именно тези права сега могат да бъдат нарушени, предупреждават от организацията.
Ръководителят на Световната хранителна програма Дейвид Бийзли призова да се обърне внимание на факта, че ситуацията около Украйна вреди не само на Украйна: „Моля, не пренебрегвайте Сахел, не пренебрегвайте Сирия, Йордания и Ливан. Ако забравим за тях, последствията ще бъдат катастрофални. Без продоволствена сигурност светът е невъзможен.”
Специалният докладчик на ООН за правото на храна Майкъл Фахри нарече предстоящия глад по света "неизбежен". Проблемът с недостига на храна е нараснал, казва той, през последните три години, а ситуацията в Украйна го е изострила. Той също така предупреди, че част от населението на Русия също е застрашено от глад поради санкциите, насочени към всички граждани, а не към отделни лица или предприятия. (ВИЖТЕ ОЩЕ: Световната криза с храните е неизбежна - кои са най-големите губещи)
Защо маслото и хлябът могат да поскъпнат?
Продоволствена криза заплашва света по няколко причини: прекъсване на експортните вериги, възможен недостиг на торове, както и вероятен провал на посевния сезон в Украйна и общият спад на износа тази година от Русия и Украйна. По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН износът на пшеница от Русия и Украйна е критично важен за голям брой страни, включително Египет, Турция, Бангладеш и Иран, които получават около 60% от износа на зърно от тези две страни.
Преди две седмици руското правителство временно ограничи износа на зърнени храни и захар, за да предотврати покачването на цените на вътрешния пазар. Украйна от своя страна намали до нула експортните квоти за ръж, овес, елда, просо, захар, месо и сол, за да предотврати продоволствена криза в страната.
„Гладът и недохранването винаги са съществували, но сега може да се изострят поради рязкото покачване на световните цени за всички значими земеделски култури“, казва Дмитрий Рилко, генерален директор на Института за изследване на селскостопанските пазари (ИКАР). „Това е свързано с паническите очаквания на световния пазар на фона на случващото се в Украйна, но не само.“ Както обяснява експертът, цените са се повишили поради прекъсване на обичайния поток от стоки от Русия и Украйна. „Например през март Украйна можеше да достави на пазара около 3,5 милиона тона царевица и 1,5 милиона тона пшеница. Това по очевидни причини не се случи – казва той. - От Украйна се наблюдава тънък поток на доставки през железницата за Румъния и Полша, но това не е достатъчно. Потокът на стоки от Русия също намаля поради усложнения в работата на нашите пристанища. Навигацията в Азовско море все още е много слаба, има проблеми в Черно море заради санкционния натиск.“
Сърбия спира износа на олио, пшеница, царевица и брашно
По данни на най-големия германски селскостопански търговец BayWa износът на пшеница от Украйна и Русия през Черно море вече е почти спрял. „В момента нищо не се изнася от пристанищата на Украйна, нищо не напуска страната“, заяви пред германските медии Йорг-Симон Имерц, ръководител на отдела за търговия със зърно на BayWa. „От руска страна има експортна дейност, но много ограничена.“ Според Guardian сега поне 100 кораба са блокирани в пристанищата на Черно и Азовско море. Международната камара по корабоплаване (ICS) призовава Русия да осигури безопасни коридори за корабите.
Друг фактор, водещ до по-високи цени, е вероятното развитие на ситуацията, казва Дмитрий Рилко: „Въпреки че пшеницата определено ще расте на територията на Украйна, може да има проблеми с вегетацията и прибирането на реколтата. Има опасения относно реколтата от царевица и слънчоглед в тази страна.”
Ако в Украйна съществува опасност селскостопанската продукция да не се произвежда навреме и в необходимия обем поради факта, че на нейна територия се водят военни действия, то в Русия спадът в производството може да е резултат от международните санкции, пише Bloomberg.
„Днес в света заплахата за продоволствената сигурност е свързана с два фактора: прекъсване на доставките и намалено производство“, казва Даря Снитко, ръководител на Центъра за икономическо прогнозиране в Газпромбанк. - Първият аспект е краткосрочен - прекъсване на доставките поради спиране на плащанията, преразглеждане на договорите, увеличение на цените в ситуация на напускане на част от доставчиците. Вторият фактор е дългосрочен, той ще повлияе на динамиката на цените до есента на 2023 г.“
В същото време според FAO нарастващите производствени разходи означават, че други страни само частично ще могат да компенсират този „внезапен и рязък спад“ в доставките на зърнени и маслодайни култури от Черноморския регион през предстоящия сезон 2022-2023 г.
Индия може да увеличи експорта си на пшеница до рекордните 7 милиона тона, ако кризата се проточи, пише Bloomberg. Но според изданието много страни, които в обичайни условия биха могли да компенсират възможния дефицит, сега сами се сблъскват с проблеми - Бразилия, Канада и части от САЩ сега страдат от суша.
Освен от Индия, големи запаси от зърнени култури са на разположение на Китай. По данни на Министерството на земеделието на Китай те имат достатъчни запаси от пшеница за година и половина. Според Bloomberg Пекин лесно може да запълни дефицита, който се създава в страни като Египет, особено ако благодарение на условията за търговско сътрудничество с Русия получи от нея повече зърно. Според Дмитрий Рилко на този етап цените на световния пазар за руски продукти донякъде вече са намалели: „Сега цените се намират в точка на ново равновесие. Не е известно обаче колко дълго ще продължи това равновесие, тъй като сега върху цените могат да започнат да влияят нови фактори, такива като сушата в Америка.“
Какво и къде доставят Русия и Украйна
Русия и Украйна са сред най-големите износители на пшеница, царевица, рапица, слънчогледово семе и слънчогледово олио, според справка на FAO. В резултат на конфликта между двете страни световните цени на храните, които и без това са високи, според прогнозата на организацията ще се повишат с още 8-22%. Няма да е възможно напълно да се подменят доставките им през сезон 2022-2023. Това ще засегне редица зависими от вноса на храни и торове страни, се отбелязва в доклада на FAO.
По данни на UN Comtrade Русия през 2020 г. е била най-големият износител на пшеница в света и третият по значимост доставчик на ечемик. Украйна е заемала съответно пето и четвърто място по обем на доставките на световния пазар, а също така е била и четвъртият по големина износител на царевица в света. Някои вносители на зърно са разчитали на 80% и повече руски и украински доставки. Според данните на FAO за 2021 г. Еритрея е 100% зависима от вноса на пшеница от Русия и Украйна, а Сомалия зависи над 90%; зависимостта от Русия е почти 100% в Казахстан, Монголия, Армения, Азербайджан и Грузия; надхвърля 80% в Киргизстан, Беларус, Конго и Финландия. От импорт на пшеница от Украйна зависят повече от 90% от Сейшелите, над 60% - Ливан, над 40% - Либия, Пакистан, Мавритания и Джибути. Намаляването на доставките от Русия сериозно заплашва страните, които и без това изпитват големи проблеми с продоволствието. За страни като Монголия или Грузия настоящата ситуация ще доведе до по-високи цени, но не и до продоволствена криза, казва Дмитрий Рилко.
Ердоган: Няма да наложа санкции на Русия, не мога да оставя народа си да мръзне
Подобна е и картината с растителните масла: Украйна е световен лидер в доставките на слънчогледово олио, а през 2020 г. страната е осигурявала 40% от целия глобален експорт (Русия е на второ място с 19%). Над 70% от вноса на слънчогледово масло в Нигер, Танзания, Индия, ОАЕ, Молдова, Кения, Холандия и Шри Ланка идват от Украйна. В същото време Русия е сред първите 3 доставчика на рапично масло и първите 5 износителя на соево масло.
Около 80% от пшеницата, внесена от Ливан през 2020 г., според уебсайта на ливанските митници, е от Украйна. Египет внася от Украйна половината от цялото слънчогледово масло, консумирано в страната.
Ситуацията може да се развие по различни начини, казва Даря Снитко, но в случай на проваляне на сеитбената кампания в Украйна тя може да загуби до 7-10 милиона тона пшеница (25-30%) и до 6 милиона тона слънчоглед (40%). „Пшеницата и слънчогледовото олио „дърпат” след себе си цените на заместителите: всички растителни масла, всички зърнени храни, дори захар - отбелязва експертът. - Като цяло през февруари-март, както се вижда от фондовите индекси за храните, всички селскостопански продукти поскъпват, с изключение, може би, на кафето и какаото.“
Газ, приятелство и торове
Милиардерът Андрий Мелниченко заяви миналата седмица, че селското стопанство и храните ще бъдат "едни от жертвите" на украинската криза, включително поради покачването на цените на торовете. Мелниченко, който беше принуден от санкциите да снижи до 0% дела си в производителя на минерални торове „Еврохим“, заяви, че по-високите цени на торовете „ще доведат до още по-висока продоволствена инфлация в Европа и вероятен дефицит на храна в най-бедните страни в света“.
Според FAO Русия е най-важният доставчик на азотни торове и вторият по значимост износител на калиеви и фосфатни торове. Русия също осигурява повече от половината от вноса на торове в страни като Монголия, Беларус, Финландия, Казахстан, Естония, Молдова, Азербайджан, Киргизстан, Сърбия, Латвия и Хондурас.
На 4 март руското Министерство на промишлеността и търговията препоръча на производителите на торове да преустановят износа си поради логистични проблеми на фона на санкциите срещу Русия. От ведомството подчертаха, че причината за проблемите е „саботаж“ от страна на чуждестранни компании, поради което фермерите в Европа и други страни не могат да получат договорените обеми торове. В същото време на 10 март Владимир Путин обяви, че със страните, които се държат „приятелски“ към Русия, има някои споразумения за доставка на минерални торове, макар че приоритетът е доставянето на торове на вътрешния пазар.
Поради проблеми с торовете дори страни, които не са пряко зависими от износа на храни от Русия и Украйна, може да се сблъскат с покачване на цените на храните поради по-ниски добиви. Бразилия, най-големият вносител на торове в света, вече изпитва недостиг, а нарастващите цени на газа в Европа са довели до намаляване на производството на азотни торове, за което той е необходим, отбелязва Bloomberg.
"Екзистенциални проблеми"
Загубата на достъп до зърнени и бобови култури от Украйна може да увеличи разходите за закупуване на продоволствие с 23 милиона долара на месец, по данни на Световната хранителна програма. За страни като Йемен, Етиопия, Сирия и Афганистан, които вече са в продоволствена криза, това означава значително влошаване на ситуацията, отбелязва агенцията. С това е съгласен и директорът на „Совекон“ Андрей Сизов. „Продуктите ще поскъпнат по целия свят, но за някои страни това ще означава наистина сериозен проблем с глада. Гладът и така никъде не е изчезнал, но при такъв ръст на цените в редица страни ще има заплаха от социални вълнения. Страшно е дори да си помислим какво може да се случи в Судан, Йемен и Афганистан“, казва той.
Пандемията и нарушаването на веригите за доставки и производствените процеси през 2020-2022 г. вече доведоха до повишаване на цените и увеличаване на бедността. Освен това природните катаклизми, причинени от изменението на климата, през 2021 г. унищожиха реколтата в редица региони. Миналата година цените на храните се повишиха с 30%, а настоящата криза доведе до рекорден ръст от 1974 г., съобщава FAO.
По оценка на FAO през сезон 2022 г. около 20-30% от посевните площи в Украйна може да останат без реколта. Зимните култури като пшеница са засети преди няколко месеца, докато пролетните трябва да се сеят в края на март/началото на април. Според Андрей Сизов при най-благоприятния изход, ако кризата в Украйна приключи преди началото на засяването, има шанс да се избегне сериозна световна продоволствена криза. „Лошият сценарий - ако всичко се проточи с месеци. В такъв случай няма да има нормална сеитба на късни култури и в редица страни ще има проблем с наличността на основни продукти.” По оценка на експерта вече се очаква намаляване на производството с около 30%, а това е „относително положителен сценарий”.
Конфликтът между Русия и Украйна ще бъде удар за икономиките на редица страни от Близкия изток и Африка, пише The Economist. По-специално Египет е най-големият вносител на пшеница в света: страната се нуждае от 21 милиона тона пшеница годишно, за да изхрани населението си от 102 милиона души. Самата страна произвежда по-малко от половината от този обем и получава 86% от вноса си от Русия и Украйна. Държавата субсидира цената на хляба, а заради поскъпването на пшеницата ще трябва да похарчи допълнително поне 0,4% от БВП за нейното закупуване.
Bloomberg отбелязва, че макар египетското правителство да твърди, че страната има достатъчно хранителни запаси до края на годината, ако кризата в Украйна продължи достатъчно дълго, за да навреди на реколтата, това може да се превърне в „проблем за оцеляването“ за Египет.
В другите страни от регионите на Африка и Близкия изток ситуацията е подобна, пише The Economist. Гана и Кения, където пшеницата представлява около една трета от потреблението на зърно, първи ще пострадат от покачващите се цени на пшеницата, както и Нигерия. В Тунис разходите за производство на багети вече повече от два пъти превишават цените на дребно, които също се субсидират от правителството. В Ливан цената на торба пшенична тортиля се е повишила с 400% през последните две години, тъй като зърнохранилищата на страната бяха унищожени при експлозиите в Бейрут през 2020 г. Спадът в доставките на царевица от Украйна ще доведе до повишаване на цените на месото в Египет, където се използва за храна на добитъка, а в южноафриканските страни - до повишаване на цената на царевичната каша, основния местен хранителен продукт. Популярното в Западна Африка палмовото масло става все по-скъпо поради поскъпването на слънчогледовото масло, тъй като то е негов заместител.
Според Дария Снитко традиционните купувачи на пшеница в Северното полукълбо - Турция, Египет, Алжир, Ливан, Индонезия - са изправени пред повишени цени и достъпност още сега. Заради това Турция вече е ограничи износа на брашно от страната. Дмитрий Рилко обаче предлага да не се преувеличава вероятният глад в страните от Близкия изток и Африка: „Те имат проблеми, но в света има смекчаващи механизми: кредитиране, субсидии, продоволствена помощ. Те няма да бъдат изоставени."
ВИЖТЕ ОЩЕ: Васил Симов очаква много добра реколта от пшеницата
