Двама автократи-мегаломани правят политически маневри на "терен" в Сирия, а Европейският съюз не знае какво да прави.
Така наречената "сделка за бежанците" между ЕС и Турция е прекратена. Десетки хиляди хора, търсещи убежище, се отправиха към турско-гръцката граница, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма да ги спре да преминат незаконно в ЕС. Ердоган заяви, че "стотици хиляди" са на път и заплаши, че ще изпрати до 1 милион мигранти на границата. Досега надеждни източници сочат, че едва между 9 000 до 30 000 мигранти са се събрали в ничията земя, разделяща Турция и Гърция.
Настоящата ситуация илюстрира още веднъж какво се случва, когато автократите надценяват способностите си, поемат прекалено много рискове и след това маневрират, притиснати в ъгъла: Ердоган, самозваният регионален хегемон, използващ подкрепата на руския президент Владимир Путин, сега преследва външнополитическа програма, противоречаща на Москва.
Предишните съюзници са се превърнали в противници, а пряката конфронтация помежду им би имала непредвидими последици. Съюзниците на Турция изразиха солидарност с Ердоган и обещаха подкрепата си за страната, която е притисната в ъгъла от Русия, която безобразно бомбардира сирийските болници, училища и жилищни райони, принуждавайки милиони хора да избягат на север. Междувременно Турция вече е подслонила близо 3,6 милиона сирийски бежанци.
ЕС не успя да се подготви
Но каква е ситуацията в Европейския съюз, където страните се ангажират да действат многостранно и да спазват правилата в полза на човечеството? След кризата с бежанците през 2015 г., блокът не успя да се подготви за поредната ескалация на конфликта в Сирия. И сега съюзът се оказва - точно като Турция – разчитащ на милостта на Русия. Кой знае, може би този общ противник ще помогне на Турция и ЕС да преодолеят различията си?
В края на краищата хората се принуждават да страдат от имперската политика на упражняване на власт в стил XIX век заради конфликта в Сирия. Вместо да се ръководи от базирана на факти, рационална международна кризисна интервенция, Русия изглежда вярва, че само войната ще разреши ситуацията в Сирия.
Освен това Путин ще се радва да демонстрира своята военна мощ и мнението си, че "силен лидер", който стъпва с железен ботуш, е по-подходящ за решаване на конфликти, отколкото либералните държави, които предпочитат класическата дипломация за решаването им.
На Ердоган може би бавно ще му просветне какво означава раздялата с бивши съюзници. Но за Европа по-добрият съвет би бил да не злорадства, а вместо това да обедини усилия с Турция, за да може най-накрая да намери решение на проблема с войната в Сирия, който отлага от години, пише Александър Герлах за Deutsche Welle, предаде БГНЕС.
Кой печели?
Доста по-категорична е позицията на британския вестник The Guardian, според която Реджеп Ердоган е на ръба на катастрофа в Сирия. Агенция "Фокус" представя анализа, съгласно който Ердоган е изолиран отвсякъде.
Напомня се, че бившата дясна ръка на Ердоган - Ахмет Давутоглу, опита да представи пред Башар Асад още през 2011 година варианти за промяна на нещата в Сирия, след големите демонстрации срещу него. Сирийският президент обаче не чу - и с помощта на Русия сега е в печеливша позиция. А Ердоган защитава и ислямистки групировки, категоричен е анализът на The Guardian.
Това, което се случва в Северозападна Сирия обаче, вече не е прокси война. Това е пряка конфронтация между две добре въоръжени съседни държави. И това, което се случва, заплашва да вкара Турция още по-дълбоко във военен конфликт с Русия, основният съюзник на Асад, предупреждава британският вестник, като добавя, че досега официално Анкара и Москва не се обвиняват за ескалацията на събитията в Идлиб, но случващото се предполага, че Русия помага на Асад да определи твърда линия в сирийската провинция за спиране на турските въоръжени сили. The Guardian заключва:
"Дали руският президент Владимир Путин искаше да преподаде на Ердоган суров урок? Ако е така, тогава Путин го е направил. Сега Ердоган има големи надежди за лична среща с руския лидер в опит да предотврати нови, по-опасни сблъсъци, в които Турция не може да спечели. Ердоган ще замине за Москва в четвъртък, 5 февруари, с надеждата за примирие.
Напълно възможно е обаче Путин да е в подходящото настроение да отстъпи. Той наистина иска да прекрати конфликта в Сирия възможно най-скоро, в който руските военни участват от почти пет години и който струва скъпо на Русия. Путин иска протежето му Асад да спечели в Идлиб, последната контролирана от бунтовниците провинция и собствената му експанзионистка политика в региона да бъде успешна. Путин иска да обяви забележителен стратегически триумф в ущърб на Запада и най-вече на САЩ.
Може би цената, която Путин ще поиска от Ердоган, ще бъде пълното или частично изтегляне на турските войски от Идлиб, както и от окупираната от Турция част от сирийските територии западно от Ефрат и от североизточния регион, където пребивава кюрдското население и където Турция нахлу миналата есен. На нереалистичната идея на Ердоган да създава някакви "зони за сигурност" в Сирия, където бежанците в Турция теоретично биха могли да се върнат, вече е поставен кръст.
Слабостта, присъща на лошо замислената стратегия на Ердоган, отново се проявява в неспособността на ислямските екстремисти, които той подкрепя в Идлиб, да се противопоставят на настъплението на сирийско-руските сили, както и в отказа на САЩ и НАТО да се притекат на помощ по някакъв значителен начин.
И отново Ердоган жъне това, което е посял. Той многократно се подиграваше и критикуваше НАТО, Съединените щати и европейските лидери с насилствен и арогантен език. Той реши да купи руски зенитно-ракетни системи, въпреки възраженията на американците. Той застраши успеха на борбата на Запада с „Ислямска държава“, започвайки война със сирийските кюрди. Той се опита да се възползва от сирийската бежанска криза, за да принуди Европейския съюз да изпълни волята му - оттук и настоящият хаос на границата между Гърция и Турция. Не е изненадващо, че в Турция се разраства опозиционно движение, подхранвано от ситуацията в Сирия.
Положението на Турция не трябва да е причина за радост в Европа или САЩ. То само подчертава, че Западът пренебрегна задължението си да се намеси директно в кризата в Идлиб, за да защити цивилните, да спре военните действия и да помогне за разрешаването на конфликта. Беше погрешно да се остави всичко това на Ердоган. Западните демокрации имат един последен шанс да направят правилното нещо в Сирия: те трябва да изработят и приложат план, който да гарантира справедливо и дългосрочно мирно уреждане на конфликта и да принуди Путин и неговата армия да напуснат Сирия завинаги".
