Русия е постигнала повечето от непосредствените и средносрочните си цели в Сирия. Според мнозина Москва ще насочи вниманието към друга цел. Въпреки това, Кремъл иска да получи финансови изгоди от Сирия. Международните донори и самият президент на Сирия Башар Асад не са съгласни с Москва. Означава ли това, че Русия остава в очакване на печалба, която никога няма да получи? Отговор на този въпрос търсят в редакцията на американското списание Foreign Policy в превод от агенция Фокус.
Русия се намеси в конфликта в Сирия през септември 2015 г. с няколко мотива. Кремъл се притесняваше от възможността да загуби военноморската база в Тартус, която е най-важният стратегически обект на Москва в Средиземно море, в случай че бунтовниците бяха свалили режима в Дамаск подкрепата на Запада. Русия се надяваше, че като се покаже като надежден съюзник на Асад, тя ще спечели авторитет и уважение сред другите авторитарни лидери в региона.
Оттогава минаха почти четири години. Бунтовниците загубиха голяма част от територията под техен контрол. Така Русия постигна повечето от своите непосредствени и средносрочни цели в Сирия. Днес мнозина са на мнение, че Москва пренасочва вниманието си към друга цел. Кремъл иска Сирия да му донесе финансови ползи.
Според трима ливански политици с различни политически възгледи, за Русия парите са станали водещ фактор, от който се ръководи при провеждането на своята политика в Сирия. Първо, Русия иска да получи лъвския дял от 350 млрд. долара, необходими за възстановяването на Сирия. Това би й позволило да диверсифицира своята стокова икономика, като осигури договори в редица области, като строителството на електроцентрали и друга инфраструктура. „Русия иска да получи нашите пари, за да възстанови Сирия, така че договорите да стигнат до руски компании", заяви един високопоставен европейски дипломат пред изданието. Тези нейни усилия все още не са увенчани с успех, защото, въпреки войната, която до голяма степен е приключила, страната все още е много далеч от международните усилия за възстановяването й. Това до голяма степен се дължи на нежеланието на Сирия да сътрудничи.
Тъй като Русия има солидно политическо влияние върху режима на Асад, тя има добри възможности да сключи договори за възстановителните работи. Проблемът е, че Сирия няма пари и няма и други източници на финансиране. Руският президент Владимир Путин се опита да използва сирийските бежанци като коз, като предложи да им помогне да се завърнат у дома в замяна на финансова помощ от Запада. През юни миналата година в Хелзинки и през август близо до Берлин Путин помоли САЩ и ЕС да платят за реконструкция, ако не искат бежанци, които да тръгнат из Европа към Близкия изток, за да се завърнат у дома. Съгласно думите на лидера на Кремъл, в близко бъдеще най-малко 1,7 милиона бежанци може да се върнат в Сирия. Руското правителство също обяви намерението си да създаде съвместни комисии със страни, които приемат бежанци (като Ливан), за да улеснят процеса.
Оттогава изминаха 10 месеца, тези съвместни комисии не постигнаха голям успех, а процесът на връщане на бежанците все още не е започнал. Накратко, планът на Москва да печели пари за възстановяване на Сирия чрез репатриране на бежанци вероятно ще се провали. Разговорите на редакцията с европейските дипломати, с политици от приемащите страни на бежанците и с руски анализатори, показват, че основната причина за този провал е в упоритостта на човека, когото Русия е спасила със своята намеса.
Сред наблюдателите на Запад и Близкия изток има общо мнение, че Асад не желае завръщането на бежанците, които се противопоставят на неговия режим. Няма официални данни в подкрепа на тази хипотеза, но мнозина смятат, че значителна част от шестте милиона сирийци, които са били принудени да напуснат страната, са настроени против Асад.
Правителството на Асад отказва да върне дори сирийците, избягали в съседен Ливан, без да дава официално обяснение. Според правилата за репатриране Генералната дирекция за сигурност на Ливан подготвя списък на сирийците, които искат да се върнат в родината си, и ще го предадат на своите колеги от сирийските специални служби. Обратно обаче ще бъдат приети само онези, които одобрят властите в Дамаск.
Муин Мерхеби, който беше държавен министър за бежанците до януари тази година и подкрепи министър-председателя Саад Харири, заяви, че сирийското правителство иска да получи подобни списъци. И това е индикация, че Асад не бърза да приема бежанци. „Какво друго може да обясни фактът, че те настояват за подобни документи? Не позволяват на никого да се върне без одобрението на сирийското контраразузнаване. Логично ли е сирийците в Ливан да получават разрешение да се върнат в собствената си страна?", пита Мерхеби. Според него, докато е бил на министерския пост, броят на кандидатите за връщане е бил много по-различен от броя на издадените разрешителни. „Служителите по сигурността ми казаха, че в списъка с пет хиляди имена на сирийци само 60-70 души са получили разрешение да се завърнат", твърди Мерхеби.
Ален Аун е член на парламента от Свободното патриотично движение, политически съюзник на ХИЗБУЛА. Той има противоположни политически позиции от тези на Мерхеби. Въпреки това Аун се съгласява с оценката му, отбелязвайки, че правителството на Асад се страхува твърде много от завръщането на собствения си народ.
„Сирийският режим не прави нищо, за да върне бежанците", казва той. Аун се позова на среща със секретаря на Ватикана за отношенията с държавите монсеньор Пол Галахър, който е проявил интерес към проблемите на бежанците. Галахър е споделил на ливанската делегация, че Асад няма да върне милионите, избягали от Сирия.
Приблизително същата позиция изразяват пред изданието най-малко четирима западни дипломати. Русия наистина разбира, че огромният брой сирийски и други бежанци, които са пристигнали в ЕС през последните пет години, са създали силен вътрешен политически натиск и са допринесли за укрепването на популистки и крайно десни партии. Изглежда Путин вярва, че може да организира нещо като quid pro quo („едно вместо друго“): ЕС омекотява санкциите и дори оказва помощ за възстановяването на Сирия; и Сирия в отговор се превръща в по-привлекателно място за завръщането на бежанците.
Ако Асад приеме само малък брой бежанци обратно в страната, за страните от ЕС ще бъде трудно да обяснят решението си за отмяна на санкциите, а още повече, че трябва да разпределят средствата на данъкоплатците за възстановяване на Сирия. Както заявиха двама европейски дипломати, значителна част от тези средства ще се окажат в руски джобове. В Европейския съюз има разногласия по отношение на етичната страна на подобно споразумение. Но всички страни са съгласни (поне публично), че Русия трябва да осигури гаранции за сигурността на бежанците и поне да обещае някаква политическа реформа. Но Москва не успя да постигне сериозни отстъпки от Асад, с изключение на издаването на смъртни актове на няколкостотин затворници от десетки хиляди, които са били убити в държавните затвори. А режимът не дава никакви гаранции за сигурност на репатриантите, а още повече - обещания за политическа промяна.
Руските анализатори твърдят, че Москва първоначално е искала да създаде система за управление на страната на принципа на конфесионалната принадлежност, като вземе пример от Ливан. Тя смята такава схема за политическа панацея и средство за разрешаване на конфликта. Но Москва не успя да убеди в необходимостта от компромис нито от режима, нито бунтовниците, поради което този план трябваше да бъде изоставен. Сега тя е модерирала амбициите си и използва лостовете на влияние върху Асад, за да създаде конституционен комитет, чиито членове ще бъдат назначени от режима, опозицията и представителите на сирийското гражданско общество.
Руският анализатор Макс Сучков твърди, че Москва може да постигне повече в политическото уреждане на конфликта. „Русия наистина не се надява на политическо споразумение, което да задоволи всички сили в Сирия. Мисля, че Русия се е съгласила, че Сирия ще остане централизирана държава, но поради това ще бъде много по-трудно да убедим ЕС да плати за възстановяването", предупреждава Сучков.
Официалният представител на ливанското външно министерство в Руско-ливанския комитет за репатриране Амал Абу Зейд, който се смята за близък човек на Русия, заяви, че Западът трябва да смекчи очакванията си. Асад спечели войната, а не опозицията, казв той. „Асад си върна над 80% от територията на Сирия, което означава, че това, което беше прието миналата година, сега може да е неприемливо за правителството сега. Въпреки че други имат право на глас, той има решаващата дума при определяне на условията", припомня Абу Зейд.
Признавайки, че руската инициатива така и не е стартирала, той обвини САЩ за забавянето. Вашингтон поддържа строга линия срещу Асад. За да привлече Америка за сътрудничество, Абу Зейд намекна, че Москва предлага на руските и американските фирми активно да си сътрудничат в намирането на бизнес в Сирия. „Накрая руснаците са в Сирия, а американците разбират какво означава това. Между тях може да се постигне споразумение. Не изключвам възможността те да имат съвместни договори", заяви Абу Зейд. САЩ и ЕС настояват за политически промени като предпоставка за подновяване на сътрудничеството, но Абу Зейд е оптимист, че ако Западът не инвестира, Русия ще убеди арабските държави да помогнат. Той заяви, че Русия активно лобира в страните от Персийския залив, за да отмени суспендирането на членството на Сирия в Лигата на арабските държави и да осигури разпределението на петродоларите за възстановяване на Сирия.
Нито Западът, нито арабите все още не са се хванали на примамката на Русия за съвместни проекти и разделение на военните трофеи. От друга страна, дипломатически източник, казва, че режимът на Асад не е в настроение за отстъпки, а всякакви по-нататъшни политически промени ще бъдат само козметични. Така Русия остава в очакване на финансова печалба, която може никога да не прибере, твърди изданието.
